Явно трябва още да обяснявам. Прилагам схемата като на нея съм нарисувал две стрелки, които онагледяват какво се случва през половината период или 0,5Т. В момента когато на горната плоча на главния кондензатор (С3) имаме максимален минус, следва превключване и сега се отпушва горният транзистор (Т1). Стрелките показват посоката на движението на електроните. Вижда се, че резонансът става в бобини L3 и L4. През транзистора и L2 токът е еднопосочен и освен това е доста по-малък - поне 5 пъти по-малък от тока в С3 при мой опит. Затова мисля, че е по-добре допълнителната намотка за сваляне на енергия да е върху бобини L3 и L4. Нищо не пречи тази допълнителна намотка да е и върху L1 и L2, но там ще има по-малка мощност предполагам поради по-малкия ток.
Едно уточнение и какво разбирам под максимален минус - приемам електрическия ток в метални проводници като ток или движение на газ - електронен газ. Този електронен газ има определено налягане - ние му казваме напрежение или по-точно потенциал. Когато електроните се скупчат на горната плоча на С3, този потенциал (налягане) започва да расте и в един момент това налягане става максимално - това е моментът на максимален минус. Тогава започва обратният процес и електронното налягане намалява като това води до превключване на транзисторите като Т2 се запушва, а Т1 се отпушва. Стрелките показват посоката на движението на електроните от горната плоча на С3 към долната му плоча.
п. п. В момента на включването на схемата според симулатора базовият ток в транзисторите е доста голям - над 2А. Токът е пиков, съвсем кратък импулс и следва влизане в нормален режим на работа. Предполагам този пиков ток в началото може да е опасен ако се пуска голямо захранващо напрежение - примерно 200V. Затова при големи мощности трябва да се стартира плавно - с постепенно повишаване на захранващото напрежение. Или друг вариант за плавно пускане е чрез резистори в базите на транзисторите, които резистори после ги шунтираме секунди след старта.
