Проект за експериментална проверка на жироскопа

[Иван Димов]

   То да философства - всеки може! Човекът си е изградил някакви понятия за разбирането на света. Ако светът е цял, то всичко в него е частично. С други думи, имаме много частици, които изпълват цялото. И те се движат, имат потенциална енергия,и на всичкото отгоре са взаимно свързани и обменят тази своя енергия (импулс). Възможно е между частиците да има абсолютно празно пространство (нищо), тъй-като при движението на даден поток от частици имаме приплъзване спрямо околните частици. Ако нямаше приплъзване, то всичко би се движило като единно цяло. Освен това съществува понятието налягане, което всъщност е концентрацията на частици в единица обем или по-точно налягането е резултантната от "енергията на частиците в единица обем". То това се вижда и от формулите. Налягането е сила върху площ или р=F/S и като изразим S=x.x можем да напишем р=F/(х.х). Остава да умножим числител и знаменател по х и за налягането получаваме р=(F.x)/(х.х.х), като числителят F.x е всъщност работа (енергия), а знаменателят х.х.х е всъщност обем. И така за налягането получаваме р=E/V, т. е. енергия върху обем. Казано с думи, налягането е енергията на частиците в единица обем, или налягането е плътност на енергията. И нещо фундаментално важно - поток от частици се получава при разлика в налягането между две точки от пространството, което всъщност е разлика в плътността на енергията. Значи енергията тече от там, където е много концентрирана към зона, където е разредена. Това е общата философия и всичко друго е просто игра на думи.
   А идеята за жироскопа-спирачка е да имаме спиране не само без триене, но и без нагряване. Защото медният диск между магнити може и да спира без триене, но вихровите токове ще го нагряват яко и всъщност това си е "триене" на електрони с решетката на медта. Интересно е също дали отделената при това топлина ще е точно равна на консумацията на двигателя или и тук ще има проявление на електроните като жироскоп-спирачки. В темата за отопление чрез вихрови токове някои колеги съобщаваха за несъответствие между получената топлина и консумацията на двигателя.
   И накрая, ефирът е нещо, а не е нищо. И това нещо (ефир) взаимодейства с веществото, също може да тече, да се сгъстява и разрежда. Просто ефирът е по-фино и незабележимо вещество, а щом може да се сгъстява и разрежда, значи има и абсолютно празно пространство (без ефир), т. е. абсолютно "нищо".

[врановски]

Според мен термина ефир е нов термин от сорта на поле, заряд и т.н. Какво е ефира? Обект? Вид движение? Геометрия? Не може просто така да казваме, ефира това, ефира онова... все едно Бог прави това, бог прави онова.

Здравейте, извинявам се за намесването, но това което аз съм чувал, е че ефира е движението, вълнението, вълновото и вихрово проявление на етера като среда, в която тези вълни и вихри се разпространяват.
Що е то Етер- това е енергийният вакуум, както някои го наричат или елемента №1 на Менделеев. Всъщност аз си го представям като безкрайно космическо плазмено пространство, в което има елементарни частици, електрони,ядра, газове и тела от груба материя. Всички те имат различен източник, енергии и взаимни въздействия. Затова е толкова сложно и отговорно да се споменава етер или ефир. Те във всеки момент и на всяко място от пространството са различни.

[Maistora52]

Леко-о!... леко моля, с теориите, че ще се оплескате или омотате като патета в кълчища!

Първо: Етер и Ефир са едно и също - ние тук го наричаме Етер, а Ефир е същото нещо, но на Руски! - значи Етерът е Ефир и Ефирът е Етер!
Второ: Вакуум като абсолютно ПРАЗНО пространство НЯМА - немъзможен е, най-малкото и поради това, че ще се нарушат открити вече Закони - За Запазване на Енергията, За непрекъснатостта на Пространството и пр.
Трето: Нищото като такова НЕ СЪЩЕСТВУВА. Ако съществуваше - то щеше вече да е НЕЩО!
4/ Ако Светът беше "ЦЯЛ" - той би трябвало да е ЕДИН... или едно. Но логически това "Едно" не може да е единствено, защото следва ДВЕ или Второ! Значи: Светът не е Цял, или Цялостен, или Завършен, или все от тоя род, защото тогава той би бил ЗАТВОРЕН! Оттук - Затворените системи са невъзможни - такива не могат да съществуват, защото това би породило "дупки" в пространството, и следва да кажем най-голямата глупост, че Пространството е квантувано, т.е. то е раз-частено... а НЕ Е! КВАНТУВАНОСТТА, колкото и да изглежда красива или примамлива - всъщност е само човешка АБСТРАКЦИЯ. Да, чрез нея си обясняваме  някои от феномените на субстанционалния свят, но ... все таки си остава ФИКЦИЯ = ИЗМИШЛЬОТИНА!
5/ Ефирът (или Етерът) не е "движението, вълнението или вихъра" - Той е Потенцията на Средата, Потенцията на Променливите Съвкупности или "частиците" (с всякакви размери и свойства) в тази Среда. Потенцията и Възможността, а не резултата. Оттук: Движението е принципно, аксиоматично, априорно Свойство на Материята. Няма не-движеща се Материя. Никъде! - защото Всичко и навсякъде ВИНАГИ си Взаимодейства!...
Няма такова "животно" като "енергиен вакуум" - това е меко казано недомислие. Може да се каже "непроявена енергия", но "вакуум" - моля, вземете се в ръце и прочетете речника за Чуждите думи, където пише, че Вакуум в превод от гръцки означава "празно пространство" - но ние им прощаваме на древните гърци, за тази глупост, защото е доказано, че ПРАЗНО пространство НЯМА!
6/ Материя, Пространство, Етер и Ефир са тъждествени понятия, и всъщност означават едно и също нещо, чиято дума е ВСЕ-Запълненост!
7/ Колкото по-надълбоко, или навътре влизаме в Материята, виждаме и разбираме, че Квантуваността е само условно понятие. Няма Частици, Части или раз-частване - има ПЛАВНИ ПРЕХОДИ, КОИТО СА НЕЗАБЕЛЕЖИМИ ОТ НАШИТЕ СЕТИВА И УРЕДИ.
Условно погледната от "безкрайно" далече, Вселената с всичките нейни уж "части" би изглеждала една Цялостна "точка" , обект, едно, още по-условно "затворено цяло"... а е ФАКТ, че НЕ Е! - Разширява се, Доплеров ефект и пр. Но ние сме зрители "отвътре", и наблюдаваме уж "отделни" космически тела и въобще обекти, и не виждаме ДЪЛБОКАТА СВЪРЗАНОСТ И ЕДИННОСТ НА ВСИЧКИ ТЯХ.
Но "единност" не е равнозначност на "едно"!
...
Е-ех! Момчета, и въобще, храбри и умни Мъже! Карате ме да пиша тук, и излишно да се повтарям, а изходът ви в теоретизирането е по-прост: вземете натиснете зеленото кръгче под аватара ми и изчетете внимателно и с неистово усилие цялата налична там "Омнология и ЕТВ", или точната страница направо на този линк: http://www.art-omnology-yoga.blogspot.com/p/blog-page_5.html
...
Беше ми приятно, че възбудихте мозъчните ми неврони!

