Експерименти на x_name41

[x_name41]

тая вечер направих малък експеримент, по схемата на Руслан посочена тук, но добавих и високо напрежение (от ТДКС по еднотактна схема със самовъзбуждане). При намаляване на широчината между електродите на разрядника консумацията пада от 2.20 ампера на 1.67-1.7 ампера, като интензивноста на светене на лампата също намалява леко. Очевидно високото напрежение намалява консумацията от източника, налице е някакъв особен процес (поради липсата на информация по въпроса във интернет), тъй-като веригата на лампата е затворена за източника (посредством колбаса като въздушен трансформатор) то е нормално да спадне и изходната мощност, както е всъщност. Бих искал да отбележа че индуктора се затопля, кондензаторите и ферита също, но транзисторите не се затоплят въобще, захранващите проводници също. Замерванията показани на схемата са направени със DT830 чрез диод 1N4007, и са просто като ориентировъчни за сравнение, а на входа е същия този 830 който измерва постоянния ток, АТХ-то е с потенциометър за регулиране на изходното напрежение, това е засега

моята схема и опитна постановка

[vsl]

Какво да кажа освен БРАВО. Може ли снимка на изделието в действие? Благодаря предварително. На какви честоти работиш? Какъв беше проблема в постигането на резонанс?

Поздрави

[x_name41]

честотата би трябвало да е около 73 килохерца (на око дето се вика, съгласно честотнозадаващата таблица във даташита на 494 и изчислението на резонансната честота посредством калкулатор, определянето на индуктивноста също е изчислено със калкулатор на индуктивности съгласно изходните данни за размерите на индуктора). Проблема с резонанса е, че консумацията от източника е висока, стига до 3-4 ампера както при празен ход, така и при включен консуматор (все още съществува като проблем), и при включване на консуматор тя пада леко (обяснявам си го със това че реактивната енергия също намалява амплитудно и така натоварването на източника който подържа колебателния процес става по малко), очевидно качественният фактор не е много висок, но все пак има някаква си там реактивна енергия, която циркулира. Въпросът по натам е да се манипулира тази енергия чрез статиката така че да започне да излиза навън, към консуматора. Засега тъй-като веригата е изцяло затворена по вход, източника бута колебателния контур със някаква сила там, а колебателния контур пък от своя страна бута със същата сила като източника, (предава я просто на консуматора)

[edin]

Колега, имам една идея. Ако ти е възможно, направи две заземявания, с поне 10 метра разстояние между тях. Към едното свържи края на бобината, а към другото лампата. Ами ако земята се окаже, неизчерпаем кондензатор? Предлагам на теб, защото на този етап, на мен ми е невъзможно по ред причини.

[x_name41]

да edin, земята е кондензатор, но между йоносферата и повърхността й. Така както предлагате - с две заземявания, ме съмнява че те просто ще затварят веригата и нищо повече (ако разглеждаме повърхността на земята като едната плоча на кондензатора), а и нямам практическа възможност за две заземявания, но все пак благодаря за идеята. Между другото това е и една от грешките допуснати във схемата на Тесла за еднопроводно предаване на енергия (там са поставени две отделни заземявания, на предавателя и на приемника). В такъв случай предаващата верига се оказва затворена през земя и се получава класически преобразовател с трансформаторно разделяне. Именно това е демонстрирал Romancorp, виждате как двете заземявания са заменени с проводник, който свързва двата трансформатора

[x_name41]

да edin, земята е кондензатор, но между йоносферата и повърхността й. Така както предлагате - с две заземявания, ме съмнява че те просто ще затварят веригата и нищо повече (ако разглеждаме повърхността на земята като едната плоча на кондензатора), а и нямам практическа възможност за две заземявания, но все пак благодаря за идеята. Между другото това е и една от грешките допуснати във схемата на Тесла за еднопроводно предаване на енергия (там са поставени две отделни заземявания, на предавателя и на приемника). В такъв случай предаващата верига се оказва затворена през земя и се получава класически преобразовател с трансформаторно разделяне. Именно това е демонстрирал Romancorp, виждате как двете заземявания са заменени с проводник, който свързва двата трансформатора

