Здрасти врановски,
Айде сега да обясня от моя гледна точка, защото тези квазичастици и т.н. сложнотии не съм ги пипал и не знам има ли ги въобще. Ще пиша само за това, за което първо съм чел, после видял, пипнал, изтествал и разбрал, че е реално съществуващо явление.
1. Барон фон Райхенбах /основател на немската хим промишленост/ е изследвал десетилетия т.нар. од ическо излъчване, или накратко од. Установил е, че представлява фине енергиен флуид, запълваш пространството и проявяващ се по различни начини. Популярно историята е описана от Джери Василатос в ”Изгубените открития”, първа глава.
2. Пак там са дадени основните свойства на од, между които концентрация при магнитни полюси /освен това в кристали и т.н./ Северният излъчва синя фина светлина, южният червена. Синята условно е + а червената – по свойствата си спрямо живите организми. Плюсът тонизира и организира, а минусът разлага и разгражда. Колкото по-силно е полето, толкова по-мощна е светлината и излъчването, както и съпътстващите явления като ектоплазмен дим /работното наименование което ползваме с колегите ми в моя форум е оргонна пара, имаме разработени и генератори за него / и др.
3. Тесла е виждал енергията директно поради факта, че е бил силен сензитив подобно на тези които е събирал из цяла Европа баронът, за да ги ползва за тестове с од енергията. Така цялата технология на Тесла след края на 19 век е насочена към този тип енергия – од, оргон, прана, хладно електричество и т.н., наименованието няма значение.
4. Ако се върнем към мотора на Стовбуненко с КПД 40, там има концентратори на магнитното поле със зъбци, които формират решетка от много на брой пикове на полето. Съответно има и много концентрирано од /оргонно/ излъчване, със съответния енергиен полюс в зависимост от магнитния полюс – север или юг.
5. При силна концентрация и плътност на магнитното поле /а всъщност на маскираното зад него оргонно поле, защото последното може да се получи и по електрически път/ + катализатор от рода на платина, иридий и др. се наблюдават определени явления - силно отслабване на междумолекулните връзки на въздух, вода и др. флуиди, което се ползва във т.нар. автотермичен катализатор на проф. Андреев; локална промяна в хода на времето; промяна във химически процеси и взаимодействия и т.н.
6. Същото нещо се получава при т.нар. електростатични активатори, където след известно време и при прилагане на високо постоянно напрежение на поне 4 бр остриета на кръст, се получават подобни явления в област от няколко десетки метра. Чисто практически, това се е ползвало във циментовата промишленост за катализиране на някои хим. процеси.
След това малко образователно встъпление, нека се върнем към схемата на т.нар. „гасител”, който е нещо със съвсем друга функция.
1. Както виждаме, има два електрода и ръчки за настройка – дотук всичко изглежда нормално.
2. После - два доста големи и очевидно силни постоянни магнита във вид на конусни остриета, съответно юг и север, един срещу друг и разположени на привличане /подобно на схемата на проф. Андреев/. Там, както вече вероятно се сещате, се формира мощна зона с од /оргонен/ заряд в пространството. Т.е. имаме концентрация или основен заряд, който само трябва да се превърне в електростатика /енергия от по-низш порядък спрямо од, която е високовибрационна/. Този процес, както съм казвал нееднократно, е основата на т.нар. СЕ. Т.е. имаме конвертиране на една енергия в друга, а не създаване или изчезване. Съответно законът за запазване на енергията си е в сила за затворени системи, защото тук имаме отворена.
3. Пространственият од заряд се държи като тротила в граната – потенциален е и не прави нищо забележимо /освен че пространството там свети - за този който може да го види/. Какво става при подаване на искра? Тя е един вид взривателя на гранатата, т.е. при прилагане на напрежение и пробив в зоната на од заряда имаме мощно освобождаване на енергия във вид на електрорадиантно поле, което поражда стоящи вълни с различен потенциал при върха и низината /електростатични плюс и минус – естествено от хладно електричество/. Това се разпределя в пространството и точната картина зависи от няколко второстепенни фактора, които няма да разглеждам за да не стане много дълго обяснението.
4. Понеже имаме конверсия и трансформиране на од /оргон/ в електричество, получената енергия е многократно по-голяма от вложената. Може да се направи аналогия и с фазово превръщане на малко вода + силна топлина /при взривно изпарение/ става много пара, а също и с изстрелване на куршум – потенциалната енергия на барута става активна само чрез леко чукване от ударника.
5. Остава само да се събере реколтата – което става чрез странната на пръв поглед мрежа около „магнитния” разрядник. Тук имаме вече пълно припокриване с по-късната разработка на Ед Грей и конверсионната му тръба. Човекът е чел Тесла и очевидно го е разбрал правилно. Получават се т.нар. електронен отклик при медни или сребърни сегментирани повърхности, за които пише и Линдеман.
6. Има и още нещо важно в цялата работа, но ще остане за друг път. Или може би ще си го спестя, за да има и вие какво да правите, а не само да четете
Успех!
