Опитвал съм развъртане (и в двете посоки) на жироскоп върху ел. везна с резолюция от 1гр., но не отчетох отклонение. Жироскопът мисля беше с тегло от 72 грама.
Остава да споделиш собствени мисли - дали антигравитация от подобен тип е "анулиране на земната" или е създаване на собствена гравитационна компонента.
И ако е второто, дали има преодоляване чрез противопоставяне или чрез...използване/пренасочване...и т.н. не мога в момента да го формулирам точно, но съм сигурен, че ще разбереш въпроса.
Интерференция и фазово сливане, напомнят доста на експериментите на Хътчисън. При него е имало преплитане на радиовълни с високочестотни и статични високоволтови полета от теслов траф и Ван де Грааф генератор. При тази техника вероятно се променя отклика на елементарните частици (вихри) на материята към двата основни потока около Земята, и се получава един вид голяма плаваемост.
От друга страна наелектризирания диелектрик създава „стрес” в средата – сгъстяване на етера от едната страна и разреждане от другата, което създава стояща гравитационна вълна, върху която се носи апарата. Разбира се, за целта волтажа трябва да е огромен и съответно диелектрика да е с висока диелектрична константа, за да удържи евентуален пробив.
Може да споменем и опита на Евгений Подклетнов и Джовани Моданезе с подаване на високоволтови импулси между електроди във вакуум, като катода е свръхпроводящ. При подаване на импулс от 2 мегаволта от Маркс генератор, получената гравитационната вълна е преминала през фарадеев кафез, стоманен лист и тухлена стена, разклащайки тежест, окачена на връв на разстояние 150м.
Да се върнем към опитите от „Skyvault”… при първоначалните тестове са имали и други любопитни резултати, свързани със „странно поведение на материята”. При определена честота и форма на микровълните (и големи мощности), се е наблюдавал синьо-зелен лъч от магнетрона, който имал свойството да дезинтегрира материята, оставяйки дупки в стените.
Относно антигравитационния ефект, споменават за възникване на солитонна вълна между апарата и земята, упражняваща сила насочена нагоре. Евентуално тази вълна се усилва от резонанса до такава степен, че започва да черпи енергия от околната среда (самоподдържане) подобно на кълбовидната мълния.
А относно тягата… тя винаги присъства, разликата е само с какво състояние на материята се работи за производството й. При работа с атоми и молекули (газове или течности под налягане) имаме познатата на всички ни обикновена тяга. Обаче, при работа с по-фини състояния на материята (някое от следващите четири по-висши агрегатни състояния, от общо седем), то се получава този необикновен вид тяга, който изменя свойствата на „пространство”, появяват се на пръв поглед невъзможни ефекти, както и частична или пълна липса на инерциални ефекти на самия апарат. Това позволява достигане на огромни (свръхсветлинни) скорости на „отделеното пространство” заедно с апарата в него, понеже там физиката действа другояче. Всичко зависи от средата в която се намираме… Ние живеем на повърхността на Земята и сме свикнали да живеем със „законите” които важат за тази среда.
Използвам кавички, понеже термините не са много точни, но с такива разполагаме
Малко ще кривна от темата, но наскоро осъзнах някои неща за светлината. След експериментите ми с VTTC (Vacuum Tube Tesla Coil) и разреденият въздух в радиометърът на Крукс, започнах да размишлявам над светлината - какви са нейните форми и как се проявява тя в зависимост от средата.
Размишления спрямо практическите опити... Ако изведем един теслов тр-р във високата атмосфера, където въздухът е силно разреден, и го включим, ще забележим сияние около него в различни оттенъци на цветовете (в зависимост от вида на разредените газове). Това е при положение, че от него не излизат никакви искри, а дори и да излизаха, то щяха да са под формата на дълги и безшумни плазмени езици.
Сякаш тр-рът излъчва светлина, а реално погледнато предава ел. вибрации в етера, които карат газовите атоми да светят. Във вакуум светлина няма. Ел. магнитните трептения (излъчени от различни източници, напр. звезди) само се разпространяват в него, а когато достигнат разредена материя (газ) те го възбуждат, карайки го да свети. Възможно е честотата на трептенията да е огромна, а при сблъсък с вихрите на материалните частици, да се редуцира до видимия спектър. При разреден газ изглежда е необходима по-малко енергия, за да започне той да излъчва светлина, отколкото при нормално атмосферно налягане.
Видът на светлината (дължина на вълната, интензитет) зависи до голяма степен от самата среда, в която тя се заражда, подтикната от енергийното трептене на етера. Например условията за това са едни при земната повърхност, а съвсем други на голяма височина, т.е. зависи от вида и гъстотата на материята. Няма ли материя (в някое от седемте си агрегатни състояния) - няма и проявена светлина, а само разпространяващи се невидими трептения.
С други думи - светлината се разпространява “в суров вид” през етера, а се проявява на видимо ниво чрез материята.
В крайна сметка какво излиза? - материя, материя и пак материя. Както е необходима материя (а не гравитация) за отклоняването на светлината и проявяване ефекта на лещата около свръхмасивни космически обекти.
В. Шаубергер, цитат от книгата “Living Energies”, глава “The Sun” :
“От самото начало на времето Слънцето стои над всичко, вторачено надолу в ледено мълчание към безумните дейности на човечеството, което го счита за огнено кълбо. И как би могло да е другояче, като е такъв и прекият им ментален подход към живота! Колкото повече се приближаваме към този източник на светлина и топлина, толкова по-студено и тъмно ще става неговото лице. С приближаването ни към него, звездите ще стават по-ярки, а когато светлината му угасне, топлината, атмосферата, водата и животът ще изчезнат.”
Друг автор също споделя, че в космоса звездите не се виждат с просто око. За целта ще е необходим телескоп, който да увеличи образа им от свръх-малка невидима точка до малък диск. На Земята виждаме звездите именно заради атмосферата, която играе роля на разпръскваща светлината леща. По този начин получаваме силно увеличено и изкривено изображение на звездите (виждат се като че ли имат малки лъчи радиално около тях).
ПП. Кадуцеус, аз отдавна се отказах да пускам такива линкове тук, понеже няма голям смисъл
Който се интересува и търси - той ще намери. Поздрави и от мен!