по този повод, също има идея и концепция, тя е свързана със разглежданите въпроси във някои от новосъздадените теми във форума, ето тук е посочена

[x_name41]

тази вечер проведох малък експеримент по схемата приложена по долу. Върху приемното ТХО, на вторичната намотка със дебел проводник от 8 навивки се получава 1 волт, на другите собственни намотки на ТХО-то напреженията са от 1 волт до 37-40 волта (в зависимост от броя на навивките), на първичната приемна намотка на ТХО-то напрежението е около 100-200 волта, късото съединение практически не влияе на консумацията, даже съвсем леко намалява, формира се изкуственна фаза (фазомера свети, даже на нисковолтовите намотки в приемната част). Когато включа три бели светодиода към 3 волтовата навивка напрежението пада до около 1.8 волта, (диодите светят не на пълна мощност а средно, като за 1.8 волта), а консумацията не се изменя въобще. При включване на светодиодите към 8 волтовата навивка, пробиха и вече не светят така както светеха в началото. При присъединяване на емитера (минуса) към студения край на високоволтовата намотка на предаващото ТХО, напреженията на изхода се покачват, консумацията не се променя въобще, абсолютно същата си е както в началото. От тези експерименти следват важни и същественни заключения. Първо, тъй-като потреблението практически не влияе на консумацията на входа, то налице е първото условие за създаване на СЕ генератор. Второ, на изхода се формира изкуственна фаза (даже при накъсо съединени навивки). Трето, от изложеното дотук, следва върху първичната намотка на предаващото ТХО да се направи резонансен кръг за да се вдигне мощноста на потенциала на изхода (при незначително потребление), след това логично е след като имаме изкуственна фаза да се присъедини заземяване, така изходната мощност би трябвало да се вдигне със няколко порядъка (реактивната мощност на резонанса трябва да е оразмерена за максимално допустимата поносима мощност, която може да понесе ТХО-то без да се насити, в случая около 75-80 вата). Естественно при ползване на резонанс ще трябва да се вдигне захранващото напрежение (ако е паралелен) или да се измени схемата във първичната част чрез добавяне на съгласуващ вч трансформатор (ако е последователен). Захранването е от зарядно за мобилен телефон. Именно липсата на влияние върху потреблението и възможноста за увеличение на изходната мощност чрез резонанс, и използване на заземление са ключовите моменти. Системата за еднопроводно предаване на енергия работи и това ме радва изключително много



според предварителни изчисления, ако светодиодите консумират при 1.8 волта 20 милиампера всеки, то общата консумация би трябвало да е около 0.1 вата, отук следва че даже при резонанс (90 вата примерно) във предаващата част (при същата консумация от източника = 1.674 вата), на изхода ще има около 5.8 вата (така както си е схемата, без присъединяване на заземление и други схемни манипулации).

Всъщност установих че светодиодите не са пробили, просто отвреме навреме, на случаен принцип светят ту по слабо, после пак се усилят и така. При свързването им към намотката от 8 навивки светят, като напрежението от 1.1 волта не се променя както на празен ход така и с включени светодиоди, при присъединяване на емитера на транзистора към студения край на високоволтовата намотка, напрежението от 1.1 волта нараства до 1.5 волта, светенето става по ярко, тока на консумация не се променя, но спада леко захранващото напрежение. Когато присъединя парче дебел многожилен проводник към студения край на предаващата високоволтова намотка, светенето се усилва, а когато присъединя същия този проводник към студения край на високоволтовата намотка във приемащата част, светенето намалява

[x_name41]

