На снимката е показан ПЪРВИ ВАРИАНТ на направеното от мен дозарядно, имащо специалната задача и да десулфатизира.
Последва направата на ВТОРИ вариант ЗАЩОТО имам важна забележка - съпротивленията R1 и R2 трябва да са реостати, като особено R1 трябва да е поне 10W - докато "оправи" работата силно се загрява. И! - докато я "оправя" тази работа с дозаряда и десулфатизирането трябва да се следи поне два-три дни, за да се регулира дозаряда в рамките на 13,8-14 волта.
Освен това съпротивлението на R2 силно влияе на светенето на светодиода - В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не трябва да пада това съпротивление ПОД 10 ОМА, защото сведодиода изгаря. При мен това съпротивление на R2 е около 12 К Ома. Не е фатално R2 да е обикновен потенциометър от 2W, защото той не загрява.
От значение е също трафа да не е под 100W - защото също грее
...
тук пускам текста относно показаната схема:
Регенеративно устройство за компенсиране на само-разряда на акумулатора Димитър Бонев Радио телеви-зия електроника 1995/4/стр.19-21
Опитно е установено, че ако един напълно зареден оловен акумулатор не се експлоатира, т.е. не се подлага постоянно на разряд-заряд, той постепенно се саморазрежда на денонощие с около 1-2% от номиналния си капацитет и може за 50-100 дни да се саморазреди, особено ако има няколко години живот.
Много бързото саморазреждане се появява също при замърсен електролит или късо съединение между плочите. Бавният саморазряд, за който става дума се дължи на много причини: вътрешни паразитни токове, разслояване на електролита, поглъщане на кислород от въздуха, външно замърсяване с овлажнен прах, разлят електролит между полюсите, престой при повишена температура и др.
Напоследък в популярно техн.списание се публикуваха данни за най-подходящо зарядно напрежение при непрекъснато поддържане напрежението на заряд съгласно проучванията на немската фирма Varta. Най-продължителната трайност на акумулатора в години е показана на фиг.1 където препоръчваните граници са 13,8-14v за постоянно зарядно напрежение.
- тази графика я нямам! но не е съществена!
При саморазряд 1% от 60 Ah за денонощие ще има загуба от 0,6 Ah = 24h х 0,025А заряден ток. Практически е необходимо да се извършва непрекъснат заряд с ток минимум 0,05А и повече, за да се компенсира саморазрядът. Практиката показва, че най-добре е да се ползва ток с честота 50Hz с асиметрична форма, което се постига чрез подходящо еднополупериодно токоизправяне с диод.
Големият коефициент на пулсация и липсата на изглаждащ филтър тук се явяват предимство. Полярността на включване на диода VD1 осигурява асиметричната форма на синусоидната крива, при която амплитудната стойност на зарядния ток im3 е по-голяма от амплитудната стойност на разрядния ток imp, а времето на зареждане е по-малко от времето на разреждане – фиг. 2.
- и тази графика я нямам! - също не е съществена за практическото изпълнение!
Установява се процес на непрекъсната смяна на фаза заряд с фаза разряд, като разликата между постоянно-токовата съставка на зарядния ток и тази на разрядния ток „запълва” изгубеният капацитет от саморазряда. Препоръчва се тази разлика между зарядния и разрядния ток в ампери да е една хилядна от капацитета в амперчасове на акумулатора. Опитът показва, че за да има възможност да се установи постоянно действащо напрежение U = 13,8/14,0V този ток трябва да е почти два пъти по-голям, т.е. една петстотна, което се вижда от посочените резултати при направените измервания, отбелязани на самата схема на фиг. 3.
Тук са посочени получените крайни резултати за постоянно зарядно напрежение при ползване на различни променливи напрежения чрез ключа S1. При експериментите се установи общовалидния закон, че първите денонощия токът е с по-голяма стойност, а напрежението с по-малка. Накрая след 5-8 дни токът се установява на по-малка, но стабилна стойност, а напрежението на по-голяма, също стабилна стойност. Това състояние отговаря на зареден акумулатор с непрекъснато поддържано напрежение в границите 13,8-14,0V.
Всички експерименти са извършени със стартерен акумулатор 12V, 60Ah, експлоатиран периодично в продължение на 1 година с чести престои от по 1-2 месеца. Напрежението на акумулатора след „силов” заряд с ток 3А и последващ престой от 4-6 часа се установяваше на 12,72V. Саморазрядът беше минимален – около 0,1% за денонощие. Използваните измервателни уреди бяха стрелкови от клас 1,5. Посочената схема след изпълнението й беше непрекъснато изпробвана в продължение на много месеци върху същия акумулатор.
