Теорията на Максуел е с 16 е съкратена. По интернет съм намерил статия за 16 уравнения но там се посочват още две и към четирите уравнения се добавят още две общо шест + още две материални общо осем до 16 остава още осем.
Може би трябва да уточним фактите. Първо важно е да се отбележи, че това което се знае като 4-те уравнения на Максуел, ( векторна форма ) са всъщност уравнения на Хевисайд които интерпретира 20-те кватарионни уравнения на Максуел в неговите "Electrical Papers" (линкове към тях съм давал в предишни коментари), приблизително 25 години след публикуване (за първи път) на Максуеловите трудове.
Максуел в неговия Thretese on Electricity and Magnetism (
https://archive.org/details/electricandmagne01maxwrich ), постулира динамиката на полетата и взаимодействията на производните сили в кватарионна форма (
https://en.wikipedia.org/wiki/Quaternion ). Според него тази форма на изразяване на е давала висока степен на детайлност в изразите му и в този си си избор Максуел вероятно е бил повлиян от Хамилтон, който постулира кватарионите и за първи път 10-тина години преди това, и ги използва в изразяване на физични взаимодействия в 3-те измерения.
До смъртта на Максуел (1879), не е имало яснота относно разбирането на неговата теория (първи публикации в началото в края на 1850-те и началото на 1860-те), понеже всеки си прави интерпретации на трудовете, и с това идваме до Хевидайд. Хевисайд е основно самоук, въпреки, че има завършено средно образование ( много по стриктно през 1880 от колкото към края на 20-ти век ), и е бил голям ексентрик, Работи първо в телефонна централа и след това се прибира да живее при родителите си където се концертира върху разшифроването на теорията на Максуел. Хевисайд има много публикации на страниците на "Philosophy Magazine", някои от които съм цитирал на страниците на форума (особено неговото силно виждане, че движението на елетрическата енегия по метали, не трябва да се сравнява с това на вода в тръби), и с години се е бил затворил в една стая където на база на Максуеловия трактат написва неговите "Electrical Papers", които са всъщност това което се преподава в университетите като основа класическа електродинамика.
Ако се прочетат Маскуел и Хевисдайд ще се забележи условностите които те постулират и върху които се базира теорията. Максуел сам по себе си има ясно изразено разбиране, че неговата теория е непълна ( в момента не мога да се сетя страницата за цитат, но си сопомям че ми направи впечателение ), но разбира се както с всяка комплексна идея, нюансите се губят в последствие и в последващите присвания (на трудовете на Хевисдайд) остават само повтарянето на формулировките.
Добре е да се четат нещата в оригинал, разбира се препоръката е за тези който има тази лингвистична възможност.
