Алтернативни енергоизточници > Testatika, електростатични генератори
Същност на гравитацията
x_name41:
В тази тема ще разгледаме някои факти и основни положения сочещи към електростатическата природа на гравитацията. Като първо доказателство бих посочил че електростатическата сила съвпада с тази на гравитационната в пространствена зависимост съгласно формулите като 1/4пR^2 е и в двата случая, което е аналогично на безкрайност. Като второ доказателство можем да посочим, че Земята и всички небесни космически тела имат електростатични полета и заряд. Като трето доказателство (на базата на документ по долу, по точно последния) можем да посочим освен това, че гравитационната константа (G=6.67x10^-11mm.) е изведена на базата на електростатична зависимост при която се отчита, като експериментално е доказано, че т нар. "тежък гравитон" е регистриран при 2.587 Gev (или има 5063 електронни маси). Като четвърто доказателство можем също да споменем, че както гравитационната сила така и електростатичната сила привлича както метални така и диелектрични предмети, полупроводници и темподобни, това е доказан и лесно проверим факт. Като пето доказателство можем да посочим, че светлинния лъч също може да се отклонява чрез електростатична сила при определени условия (както това става при въздействието на гравитационна сила върху него), причината да не се отклонява светлинния лъч при "сурови" обикновени начални условия се състои във това, че той е не поляризиран (електрически неутрален), за да се случи така, че да се отклони, то той трябва да се поляризира предварително и едва след това да се отклони чрез електростатично поле (ефекта на Кер), също доказано и проверено, на тази база са създадени електрооптическите кристали намиращи предназначение във редица технически устройства за отклонение на светлинния лъч без движещи се части и без механика с помощта на приложено електрическо поле към тях. Като шесто доказателство можем да посочим, че височината на която земната гравитационна сила отслабва и изчезва се намира (или започва) точно на нивото на йоносферата, около 100км. височина (тя е другата плоча на кондензатора Земя и нейната зона е широка а не тясна поради което съществува известна динамика когато някакъв обект се намира в нейните предели). Още една особеност тук е в двустранната сила на въздействие на електростатичната сила на йоносферата спрямо обектите, тя е причина и обяснява напълно защо сателитите които се намират на геостационарна, ниска околоземна, средна околоземна, геосинхронна, и високоелиптична орбита не падат. Това е демонстрирано също чрез балистичната експертиза по долу във едно от посочените видеа (второто видео), като се обърне внимание на особено важния факт, че експериментът е проведен в земна среда а не в космическа където липсва въздух и съответно съпротивление. Все пак един от най забележителните моменти в полза на електростатичната природа на гравитацията е в това че от гледна "научна" традиционно общовъзприета точка, съществува едно противоречие, което няма как да не се отрече и да не се забележи. То се състои във факта че телата и предметите хем притежават маса, достатъчно значителна която да ги придържа към повърхността на земята, което означава значително гравитационно въздействаща сила, а същевременно с това "учените" определят гравитационната сила като твърде слаба за каквото и да е взаимодействие и т.н...
ето това е уравнението на гравитационната сила:
F = GMm/R^2
където: G е универсалната гравитационна константа
M и m са масите на двата точкови обекта
R разстоянието между центровете на двата точкови обекта
а това уравнението за електростатичната сила:
F = keqQ/r^2
където: ke представлява кулоновата константна сила
q и Q са два точкови обекта
r представлява разстоянието между тези два точкови заряда
както виждате уравнението за гравитационната сила е изведено по "завоалирано" така да се каже от гледна точка на същност (за разлика от уравнението за електростатичната сила) тъй-като във него присъства параметъра маса. На този параметър не е така ясно дефинирана природата му или същността му така както при двата точкови обекта, ясно определени като заряди (съотнесени към уравнението за електростатическата сила). Друг интересен момент че и двете сили са били описани от Хенри Кавендиш, като това за електростатичната сила съответно не е било "обнародвано" и си е останало единствено в записките му.
и някои видеа съответно към темата:
https://www.youtube.com/v/cdbTVuTHDiE
https://www.youtube.com/v/yEa0tqe-S6k
https://www.youtube.com/v/XuMW_N_lVtM
https://www.youtube.com/v/WxxmeI1gW0k
https://www.youtube.com/v/o-6V9xsU4yY
https://www.youtube.com/v/ZbnQGA1rHMs
https://www.youtube.com/v/3APC9zrSr5Y
KTN Deflector
Electro-Optic Beam Deflection
CAN GRAVITY BE AN ELECTROSTATIC FORCE?