Описание на схемата
Използван е трансформатор със сечение 5см2 и налична първична намотка за 220V. Действително необходимото сечение е 2,6-3см2. Допълнително бе навита вторичната намотка с проводник с фи 0,29мм с посочените изводи. Препоръчва се да се направят още два извода – за по-високи напрежения и проводникът да е с фи 0,4мм, за да се намали токовият спад. Предвиденото реле Р, е да изключи зарядния ток с контактите си К (нормално отворени) при спиране на тока в мрежата от 220V, с което се избягва саморазряд през токоизправителя. Това реле е тип рид-реле 12V, с бобина 1000ома, и ток за контактите до 300мА. Релето се захранва с пулсиращ ток чрез диода VD3. Полярността на включване на диода VD3 и на изглаждащият електролитен кондензатор С1 са предвидени така, че релето да се захранва през отрицателния полупериод, когато се извършва фаза разряд. Резисторът R3 има съпротивление в зависимост от захранващото променливо напрежение. Съпротивлението на резистора R2 зависи от техническите параметри на светодиода VD2 и се установява опитно, но с 50% натоварване на VD2. Не трябва да се допуска претоварване на светодиода, защото преждевременното му изгаряне ще наруши принципа на действие на схемата. Освен това светодиодът отчита чрез индикацията си, дали има добър контакт между щипките от кабела и полюсите на акумулатора. Съпротивлението на резистора R1 е подбрано опитно в резултат на много проби. Може да се очаква, че при ползване на проводник за вторичната намотка на трафа с фи 0,4мм съпротивлението на R1 ще е по-голямо.
При настройката на схемата първо се оформя захранването на релето в границите от 11-12V. След това се подбира съпротивлението на R2 и R1. Накрая се извършват пробите при различно захранващо променливо напрежение, като това изисква по 5-7 денонощия, за да се установи стойността на непрекъснато поддържаното зарядно напрежение U в рамките 13,8-14,0V.
Действие на схемата
Схемата позволява използването на двата полупериода на тока, който протича през вторичната намотка, но с различно предназначение. Когато действа положителният полупериод (полярност показана извън скоби – на схемата), акумулаторът се зарежда през резистора R1 и диода VD1. Щом напрежението смени полярността си (показано в скоби) започва процес на частичен разряд на акумулатора през R1, R2 и VD2. Използването на отрицателния полупериод за разряд създава условия за краткотрайна химична реакция в целия обем на електролита с краен резултат – преобразуване на оловния сулфат, получен при саморазряда, в олово и оловен двуокис, равномерно отлагани по плочите – процес наричан регенеративен заряд.
Ако вместо диодите VD1 и VD2 се приложи мостов изправител, ще се получи обикновено маломощно зарядно устройство, което работи непрекъснато на заряд без фаза разряд – осигуряваща възстановяването на оловото и оловният двуокис върху плочите. Ползването на изглаждащ електролитен кондензатор ще намали пулсацията и ще навреди на описаният процес заряд-разряд.
Практическа работа с устройството
За да може по-продължително време да се съхрани акумулаторът, след като се свали от автомобила е необходимо да се изпълни следното:
1. Проверяват се нивото и гъстотата на електролита и ако е необходимо се коригират.
2. Зарежда се акумулаторът с обичайното зарядно устройство, което в сравнение с описаното можем да наречем „силово”.
3. Изчаква се да се успокои електролитът от евентуални газови мехури, т.е. няколко часа, проверява се чистотата на проходите в запушалките и се затварят пробните отвори.
4. Включва се регенеративното зарядно у-ство към акумулатора, което при начално напрежение 12,5-12,7V на акумулатора, постепенно, в продължение до една седмица, при положение III на ключ S, ще достигне постоянно напрежение на полюсите на акумулатора около 13,9V.
Естествено е, че твърде остарял акумулатор не ще може да поддържа това напрежение, но това е въпрос на опит.
5. Периодично – един път седмично - се контролира с волтметър зарядното напрежение."
...
Показаният на снимката акумулатор VARTA живя още 5 допълнителни години след като беше купен "на старо" заедно с автомобила.
Преди две седмици реших да му пусна малко "силово" зареждане с едно руско зарядно, и ... БАМ - един от диодите гръмна, а после се оказа и че една от крайните клетки е дала "накъсо" ... но акумулатора продължава да държи 10,5 волта и може да се дозарежда с предложената схема.
Много съм доволен от тази схема. При по-мощни елементи, може да се включат и два акумулатора на дозаряд - не съм пробвал с три!
