edin, резонансът на Шуман не е само мит! И той се променя...тревожното е, че никой не може да даде смислено обяснение - ЗАЩО?
gensdi, и аз харесвам сериала "Доктор Хаус", но разглеждането на човешкото тяло само и единствено като сложен механизъм (и нищо друго), не дава отговори на много въпроси!
Това за костите е...вярно, но е една плочка от пъзела!
Това, за вредните лъчения (изкуствени или природни) - също е вярно!
Това, за вредните храни, въздух, вода и изобщо среда на живот...и то е вярно!
Това, че негативните мисли и настроения или въздействието на негативни хора имат ефекта на бавна отрова върху организма...доказано е!
За тютюнопушене, алкохол и наркотици даже няма да говоря (аз самият съм пушач).
Може и да пропускам доста други неща, но...представете си срещу колко много фактори се изправя човешкият организъм в ежедневието си? Всяка минута, всеки час, всеки ден...десетки години наред!
Е...как да доживее до 1000 години, например?
Направо си е чудо, че има хора на 80, които са и адекватно мислещи, на всичкото отгоре
az_skeleta, според първоначалния план, наистина сме "замислени" с около 5-600 годишен живот...после генните инженери-създатели са решили да го съкратят. По какви причини, можем само да гадаем? Може би от опасения за пренаселване, може би от други съображения?
Вижте библейските предания - има персонажи, които са живели по 400-500-600-700 години.
Някой ще каже - пълна измислица! Ок, защо да си го измислят? Кому е нужно?
По-голямо "чудо" би било някой да извърви целия си житейски път за 15-20 години, сътворявайки невъзможни за нас неща, не е ли така?
Може на някой да му се стори смешно и банално, че споменавам учените ни от БАН, но именно те откриха, че женският геном (в сегашната му структура), датира от около 150-160 000 години, докато мъжкият е "едва" на 60 000 години!
Т.Е. - никой мъж на Земята няма МЪЖКИ прародител, който да е на повече от 60 000 години!
Логическият извод?
Някогашният мъж=провален проект в генетичен план! Заличаване и създаване ОТНОВО!
Проблемът ни е, че сме арогантни спрямо древните повече от тийнейджър спрямо родителите си...смятаме се за по-знаещи, по-можещи, по-умни и...всичко "ПО"...
И както тийнейджърът трябва да го "очука живота", за да "миряса" и разбере, че родителите му не са били за подценяване, така и ние - трябва явно доста да ни "бъхтят" нещастията, че да узреем като раса!
Толкова войни не ни ли стигат за това...?