Автомобилът на Chobi

[dymelsoft]

  Еее ,аз още не ги виждам тези енергии, пък какво оставало да ги меря ..... с какво
Но това, че едно явление не може да бъде видяно, характеризирано и измерено не е предпоставка за твърдение, че същото не съществува. Преди да се изобрети микроскопа хората са твърдели съвсем други неща, да не влизам в полемики .

[Velektra]

И аз съм съгласен с написаното от caduceus.
Само искам да споделя и някои мои виждания и разбирания по въпроса.
"И понеже енергията на автоиндукцията е свободна радиантна енергия то тя е многократно превишаваща входната предизвикваща я енергия, но поради галваничната връзка с нея е значително отслабена”
Според мен всички токове, напрежения и магнитни полета в/и около бобината са само средство за извличане на свободна радиантна енергия или хладното електричество. Не смятам, че т. нар. "отклик на бобината" е свободната енергия или енергията даром.
Според мен свободната енергия се "улавя" или "засмуква" точно по времето на рязко прибиране и свиване на магнитното поле около бобината. Така че ако се говори в цикли то първи цикъл е захранване на бобината с енергия от източника и образуване около нея на магнитно поле. Втори цикъл - рязко прекъсване на енергията от източника и при последвалото рязко свиване на магнитното поле става извличане на свободната енергия от околната среда.
Точно затова смятам че в тази схема на Чоби не се създава свободна радиантна енергия или хладно електричество поради наличието на трансформатор и по-точно заради магнитопровода. Магнитното поле не трябва да се канализира, а още повече че хистерезиса пък въобще не позволява това рязко прибиране на магнитното поле чрез което се улавя хладното електричество.

[freeenergyinfo]

https://www.youtube.com/watch?v=CR_aRyYEy5k

[Аtos]

Кадуцеус, понеже си навътре в тия неща, ето една идея за конвенционално измерване на оргонно поле:
http://laserhacker.com/?p=387
тук имаме задвижване на двигател от статично поле, даже и от заредена вода.

[caduceus]

Благодаря момчета, ще разгледам това което давате като идеи и линкове и ще помисля по тях.
Не исках да разводнявам темата, просто така видях принципа на работа на устройството на г-н Чобанов и реших да го споделя с вас. Пък той да коментира ако иска - ще е интересно
Поздрави!

[Dedo pop]

  Здравейте,нов съм във форума и това е едно от първите /надявам се не и последното/ писание във него. Следя темата отдавна и даже затова се регистрирах. Нека да споделя и своето мнение за твърденията на г-н Чоби. Изключително интелигентно решение, което обаче има само един недостатък-работоспособно е само при идеални условия. Истината е във подробностите. Като се огледаш започваш да се чудиш какво цели г-н Чоби с публикацията.
     Ще започна с първия такт-зареждане на кондензатора. Включваме захранването и кондензатора се зарежда през бобината и през диода. ОК. Тои ще се зареди до ЕДН на токоизточника  от което трябва да се извадят загубите във бобината и пада на напрежение върху диода.  Значи ако источника  е 12 волта ще заредим кондензатора до да кажем 11 волта.
     Втория такт-затваряме ключа. Какво се получава
          1.Даваме на късо бобината към токоизточника. Протича ток,създава се магнитно поле във трансформатора.
          2.Даваме на късо и кондензатора. И започваме да го разреждаме през диодите/по-точно със големина равна на обратния ток на диода/. Напрежението  на кондензатора пада. По точно той се разрежда през товара и през диодите.
          3. Отваряме ключа - ясно импулс зарежда кондензатора. Колко? Какви са загубите? Какво става когато няма импулс?  Заредения кондензатор  разрежда ли се през диодите? А само през товара?
          Мога да задам още няколко въпроса на г-н Чоби но съм сигурен че ще има само усуквания по килифарски.
          За мен лично тази тема е просто проба за интелигентноста на форума и /или просто разлайване на кучетата. Тука хляб няма. Съжалявам г-н Чоби.
       

[h2motor]

Dedo pop - твърде вероятно е да има сламка ва тази идея. На мен ми се е случвало следното нещо - зарежда се в схемата един кондензатор след което се откача от източника и се разрежда, но междувременно към него се закача един който не е зареден и то се закача в момента когато първия е почти разреден и времето за разряд на първия кондензатор очевидно поради закачения празен скача няколко пъти..НЯКОЛКО и съответно ми изгоряха едни тиристори през които пъвото кондензаторче би трябвало да се разреди и си издържат да мине тока през тях. Втория кондензатор го направих да се връзва с цел да облекча схемата и по добър режим за останалите части и наистина като се върже при още зареден първи кондензатор се получаваше този ефект, но дефекта беше поради случайно попадение във времената, след подмяната на няколко изгорели елемента ефекта изчезна и повече не се повтори. Ето идея но как ще се реализара на практика , с какви уреди ще се замерят елементите не знам, защото трябва да бъдат много точно подбрани.
 Според мен схемата на Чобнов е работеща, но как ще се изпълни - това е въпроса за да сработи.
 И да кажа какава е енергията която се краде - чисото и просто статично електричество.

