Вратата може да се замести с точка, която се намира в центъра на масата й, т.е. на 1.50 м от пантите. Ако риташ на 10 см от пантите, ти образуваш лост с дължина 1.50, на който прилагаш сила на 10 см от дължината му. Т.е. лоста ще има "усилване" (моля, не се хващайте за думата) 1:15.
Не усилване, а ускоряване/А/
Ако предаваш напълно момента на ритника на вратата наистина няма значение къде удряш. Един крак с тежест 10 килограма и скорост 10 м/сек предава изцяло енергията си на вратата. Дали ще го правиш на 10 см от пантата или на 3 метра - от това ще зависи само усилието с което крака ще натиска вратата и времето за което вратата ще се ускори.
Но в реалния живот нещата не се усещат така поради ред условности и чисто субективна преценка.
Представи си че оста на пантите стърчи над вратата и на нея има макара. На нея е навито 1 м въже, на другия край на който е закачена тежест от 1 кг, която виси свободно надолу.
Първия път макарата е с диаметър 10 см. Този един кг ще има твърде малко рамо, ще почне да пада бавно и да ускорява вратата бавно. Но да приемем че вратата се е ускорила до 1 об/сек в момента в който въжето свърши, т.е. тоя 1 кг е паднал с 1 метър.
Сменаме макарата с такава с радиус 50 см. Всичко друг остава същото.
Ако направиш този опит, с изненада ще установиш че вратата пак ще се ускори до 1 об/сек, но това просто ще е станало много по-бързо. Просто тежестта ще пада по-бързо, но и въжето ще свърши по-бързо.
Накрая резултата изразен в скоростта на въртене на вратата ще е един и същ. А именно скоростта на въртене на вратата е нейния инерционен момент, в зависимост от който тя може да счупи 1 или 2 или 3 ореха.