тази вечер пробвах схемата показана по долу, резултатите са меко казано обнадеждаващи , и така при включена лампа напрежението на входа е 3.38-3.39 волта, а без лампа 3.37-3.38 волта (даже след като поработи известно време показва и в двата случая 3.38 волта), като тока и в двата случая е един и същ 0.50 ампера. При захранване от две батерии от волт и половина свързани последователно, напрежението и тока на входа са еднакви както при включена така и при изключена лампа  2.38 волта и 0.34 ампера, транзистора не загрява въобще



установих че когато махна радиатора, захранващото напрежение започва да пада а транзистора започва да загрява, със радиатор не загрява както посочих (много странно)

[Иван Димов]

   Интересна схема. Радиаторът на транзистора играе роля като "топката" на върха на Тесла-трансформатора. Пробвай да свържеш към радиатора (колектора на транзистора) различни по големина метални предмети. Те имат различен собствен капацитет и ще променят параметрите на схемата. Или най-добре свържи колектора към "земя". При това положение ролята на Тесловата връхна топка ще играе лампата заедно с вторичната бобина, която я захранва. Даже може да се мине и без "земя". Просто колекторът на транзистора се свързва към металическата част на трансформатора.
   За тази схема е характерно, че когато токът през лампата е максимален, имаме и максимално напрежение на кондензатора, образуван от вторичната бобина с лампата (едната плоча) и другата му плоча е металическата част на трансформатора. По-добре ще е върху ферита да се сложи надлъжно процепен меден цилиндър и той да се свърже към колектора на транзистора. Така ще се получи точно моят ефект на "локвата" или ще имаме надлъжно ускорение чрез напречни сили. Напречните сили са електростатичните от процепения меден цилиндър, които са максимални точно, когато е максимален и токът през лампата.
   Как не съм се сетил до сега да измисля нещо подобно - веднага ще пробвам този принцип по моя електронна схема. А ти слагай процепения цилиндър и гласи по-мощна лампа. Даже няма нужда бобината с 1080 навивки да се свързва към колектора - направо я свързвай към процепения меден цилиндър.

[x_name41]

багодаря Иван за препоръките (ако има нещо при вас, свиркайте ), може да пробвам като въпросния цилиндър го направя от алуминиево фолио и с него обвия трансформатора може би?, между другото при свързване на заземлението към който и да е от краищата на свободната намотка на приемния трансформатор, се наблюдава абсолютно същото както при свързването на заземлението към металическата част на трансформатора (а именно усилване на интензивноста на светене на лампата). Между другото дали ще е колектора или емитера (минуса) свързан към студения край на намотката от 1080 навивки няма абсолютно никакво значение (не наблюдавам някаква разлика), разбира се без заземяване лампата свети по слабо, а когато не е свързан и колектора или емитера към студения край на високоволтовата намотка, тогава светенето е слабо

Ето прилагам и вариант с проста резонансна схема със самовъзбуждане (при която захранването е даже от 3,7 волта), по която смятам да пробвам, може да работи както еднотактно така и двутактно

[x_name41]

следващата ми стъпка е по битороидния трансформатор, като смятам да ползвам същата схема на резонансния осцилатор






и кутииката от батериите на лаптопа

[Иван Димов]

   Ето прилагам файл за да онагледя какво имам предвид под "ефект да тропнем в локвата". Процепеният меден цилиндър е все едно връх на дългата теслова бобина, а вторичната с лампата се явява като втора плоча на кондензатор (първата плоча е цилиндъра). Вторичната, освен като плоча на кондензатор, още е и в индуктивна връзка с първичната. Така, когато токът във вторичната е максимум, максимум е и напрежението в кондензатора "вторична-цилиндър". С други думи, когато електроните във вторичната се движат най-бързо, точно тогава им действат най-силни електростатични сили, перпендикулярно на скоростта им. Така електронният поток се стеснява (притиснат електростатично) и имаме обмен на енергия между електроните като едни се забавят, а други се ускоряват. При това, общата енергия на всички електрони нараства.
   При определено навиване на бобините, може да се мине и без процепен цилиндър. Самите бобини играят роля и на кондензатор. Отивам да пренавивам едни стари мои бобини.