[dymelsoft]

Dedo pop , здравейте. Време беше форума да се сдобие и с поп ...Това в рамките на шегата сега малко по сериозно.
Във вашите обяснения, съжалявам но виждам доста неточности и неверни неща.
Когато подадем захранване към схемата ключа е отворен. Започва нарастване на тока през W1 и зареждане през диода на кондензатора който е разреден, (тук сте прав че имаме пад на напрежение върху диода) като токът става нула когато кондензаторът се зареди напълно (представете си го като кратък трионообразен импулс), напомням че ключа е все още отворен и товар към изходната верига няма. Просто още не е включен такъв. Също така обаче зарядният ток преминал през W1 за да зареди кондензатора е индуцирал напрежение и във вторичната намотка зареждайки втория кондензатор, като по този начин не се губи енергията от зарядния ток на първия кондензатор. Следва втория такт при който затваряме ключа (отпушваме полевака ) при което не даваме на късо кондензатора защото той е вързан през диода който се явява включен в обратна посока или същия няма как да се разреди все още тъй като няма нито включен товар към него, нито може да се разреди в обратна посока (освен ако не броим обратния ток през диода, който е пренебрежимо малък). Продължаваме нататък процеса от втория такт т.е. транзистора е отпушен и дава на късо първичната (както се изразихте Вие). Всъщност нямаме ток на късо а продължаваме да насищаме магнитопровода т.е. натрупваме още магнитна енергия която през трансформаторната (магнитната) връзка се трансформира в ЕДН във вторичната и дозарежда втория кондензатор до ниво зависещо от времето на насищане и индуктивността. Така в края на втория такт имаме два заредени кондензатора с почти захранващото напрежение. До тук имаме прост удвоител на напрежение с максимална ефективност. Интересното се случва при третия такт на схемата. Тогава заредените два кондензатора едновременно с запушването на транзистора (К1) се откачат от схемата и се присъединяват към товара, а други два кондензатора-незаредени се присъединяват към схемата за зареждане (втория комплект). Тук именно обаче се получава и ефектът който е много интересен. Разликата между първия и третия такт е ,че тук вече имаме и наситен магнитопровод който поради прекъсване на веригата (запушване на транзистора) ще индуцира напрежение с обратен поляритет, същия през вътрешното съпротивление на източника и заедно с потенциала ще зареди кондензатора вече включвайки и енергията от наситения магнитопровод, (това става за много кратко време но с голям отскок на напрежението) след което се повтаря изцяло процеса описан при първия такт. Нататък нещата са ясни. Идеята на г-н Чобанов не е глупава и се основава на хитро използване на магнитната индукция и превключване на товара оставяйки схемата практически винаги отворена когато се черпи енергия (ток) от източника. В заключение, тъй-като липсва обратен диод на входа на схемата индуцирания импулс минава през батерията като в някаква степен връща енергия и в нея. Отдавна се каних да опиша логиката на схемата, така както я виждам аз, без значение дали ще стана за смях за някои експерти.

[mi68]

Здравейте,
СЕ ако идва става в трансформатора. Трансформаторът е тороидален и един тайфун може да засмуква както центробежна помпа. Засмуканото от тайфуна се изплюва вертикално, имаме трансформация на 90 градуса, както при центробежна помпа.
Тороидалната форма е от значение, но може да е конусна.
Според мен е по-важен параметричния ефект с индуктивността на първичната намотка на трансформатора. Това го обясних вече, индуктивността се изменя от протеклия ток, от начало е силен и намалява до 0, зареждаме подходящ кондензатор. Индуктивността е малка от начало и става максимална, ЕДН на самоиндукция е повишено.
Магнитното поле се сгъстява (имплозия)-ниска индуктивност, при разширение (експлозия) висока индуктивност.
Много ми харесва принципа!   

[GMG]

Изключително интелигентно решение, което обаче има само един недостатък-работоспособно е само при идеални условия. ... Значи ако източника  е 12 волта ще заредим кондензатора до да кажем 11 волта.
     Втория такт-затваряме ключа. Какво се получава ..... Тука хляб няма.

