и така нека споделя нещо (имащо отношение към темата), което обсъждахме преди време на нашата форумна седенка във чата със колегата Христо, слушайте внимателно г-да инженери, радиолюбители и т.н. Имаме един полипропиленов нанофараден кондензатор със стойност (примерно 220 нанофарада и 630 волта) (или кондензаторна банка от полипропилени на 220 нанофарада и 630 волта), и така нека сега заредим този кондензатор или тази банка, готово заредили сме я. Нека сега се опитаме да я разредим. Когато я разредим моментално се получава малък ток от порядъка на милиампери, а сега да вземем да я разредим ичпулсно със висока честота, този път картинката ще е друга и ще се получат големи импулсни токове от порядъка на няколко десетки ампера, и голямо импулсно напрежение. Продължавам, видно е че както и да го погледнеш при зареждане и разреждане картинката ще е една и съща и ще се консумират и отдават големи импулсни токове и напрежения заради съпротивлението на конеднзатора в момента на зареждане. Но нека поставим същия кондензатор или кондензаторна банка във трептящ кръг, картината ще се измени значително, тъй-като трептящият кръг по своята същност представлява "свръхпроводник при стайна температура", при което кондензатора не изпитва същото съпротивление както в случая с самостоятелното зареждане, това дава възможност да се снема енергията импулсно с големи импулсни токове и напрежения с импулси с нисък коефициент на запълване или с пачки импулси (модулация) с честота около 10 пъти по ниска от честотата на трептящия кръг. Този метод предоставя същите възможности които предлага г-н Чобанов, при него обаче се зареждат два отделни кондензатора свързани последователно с един импулс чрез ОЕДС и се разреждат на динамичен принцип чрез превключване на блок А и блок Б, поздрави към г-н Чобанов.
p.s. По отношение на въпроса на г-н Чобанов за схемата на управлението, на мен лично по ми допада управлението чрез логики