При импулсните детектори се ползва за измерване формата на самоиндукцията, а не самия импулс, т.е. подава се импулс на главата /много кратък/, през това време приемника е запушен. След това, след края на предавателния импулс се включва приемника, който измерва обратния импулс на самоиндукцията и то в определен отрязък, който се постига още на входа на приемника с два диода и един резистор.
Когато екранираш бобината, силно променяш нейната индукция и обратния импулс става прекалено широк - много широк. Ще стане така, че приемника няма да може да хване разликата, защото в измервания обхват амплитудата ще бъде максимална, т.е. няма да има разлика.. Още повече, при теб оригиналната бобина няма екран, значи приемника е настроен на по-тесен импулс.
С лека екранировка, т.е. с малко парченце фолио можеш да настройваш различни бобини, които са с различни габарити и да речем произволни индуктивности. Така може да направиш идеално точни бобини.
Този тип металдетектори могат и да се направят и с дискриминатор, но дават грешки. Именно затова производителите ги правят без дискриминатор.
Преди години доста се занимавах с металдетектори. Разработих схема на пулс-детектор-дискриминатор, който открива капачка от буркан на 130-150 см. Лека кола хващаше от 5-6 м с антена от 1х1 м. Но имат и недостатък, доста се смущават от далекопроводите, понеже работят на ниски честоти, около 100 Hz.
Иначе бобини на металдетектори се екранират, но на тези, които работят на принципа на индуктивния баланс. Там екранировката е задължителна.