  Грешен си Дедо поп!  По точно си в грешка - и аз бях тъй, заради което
дълбоко се извинявам!
  Глождеше ме и затова реших да проверя. За целта включих бединито вместо
упр. ключ... и нататък схемата е ясна!
  За да не си играя с лепене на мос-ключове, закачих реле на 12V управлявано от
отделен генератор изпълняващо функцията на К1, 2 и 3.
  При това мижаво изпълнение, 60W лампа едва ѝ се нажежава спиралата, но се вижда че свети
Затова я смених с огънчето    Всичко дърпа 0,2А и не се променя!
http://vbox7.com/play:397b5900b3

                     Заявявам, че принципа работи!
      Успех на всички и наздраве!

[dymelsoft]

mi68 ,

ова го обясних вече, индуктивността се изменя от протеклия ток, от начало е силен и намалява до 0

Бъркаш , точно обратното е , отначало токът е 0 и расте до максимум. Това, което даваш като свойство на индуктивността се отнася за кондензатора.

[Радико]

Бъркаш , точно обратното е , отначало токът е 0 и расте до максимум. Това, което даваш като свойство на индуктивността се отнася за кондензатора.

Да и още една фундаментална грешка на mi68 индуктивността е постоянна величина за една намотка, освен разбира се ако не промениш механичните характеристики на намотката, примерно да я разтегнеш, да вкараш по дебел или по тънък магнитопровод.  точно както и капацитета на кондензатора.

[dymelsoft]

Отправям един въпрос към г-н Чобанов, ако има желание да отговори. Интересува ме по време на работа на неговата система (феритния пръстен - тороида) вместо да загрява не се ли охлажда, дори дали не се охлажда толкова, че да кондензира - буквално замръзва ?

[EDM electronics]

Имам един въпрос, ако някой може, нека отговори:
На тази проста схема е показано зареждането на кондензатор през индуктивност. Ако приемем, че енергията, която се натрупва в кондензатора е примерно 100 единици,  въпросът ми е, колко единици енергия ще е необходимо да отдаде енергоизточника – батерията, за да напълни кондензатора до 100 единици енергия /колкото събира кондензатора при това напрежение на батерията?


Нека се има предвид обаче, че токът през кондензатора ще бъде равен на токът през индуктивността, тъй като те са вързани последователно. Също, тъй като има индуктивност, то токът ще нараства постепенно, т.е. ще е минимален и нараства до максимален, вместо да е максимален и да намалява със зареждането на кондензатора, ако липсваше индуктивността.

Нека се има предвид и времето обаче за зареждането на кондензатора през индуктивността и да се сравни с времето за заряд без индуктивност. Също така да се изчисли енергията, която ще отдаде батерията до зареждането на кондензатора, предвид времето за този заряд. Енергията от източника ще е пропорционална на токът през веригата и времето. 100 единици енергия ли ще е консумацията на схемата или в повече? Т.е. индуктивността ще изразходи ли енергия в случая или не?

Схемата е еквивалент на оня такт в генератора на Чоби, който генерира СЕ. От тези разсъждения ще стане ясно имали тук /на теория/ нещо или няма нищо /СЕ/.

[juliang]

... Схемата е еквивалент на оня такт в генератора на Чоби, който генерира СЕ. От тези разсъждения ще стане ясно имали тук /на теория/ нещо или няма нищо /СЕ/.

Ако схемата (която и да е тя) докарва до двигателите повече енергия, отколкото 2 дебели проводника, връзващи директно батерията с консуматора, явно има СЕ. Колкото и засукана да е една схема, колкото и теории да ни развиват тук, няма верига с по-малко съпротивление и по-малки загуби от елементарния дебел 1 пръст меден кабел.
Над 20 страници се изписаха, но никой не се осмелява да каже "тая схема на изхода дава повече енергия отколкото консумира от захранването".
А постановката е толкова проста, мисля че г-н Чобанов може да я изпълни за няколко часа с подръчни материали. А именно - единия ватметър го закача на изходящия кабел на батериите, а на мотора който би трябвало да движи колата закача един правотоков генератор (алтернатор от автомобил примерно), натоварен с някакъв товар - 10-тина крушки, или един котлон, абе нещо, каквото и да е. Закача си втория ватметър на веригата на консуматора след генератора.
Говори се за прираст на енергия от десетки пъти, така че загубите в генератора могат да се пренебрегнат, или да ги приемем за 10-20% и да ги включим в сметките.
Така на входа ще се мери прав ток, и на изхода ще се мери прав ток. Уредите мерят такъв ток със завидна точност, така че ще е съвсем ясно колко влиза в системата и колко излиза от системата.
Ще помоля и колегите които се опитват да репликират тази постановка в малък мащаб да се опитат да направят това. Вместо алтернатор да сложат един грец и няколко кондензатора с които да изправят напрежението, да боднат един волтметър и един амперметър (ако нямат ватметри) и чак тогава да се прехласват по резултатите.