Колеги, колеги... пак започнахме с грубата научна неграмотност...
Първо изразът E=m.C2 няма нищо общо с Айнщайн, а е изведен далеч преди него от руския физик В. И. Вавилов, който разглежда въпроса за светлинното налягане, което оказва светлината върху материален обект, като стига до емпиричния извод, че то е равно на E/C и е съответно равно на импулса на светлината m.C. Оттам E/C=m.C или E=m.C2.
Едва по-късно Айнщайн, базирайки се на своята Теория за относителността, обявява, че този израз е валиден не само за светлината, но и за всеки друг вид енергия. Оттогава се смята, че в дадената формула Е съответства на произволен вид енергия, m - масата на произволен материален обект, в това число и светлина, а C2 е просто константа на пропорционалност между двете. Но забележете - в оригиналния израз става въпрос за НАЛЯГАНЕТО (или импулсът), което светлината оказва върху материален обект с маса m, а не че масата на същия този обект може да се обърне в светлина с енергия Е!
Второ, колега Врановски, къде видя в E=m.C2 уточнение за релативистични скорости?! Къде изобщо виждаш в този израз някаква скорост, различна от C? Подобна зависимост се дава от съвсем друг израз, а именно:
m = m0 / Sqrt (1 - V2/C2) , където m0 е масата на тялото в покой, m - масата му в движение, V - скоростта на тялото, (Sqrt е "корен квадратен"). От него се вижда, че когато V клони към C, изразът в знаменателя клони към нула, а масата - съответно към безкрайност, но това се получава заради изкривяването на времето... Всъщност понятието "маса" е по-правилно да го разглеждаме като "концентрация на масата във времето" или "за единица време", т.е. когато относителното време нараства (за външния наблюдател), то относителната маса на движещото се тяло се увеличава (а не че то е станало по-тежко само по себе си...). Това е точно обратното на твоето съждение, че при забавяне или изстиване масата би трябвало да нараства.
Трето Енергия E=m.C2 може да се отдели от един материален обект САМО при анихилация! Т.е. 500 грама вещество и 500 грама антивещество при контакт биха отделили енергия равна на тази от изгарянето на три милиона тона въглища! При термоядрен синтез се отделя едва около 1% от тази енергия (т.е. 1% от масата на веществото се превръща в енергия), при атомен разпад (уран, плутоний) - 0,1%, а при обикновеното химическо горене (в това число и най-мощната химическа детонация!) - едва супер-мижавите 0,0000001%! При механично движение със скорости достижими при условията на Земята (във въздух или вода, поради тяхното съпротивление), когато не става въпрос дори за горене, тази енергия е ОЩЕ НЯКОЛКО ПОРЯДЪКА надолу, примерно 0,0000000001%. Мислиш ли, че изобщо съществува измервателна техника, която би могла дори да детектне такова изменение на масата? Смехория!
А "синтезът на водород от разпаднал се хелий" изобщо няма да го коментирам, понеже той противоречи и на най-елементарната възможна логика, според която този израз може да се замени просто с "разпадане на хелий до водород", при който процес би се ПОГЪЛНАЛА същата тази енергия, която се отделя при термоядрения синтез на хелий от водород... и така Слънцето ни би изстинало много бързо.