Velektra, прочетох първата една трета от материала. Чел съм нещо подобно в "Изгубените открития" на Джери Василатос. Виж сега моето обяснение. Представи си, че имаш голям съд (балон) със сгъстен въздух и искаш да го изпразниш през дълъг и тесен тръбопровод. За целта отваряш вентил (кран) и нека приемем, че се отваря внезапно. Въздухът в дългия и тесен тръбопровод има някаква инертност, т. е. трябва му време за да се задвижи с нужната скорост. При това положение, в началото на процеса имаме голям градиент на налягането в тръбата. Нека съдът е с налягане 100 атмосфери. В първите микросекунди при отварянето на вентила въздухът в началото на тръбата започва да се ускорява, но въздухът на 10-тия метър на тръбата още е неподвижен и с налягане равно на атмосферното. Така градиентът на налягането е 100 атмосфери делено на 10 метра, равно на 10 атмосфери на метър. В по-следващ етап от времето въздухът в тръбата е неподвижен на 100-ния метър и там налягането му е равно на атмосферното. Така в този момент от време градиентът на налягането е 100 атмосфери делено на 100 метра, равно на 1 атмосфера на метър. И така виждаме как с времето градиентът на налягането спада. Това е възможно понеже флуидът е свиваем. Същото става и в проводниците с ток. Там имаме електронен газ. Електрическото напрежение е аналог на налягането и нека е 100 kV. Така в първите микросекунди на включването имаме интензитет в проводника 100 kV делено на 10 метра, равно на 10 kV / m. В следващ момент интензитетът Е намалява и става 100 kV делено на 100 метра, равно на 1 kV / m. Интензитетът Е - това е силата, която действа на единица заряд или E = F / q. Затова в началото на включването електроните се ускоряват твърде много. Тогава интензитетът (силата) е твърде голям и после спада до установеното ниво. Така се обяснява, а не чрез разтягане на "локуми".
За Тесла трансформатора - това е най-обикновен трансформатор, само че без железен магнитопровод. Максималната му магнитна индукция В може и да е по-малка, примерно 0.1 Тесла, но при честота 1 MHz имаме голямо dB/dt, оттам голямо dФ/dt или голямо напрежение. Характерното е голямото напрежение на върха на дългата бобина, което разлюлява ефира (надлъжни вълни). Този процес бих го сравнил с този на бутало в коляномотовилков механизъм. Имаме възвратнопостъпателно движение на буталото, което разлюлява въздуха (отгоре цилиндъра е отворен към околната среда). Предполагам диаметърът на бобините трябва да е различен ако се използва принципът на "разцепената" тръба (пулверизатор).
И накрая да разграничим напрежението от тока. Напрежението е промяната на тока. Напрежението е в пряка връзка с интензитета Е (V / m), а той е Е = - dA/dt. Казано с думи, интензитетът е промяната на общия ампераж (ток) за единица време. Или, колкото по-бързо се променя общия ток (на всички навивки) в едната бобина на трансформатора, толкова по-голям интензитет (по-голямо напрежение) ще има във вторичната бобина. Токът и напрежението са свързани, защото напрежението е силата, която ускорява зарядите, а ускоряването на зарядите е промяна на тяхната скорост, което е промяна на тока. Може да се напише и така U = dI / dt, което с думи е: Напрежението е промяната на тока за единица време. То има и една такава формула U = L . dI / dt, където L е индуктивност на бобината. Съвсем друго е, когато имаме съпротивление (триене) в проводник. Тогава формулата е U = I.R. Тук напрежението е отново силата, с която се бутат електроните по проводника, токът е постоянен (при постоянно напрежение) и означава постоянна скорост на придвижване на заряда по жицата. При постоянен ток, колкото е по-голямо съпротивлението (триенето), толкова по-голямо трябва да е и напрежението (силата). Аналог може да се направи с маховик (въртящ се диск). При постоянна скорост на въртене (постоянен ток), колкото триенето (съпротивлението) в спирачката на диска е по-голямо, толкова по-голяма сила (напрежение) трябва да приложим за да поддържаме постоянно въртенето.