Bat_Vanko:
В посоченото изказване на колегата x_name41 има няколко неточни неща:
1. Съгласно формулата ако R e равно на безкрайност то и резултата е безкрайност;
2. Няма как да се знае дали всички космически тела имат електростатично поле след като никой не е стъпвал на тях;
3. Гравитационните вълни и всякакъв вид гравитони все още са хипотетични частици т.е. тяхното съществуване не е доказано;
4. Твърдението, че телата се привличат на база електростатика не може да обясни факта как се две тела свързани с проводник (с изравнен потенциал) все пак изпитват гравитационно влияние едно към друго.
5. Ефекта на Кер се получава от клетки на Кер, специфичното, за които е че се получава при определени материали, което означава наличието на влияние между материала на клетката и светлината;
6. Всички тела намиращи се на повърхността на Земята са с изравнен потенциал с нея, и при наличието на центробежна сила от въртенето би трябвало да излетят в космоса ако гравитацията е с електростатична природа;
Посоченото по-горе е потвърждение на факта, че само интелектуално развити учени могат да спомогнат в движението на науката и познанието. Това обяснява и факта защо теорията на Хенри Кевендиш не е била "обнародвана".
Аtos:
Абсолютно се консолидирам с Бат Ванко!
Ако гравитацията имаше лъчева, вълнова или "частичкова" същност, отдавна щеше да е измислен "гравитационният лъч" и нямаше да е проблем някоя совалка просто да се "придърпва" чрез него към някое небесно тяло!
А небесни тела - бол...само сменяш посоката на лъча и се отправяш накъдето поискаш:)
Гравитацията действа както на микро, така и на макрониво.
Митичните "гравитони" са чиста хипотеза, ако не бяха-отдавна да са "изолирани"!
Гравитацията няма ЧЕСТОТА, значи - не е и вълна!
Гравитацията не е лъч, понеже не отговаря на качеството ФОКУСИРАНЕ!
Частица не е...лъч не е, вълна не е..."кой туй нещу" ;D
ndm:
“Напълни догоре чаша с вода и върху нея постави пощенска картичка. Като придържаш с една ръка картичката, обърни чашата надолу. Внимателно отдръпни ръката си, която е под чашата. Картичката ще остане долепена, а навън не изтича нито капка.
При височина на чашата 8 cm на всеки квадратен сантиметър от картичката действува сила, равна на 8 х 0,0098 N = 0,0784 N, създавана от водния стълб, който се намира над него (силата на тежестта на 1 кубичен сантиметър вода е равна на 0,0098 N).
От другата страна обаче въздухът наляга на квадратен сантиметър от картичката със сила, равна на 9,8. Следователно налягането отдолу нагоре е много по-голямо от силата, с която Земята привлича водата в обърната чаша, т. е. от теглото на водата. Именно това налягане притиска много здраво картичката — в чашата не прониква въздух и водата не изтича.”
Опитът може да се повтори и с полу-пълна чаша - ефектът е същият.
Разумно и логично обяснение на експеримента сигурно съществува, във всеки случай не е подобно на горното и нему подобни. И така, какво, кое(взаимодействие) и как, държи листа закрепен за чашата?
Аtos:
--- Цитат на: ndm в Декември 23, 2015, 01:32:10 pm ---От другата страна обаче въздухът наляга на квадратен сантиметър откартичката със сила, равна на 9,8. Следователно налягането отдолу нагоре е много по-голямо от силата, с която Земята привлича водата в обърната чаша, т. е. от теглото на водата. Именно това налягане притиска много здраво картичката — в чашата не прониква въздух и водата не изтича.”
--- Край на цитат ---
Че ти си го казал защо става така. Това е опит по физика за пети/шести клас:)
Но с полу-пълна чаша не винаги става! Водата на практика е несвиваема/неразтеглива, за разлика от въздуха!
Ако ти е по-висока чашата, налягането от водния стълб ще "разтегне" въздуха над себе си и водата ще се излее.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия