Алтернативни енергоизточници > Testatika, електростатични генератори
Същност на гравитацията
edin:
Можеш ли да познаеш от първи път, защо е така? А наздраве!
Радико:
Ето ви и картинката остроумници
Системата Земя-Луна се върти около точката посочена със стрелката, което кара водата в най-отдалечената точка да се опитва да се отдели от Земята. Причината е тривиалната центробежна сила, а в най-вътрешната точка отдалечаването е причинено от притеглянето на Луната директно, във външната точка ефектът се явява индиректен - Луната причинява замятане на Земята и това замятане се опитва да изхвърли водата навън, но понеже скоростта и съответно центробежните сили не достигат, се получават само приливи. А думата прилив идва от преливане. В Черно Море няма приливи и отливи, защото няма от къде да се прелее водата.
П.П. Както споменах по-горе, на това пишат оценки по география в 7 клас. Аз оценявам написаното до тук от мен за оценка "4". Който не го е и разбрал, моля да се замисли за собствената си оценка.
А каква оценка по правопис имаше в 5-ти клас? Вече трудно издържам да ти поправям по 20 грешки на пост/А/
epwpixieq-1:
--- Цитат на: Радико в Февруари 14, 2016, 10:31:09 pm ---Ето ви и картинката остроумници
Системата земя луна се върти около точката посочена със стрелката
--- Край на цитат ---
Само една малка забележка тук. Точката се намира на 1/4 (Земен радиус) под повърхността на Земята, а не извън нея. Това може да се изчисили, като се вземат масите на Земята и Луната и разстоянието между тях. Така показан, гравитационният център на динамичната система би бил възможен, ако относително Луната имаше по-голяма маса, или съответно, Земята по-малка.
--- Цитат на: Радико в Февруари 14, 2016, 10:31:09 pm ---а двете се въртят като във валс около точката на общата маса.
--- Край на цитат ---
И тази точка, на гравитация на динамичната система, си има собствена динамична трекатория, и се движи (използвайки метафората в цитата) като във валс, само че в три измерното пространство, около тази динамична треактория.
Съжалявам ако тиренцата не са били достатъчно образни, но все пак очаквах, в допълнение на елементарната образност, колегите, четейки написаното, да се замислят и върху динамиката на процеса.
Както вече споменах, това е публикувано от Тесла през 1919 г. по отношение, на една доста оспорвана (и неразбрана) динамика, на това дали "въртенето" на Луната около оста си притежава инерционен момент. В тази статия, Тесла доказва математически и експериментално, че ТОЗИ инерционен момент е нулев. И тогава, както и сега, той се сблъсква с тотално неразбиране на голяма част от съвременниците си по отношение на динамичните процеси в системи, явяващи се съвкупност от едновременно дейставщи сили. Интересното е, че тази неспособност на хората да визуализират динамиката на процесите в голяма степен е препятствие пред разбирането на силите в природата и предполагаемо е корена на това, да се концептуализират (предполагаемо материални) частици като резултати при обясняването на динамика на сили произлизащи от флуидни процеси.
Bat_Vanko:
Драги ми Радико. Признавам си че явно не съм бил в часа когато са преподавали за приливите и отливите. Но все пак нещо ме глождеше и реших да проуча нещата в мрежата, и открих следните интересни факти:
1. Гл.ас. д-р Елисавета Марекова от Пловдивски университет, дисциплина „Физика на земята” твърди, че приливи и отливи има само един път в денонощието. Източник http://web.uni-plovdiv.bg/eligeo/Physics%20of%20the%20Earth/2_lecture%20-%20gravity.pdf .
2. ТУ София, катедра „физика”, мисля че автора е някой си Попов, твърди че тъй като всяко тяло пада по посока на гравитацията, от страната на луната пада по-силно, а от обратната страна понеже силата на привличане е по-малка и телата падат с по-малко ускорение отново се получава прилив. Източник http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/I%20chast/2%20zadachi-eseta/31%20prilivi%20i%20otlivi.pdf .
Всичко това ме накара да направя едни бързи сметки, за да се види защо тази тема е нещо не ясна или избягвана и се получиха следните резултати:
Луна: Среден радиус на обиколка – 384 400 км;
Маса – 7,35 . 10 22 кг;
Период на въртене – 27.3 дни
Земя:Екваториален диаметър – 12756 км;
Маса – 5,97 . 10 24 кг;
Скорост на въртене на екватора – 465 м/sec;
Общ център на системата Земя-Луна – намира се на 4700 км от центъра на земята
Гравитационна сила упражнявана върху Земята от Луната върху маса 1 кг:
В най - близката до Луната точка – 34,3 mgr;
В противоположната точка на Земята – 32,1 mgr;
Центробежна сила причинена от въртенето около общият център:
В най - близката до Луната точка – 2,96 mgr;
В противоположната точка на Земята – 19,6 mgr;
Центробежната сила причинена от въртенето на Земята около своята ос е равномерно разпределена по цялата периферия и не създава приливи и отливи. Затова не я взимам предвид при крайните изчисления.
Сумарната сила на привличане на Земята на маса 1 кг разположена от към страната на Луната е 37,3 mgr и е в посока към Луната (прилив).
Сумарната сила на привличане на Земята на маса 1 кг разположена на обратната страна е 12,46 mgr и отново е в посока към Луната (отлив). Тъй като силата на привличане от страна Луната превишава силата причиняваща центробежни сили при въртенето около общият център е по-голяма би следвало от обратната страна за Земята да има отлив (като твърди гл.ас Марекова), а реално съществува прилив.
Може би тезата за екраниране на гравитацията от голяма маса не е толкова несъстоятелна!
Bat_Vanko:
Гравитацията казват била "консервативна" сила. Енергията получена от нея зависи само от началното и крайното положение на тялото а не и от начина по който става придвижването. С други думи ако едно тяло набира кинетична енергия ускорявайки се от гравитацията, то е вярно и обратното - трябва да му бъде придадена външна енергия за да се освободи от нея.
Е как тогава ще се обясни явлението "гравитационна прашка" - начин на ускоряване на изкуствените спътници.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия