Качеството на изображението зависи от стабилността на атмосферата, а това е фактор, който варира в широки граници. Нарича се "astronomical seeing":
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Astronomical_seeingОпределя се най-вече от височините потоци на 300hPa (около 9км). Когато присъстват силни ветрове на тези височини, сиингът е лош, изображението е мъгливо и прилича по-скоро на огъващо се желе. И обратното - при липса на височинни ветрове може да се хванат моменти на много спокоен сиинг и тогава да се заснеме изображение с хубава резолюция. Трябва да се внимава също за локално смесване на топъл със студен въздух (нагрят цимент, външно тяло на климатик...) , което предизвиква същият ефект. Най-добре е няколко часа преди наблюдения и снимки главното огледало на телескопа да се темперира с вентилатор.
Вече има достъпни камери с бърз фреймрейт (100-200 кадъра в секунда) без компресия, които са идеални за планетарни снимки, понеже може да се уловят множество добри кадри (измежду лошите) за кратък времеви интервал и така да се минимизира атмосферното влияние.
Най-добре е да се снима с черно-бяла матрица (по-висока чувствителност), като светлината преминава през RGB филтри за придобиване на реален цвят. Може да се ползват и други филтри като IR, UV, теснолентови, за открояване на детайл по планетарната повърхност, който иначе е невидим.
Тези снимки от Хъбъл са правени с различна оптика. Първата е ултра-широкоъгълна (виж fisheye lens в гугъл) за обхващане на извънредно широко поле, докато втората е с нормално поле на обхват - както виждат очите ни.
Качвам един Сатурн от 4-ти септември, този път през по-малкия телескоп Celestron C8. Атмосферата беше сравнително добра.