[Иван Димов]

   Майсторе, благодаря ти, че си ме редактирал и си махнал едно излишно "е", но си добавил и една "потенциална" енергия. Частиците имат просто енергия, макар че в нея ние различаваме потенциална и кинетична такава. И думата "резултантната" може и без нея - налягането си е направо енергия на частиците в единица обем. За да съм по-прецизен, ще го покажа и чрез формулата за налягането от термодинамиката. Налягането е
                                   p = z.n.k.T, където
      z - променлива, зависеща от потенциалната енергия (за идеален газ z=1)
      n - брой частици в единица обем (концентрация)
      к - константа на Болцман (к=1.38 по 10 на "-23")
      T - абсолютна температура в Келвини (0 по Целзий е 273 Келвина)
   Кинетичната енергия на една частица според теорията е
1Ек = 1.5 kТ, следователно kТ= 0.66.1Ек и като заместим това kТ във формулата p=z.n.k.T, получаваме
                          p = 0.66.z.n.1Eк, където
                   z - за идеален газ е 1
                   n - брой частици в куб. метър
                1Ек - кинетична енергия на една частица
   Следователно налягането р е 0.66666 от кинетичната енергия в куб. метър, т. е. налягането е плътност на енергията и може да се измерва в J/куб.м (Джаул на куб. метър).
   Прилагам два файла с мои изследвания преди време на експериментални данни за водорода. Тук е интересна променливата z. Тя е свързана с потенциалната енергия. Когато една затворена система поглъща енергия отвън, то тя може да повиши температурата си (кинетичната си енергия), но може да повиши и само потенциалната си енергия при постоянна температура. Това става при фазовите преходи, когато се променя агрегатното състояние от твърдо в течно и от течно в газообразно. При тези преходи се променя само потенциалната енергия и системата се раздува като входящата в нея енергия отива за преодоляване на силите на привличане мужду частиците. Получава се така, че вкараната отвън кинетична енергия не повишава кинетичната енергия на системата (температурата се запазва постоянна), а се повишава само потенциалната енергия, при което z расте почти скокообразно. Обемът на системата също нараства скокообразно (при постоянно налягане и постоянната температура на фазовия преход - за водорода около 20 Келвина). Така се вижда връзката между z и обема V. Колкото разстоянието между частиците нараства по-бързо (V расте), толкова по-бързо нараства и z. Но при определена температура z се насища и достига стойност единица. Това показва, че частиците повече не си взаимодействат със сили на привличане (поради големите разстояния между тях) и се държат като идеален газ. Тогава казваме, че потенциалната им енергия е достигнала своя максимум и повече не може да расте колкото и енергия да вкарваме в системата - ще расте само кинетичната енергия (температурата) и ще се извършва работа срещу външното налягане. Графиката на z може да се разглежда като графика на потенциалната енергия.
   Подобно е положението и с потенциалната енергия при гравитацията. Ако едно тяло го издигаме във височина, то неговата потенциална енергия расте. Расте, но до време! Когато се издигне прекалено много, колкото и да го издигаме още, потенциалната му енергия ще нараства незабележимо, защото на голяма височина гравитационните сили са слаби. Така, с увеличаването на разстоянието между две привличащи се гравитационно тела, потенциалната енергия отначало нараства бързо, но после расте все по-бавно като клони към определена крайна стойност, подобно на графиката на z(Т).
   Надявам се вече всички да правят ясна разлика между кинетична и потенциална енергия. Явно ще трябва след време да отворя и тема за ентропията, която е едно много заплетено понятие, включващо в себе си смес от три други понятия. А всичко е далеч по-просто - имаме само кинетична и потенциална енергия като едната прилива в другата, т. е. ако едната расте, то другата намалява.

[врановски]

Точно така е колега Димов, напълно съм съгласен с теб. Тези взаимодействия са валидни и за частици със заряд, като електрона. Температурата и напрежението се променят с плътността на средата.