Имаше един въпрос към atos от krasias а именно, къде той вижда мястото на останалите енергии. Този въпрос във същност беше изключително фундаментален и важен. По начина по който се разглеждаше до тогава гравитацията и нейният причинител те изпълваха цялото пространство и не оставаше нищо за другите "енергии" или "сили" или "взаимодействия".
............................................
Приемането на концепцията за 4D пространството обяснява лесно съществуването на поне три вида взаимодействия които са независими едно от друго и не си пречат на съществуването. Остава да се изяснят поне някаква част от проблемите с мехурчетата във средата защото очевидно е, че те не могат да изпълняват едновременно функцията и на вещество и на няколко вида енергии.
По въпроса за "останалите енергии":
По-точно е да се каже - остатъчни енергии, които "върлуват" в материалната ни проекция. Ние познаваме и разглеждаме енергиите, които имат или материален , или вълнов носител.
Тези енергии са нищожно малки, в сравнение с разглежданото етерно налягане, което не ги прави маловажни, разбира се.
Какво значи "мястото на останалите енергии"? Кое ни кара да мислим, че енергиите трябва да имат "място" и едната измества другата, видиш ли...? Това да не са яйца в кошница?
Те се появяват предимно от взаимодействията на материя с друга материя или лъчение (което в основата си е същото). Те съществуват на ФОНА на етерното налягане, не си взаимодействат директно с него, поне не по образния начин, който е близък до представите на мнозина! Да, има и енергии, които сякаш "не са от този свят". За тях можем да приемем, че се проявяват/проникват/проектират в нашето 3D, когато има "поглед под друг ъгъл" (не знам как да се изразя по друг начин).
Представете си обемна картинка в куб. Гледайки едната му стена, ще видим изображение в плоскост. Ако "сменим ъгъла" (да погледнем друга страна на куба), ще видим друга проекция, съвсем различна от първата - пак равнинно изображение. Обемното изображение си е едно и също, но ако гледаме (и мислим) само в 2D, логично е да заключим, че са "различни картинки". По същия начин става нашето "невиждане" на едни и същи прояви (материя, енергии и каквото се сетите...) в 4D, защото наблюдаваме само "едната му страна" - нямаме капацитет на мислене, представи и понятия за това!
Ето пример... Един първичен вихър Ану (дума от санскрит)... е съставен от около 14 милиарда "енергийни мехурчета" или етерони:
Тези вихри създават групички, който се въртят в най-различни конфигурации в пространството. Важно е да се каже и че трептят и пулсират с определена честота - като малки сърчица.
.............................
Тази енергия, освен от нашето пространство, идва и от друго - имаме отворена система. Вихрите също така изхвърлят етерони, които също могат да изчезнат "оттатък".
В случая това "отатък" е отатък само за нас - просто е "друга страна", към която нямаме поглед за момента!
И не може да се обясни:
преминаването на едно крайно четириизмерно тяло през нашето тримерно
както и :
преминаването на тримерно тяло през двумерно пространство.
Как куб ще "премине през равнина", разглеждайки явлението в 2D? Бихме видели само проекцията му в равнината, която е пак плоско изображение по същия начин, по който виждаме само куб, ако всичко е с "едно ниво нагоре"!
И, когато се хванете за буквалистиката на израза "мехурчетета на средата", всичко отива по дяволите:)
Ами не! Не са точно мехурчета, Хипарх просто ползва такава аналогия, за да предизвика някаква представа, все пак...нямаме точни понятия за тях.
И как е очевидно, че "че те не могат да изпълняват едновременно функцията и на вещество и на няколко вида енергии."
Питам кое наложи подобен извод, не се заяждам - може да ми е убягнало нещо?
Нали точно тези минивихри се създават от етероните, превръщайки ги в "помпи" на етерна енергия и оттам - в проекция на материя?
Тези етерони, които не създават торсионни полета и оттам - материя, са си в чист вид и върлуват навсякъде в етера. Именно те са в състояние да интегрират нова материя (както и материя, която има "дефицит" на поддържаща енергия се дезинтегрира и връща взетите назаем етерони) в "решетката" на пространството. Енергиите, за които говорите, че "нямало място" са такива затворени в материята и други - проекция в нашето 3D от свободно "върлуващи" в по-високо измерение!
При смяна на "ъгъла" на проявление/наблюдаване/детекция, на нас ни се струва, че ту изчезват, ту се появяват!
Не е много сложно за разбиране, сложно е за обяснение...