[x_name41]

със тази опитна постановка, аз преди всичко исках да демонстрирам нагледно идеята за еднопроводното предаване на енергия (с отворена изходна верига по вход), докато при вашия вариант както казвате с тази индуктивна връзка между двете бобини във приемната и предаващата част не се ли обезмисля някак си идеята?, но нека все пак видим какъв ще е резултата със замерванията на консумацията по вход при същите условия, ако картинката е същата то тогава значи има смисъл. За да се вдигне мощноста на изхода, то трябва тази заявена мощност да съществува още на входа във вид на реактивна мощност, по друг начин смятам че е невъзможно, тъй-като условията са същите както при ТТ.


както се вижда разликата между ТТ и качера е във количеството натрупан заряд върху уединения капацитет, който е инициаторът на формирането на съответното количество ток в последствие при утилизирането на тази енергия (съгласно явлението електростатична индукция описано и от Никола Тесла във материала "о токе или явлениях динамического электричества"), и тъй-като изходната верига е отворена по вход то консумацията е очаквано да е минимална (както при експеримента който проведох), на същия принцип е устроен трифазният 100 киловатов генератор на Тариел Капанадзе. Условието е подържането на този уединен капацитет спрямо земя, той да е винаги зареден със необходимото количество заряд, чрез резонанс във предаващата част която се явява ненатоварена по изход! (в зависимост от мощноста която искаме да се получи на изхода)

[x_name41]

най после генератора май тръгна (след малки корекции)  . При включване на схемата, захранващото постоянно напрежение от 5 волта (получено от зарядното за мобилен телефон) пада на 3 волта, напрежението във КК е 12 волта променливо, а на изхода показва 7 волта променливо (мултицета на обхват постоянно напрежение показва нула), считам че индуктивноста на индуктора във КК е твърде висока със тези 25 навивки на ферит (може би е от порядъка на няколко стотин микрохенри) и затова реактивната мощност и тока са минимални, за да се увеличи реактивната мощност и токът ще трябва да пренавия индуктора в КК със много по малко навивки (може би от порядъка на 3-5 навивки) Напреженията на базите на транзисторите са 1.5 волта , (а мислех че нормално трябва да е около 600-700 миливолта)

схемата на експеримента и конструкцията



първоначално пробвах със два дросела със по малко навивки, но не тръгна добре (около 1 волт имаше в КК и транзисторите започнаха да се затоплят), сега не се затоплят толкова

източници:
http://realstrannik.ru/forum/19-svobodnaya-energiya/134922-bi-toroidalnyj-transformator-thane-c-heins.html?start=18#229087
http://realstrannik.ru/forum/19-svobodnaya-energiya/134922-bi-toroidalnyj-transformator-thane-c-heins.html?start=18#229384

п.п. бих искал да спомена че навремето бях правил известната схема на mazzilli ZVS с полеви транзистори IRFP250N, работеше но въпросните два дросела с малко на брой дебели навивки (които виждате там на картинката по горе във линка), за секунди прегряваха (те всъщност се оказват част и влизат в състава на КК) и затова се отказах да я ползвам, иначе си работеше и тръгваше от раз. Сега исках да пробвам вариант не със полеви а със биполярни транзистори, и ето че тръгна

[x_name41]

току що проведох малък тест със битороидния трансформатор, по посочената схема по долу, резултатите отново са меко казано впечатляващи , на осцилограмата със зеленото е напрежението, а със червеното е тока, измерванията са направени във колебателния контур, със включен консуматор. Тока е измерен посредством тороиден дросел от филтър, а напрежението е измерено чрез съпротивление от 26 килоома, като е използван стерео входа на звуковата карта за двата канала на осцилоскопа, а тъй-като честотата е 78 килохерца по принцип осцилоскопа не би трябвало да я види, но за моя изненада, настройвайки диапазона по едно време се появи това което фиксирах на скриншота