Алтернативни енергоизточници > Електромагнитни и импулсни мотори И генератори
Бедини - Фигуера
mentgele:
Здравей june1900, на мен ми е интересно как си представяш техническото устройство работещо на принципа ти за "рециклиране" или утилизиране на вече отработената енергия?
Да кажем, че разбирам какво искаш да кажеш с дървото в дамаджаната и лайното. Не си го представям технически.
june1900:
Благодаря ти за любопитството, mentgele.
Очевидно е, че устройството изцяло се занимава с принципа на електромагнитната и магнитната индукция. То експлоатира тези принципи на съвсем базово ниво. Годината, в която е патентовано - далечната 1908 - подсказва, че то експлоатира нещо присъщо и съвсем характерно на принципа на индукцията, което обаче се е превърнало в сляпо петно за модерната догматична наука, някак си тази характерна за индукцията черта е изчезнала в слепешкия мрак на съвременното научно невежество.
Точно затова в Обяснителните бележки на Заданието за този проект се старая да прилагам по-стар научен наръчник от самото изобретение - "Наръчникът по магнетизъм" на Дейвис от 1842г. Явно в патента и в начина на мислене на изобретателя се засяга някаква по-необременена и следователно по-искрена визия за обикновената магнитна и електромагнитна индукция.
Според личното ми мнение... когато е налице магнитна и електромагнитна индукция не говорим за една и съща енергия.
Една енергия е била употребена за възбуждане на индуктора. Той предизвиква реакция в целевия материал.
Но никой никога не е казвал, че енергията, която целевият материал попива, е същата онази енергия от индуктора, прехвърлена в целевия материал.
Според личното ми мнение, енергията, която целевият материал попива в себе си, НЕ Е същата енергия, която е била употребена за възбуждането на индуктора. Според личното ми мнение, индукторът "отваря устата" на целевия материал, но не налива нищо в нея. След като "устата на целевия материал бъде отворена" , той всмуква енергия от околното пространство.
По скоро научната гледна точка е забила и зациклила в илюзията, създавана от една игра на причинно-следствени връзки, тоест циментирала се е илюзията, че индуцираната енергия е същата онази енергия от самия индуктор, просто защото има някаква реципрочна ответност - целевият материал си отваря устата толкова, колкото го напъва индуктора, и не повече. Но това не означава, че не съществуват методи в тази уста, вече отворена, да се натъпче повече, отколкото влиза по инерция.
Според визията на Том Биърден (и на Бедини), всеки един дипол представлява хоризонт между две форми на съществуване - така да кажем "измерна" форма, и така да кажем "величинна" форма на съществуване. Според тази тяхна визия за нещата, от положителния терминал на дипола се влива енергия в "нашия свят", а през отрицателния терминал на дипола енергията се връща "в отвъдния свят". (Съвсем образно казано.)
Въпросът е, че енергията не се рециклира, преди да бъде употребена. Това, което струи от единия полюс, не е същото, което се влива в другия полюс.
Образно казано, може да се каже и така - водата, която пиеш днес, не е същият онзи обем, който си изпикал миналата седмица в двора. Днес пиеш нова, свежа вода, а онази вода, която си изхвърлил, все още обикаля по рециклиращия еко-кръговрат на Земята.
Така че, на практика, всяко "самозахранване" е илюзия. Апаратите, които на глед прилича като да се "самозахранват", не се захранват със същата употребена вече от тях енергия, а изпълняват две условия:
- някъде в тях има една пробойна, от която употребената енергия може свободно да ги напусне, и
- някъде в тях има друга пробойна, през която нова, прясна енергия се влива от общия капацитет на съответната еко-система и продължава по трасето.
Има и апарати, които имат вграден механизъм за рециклиране, вид "изкуствено рециклиране", така както пречиствателната станция на "Водоснабдяване ООД" го прави вместо природата. Такава една процедура е например "разделянето на положителния полюс", измислена от Ед Грей.
Специално в контекста на Генератора на Фигуера... надявам се личното ми мнение да съвпада с истината (което само едно емпирично изследване може да установи)... че енергията за възбуждане на индуциращите електромагнити няма нищо общо с енергията, изпълваща добивните електромагнити "у".
june1900:
https://www.youtube.com/watch?v=pnbJEg9r1o8
Това видео е много добро онагледяване. В басейн, посредством механична енергия, приложена с порцеланова чиния, се създава дипол.
* Както и при магнитите, двата терминала се въртят в различни посоки.
* На 1:50 се обяснява, че двата терминала на дипола са свързани.
* На 2:40 се казва: "Според закона на Хелмхолц, един вортекс не може да започва и да свършва във флуид".
* За да съществува във флуид, вортексът или трябва да се затвори в пръстен, образувайки тороид,
* или да започва и да свършва на хоризонт - някаква гранична зона (2:54)
* Така че диполният вортекс винаги съществува точно върху граничната зона. В случая с водата в басейна граничната зона е повърхността на водата и въздуха - двете различни среди.
* В случая с магнитите... те явно са диполи на гранична зона между две различни среди. Нека всеки си има своя интерпретация за това какво представляват и как може да се нарекат тези две различни среди на съществуването и граничната зона между тях.
* На 3:12 се обяснява, че петната са черни, защото центробежните сили в комбинация с гравитацията изкривяват субстанцията на водата под формата на леща. Когато слънцето грее отгоре, тази водна леща разсейва светлината, създавайки сянка.
* Всички ние знаем, че дипола на обикновения магнит има така наречените магнитни силови линии. Те навярно изкривяват пространството, също под формата на концентрираща или пък разсейваща леща, създавайки привличане или отблъскване.
Тук ще спомена, че има доста солидни теории (които не искам да се отклонявам да цитирам в този точно коментар), според които няма такова нещо като привличане или отблъскване между едноименни и разноименни полюси. Някои твърдят, че между два едноименни полюса се получава ТОЧКА НА РАЗШИРЯВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО, поради което те се раздалечават, а между два разноименни полюса се получава ТОЧКА НА СВИВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО, поради което "матрицата" ги притегля един към друг. (Така оставено от моя страна звучи като спекулация, но може да стане основа за отделен разгоовор.)
Следователно...
Когато един електромагнит създава друг магнит по пътя на индукцията... той създава НОВ дипол. И този НОВ дипол не ползва същата енергия, която ползва породилия го електромагнит. Той ползва друг енергиен обем.
mentgele:
Доколкото разбирам и устройството трябва да е нестандартно, за да може да се напълни "устата на целевия материал" с енергия от... Средата.
Иначе ще си е обикновена индукция.
june1900:
Ето обикновена индукция:
"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 63, параграф 109:
--- Цитат ---109. Магнитът, който е бил използван за индуциране на магнетизъм, не губи нищо от собствената си сила в процеса, а вместо това често развива постоянно увеличение на силата си заради реакцията на полярностите, които е индуцирал върху своята собствена.
ЕКСП. 15. Това, че магнитът развива по-голяма сила, когато упражнява индуциращите си способности, може да се покаже, като от полюса на един пръчков магнит се провеси толкова желязо, колкото може да задържи. Ако сега една желязна пръчка се долепи до другия му полюс, ще стане ясно, че първият полюс е развил способност да задържа повече желязо от преди.
--- Край на цитат ---
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия