Алтернативни енергоизточници > Електромагнитни и импулсни мотори И генератори

Бедини - Фигуера

<< < (8/22) > >>

june1900:
Приготвих нещо като "Задание". Ще ме прощават съратниците вишисти, но нямам представа как се прави задание за проект (не издържах и един семестър в Техническия университет и с ентусиазъм го напуснах на втория месец).

Под Задание си представям следното нещо. Довечера или утре ще го оформя във формат, годен за принтиране на хартия и подвързване, ако някой реши, че има желанието да се заеме с това преди мен.






Съдържание:

1. Патент 44267
    1.1 Допълнително презаверяване от Бюфорн

2. Репликиране
     2.1 Външен енергоизточник
     2.2 Сърцевините
     2.3 Бобините
     2.4 Комутаторът
     2.5 Резисторът
     2.6 Схеми и изглед  - (хартията и разстоянието!)

4. Обяснителни бележки
  - [2]
  - [2.1]
  - [2.2]
  - [2.3]
  - [2.4]
  - [2.6]
   4.1 Версията за едноименните и разноименните полюси








1. Патент 44267
    1.1 Допълнително презаверяване от Бюфорн

Преводът на патента ще присъства в цялост на файла за принтиране. В тази публикация е достатъчно само да напомня къде може да се открие като линк:

>> Генератор "Фигуера" <<





2. Репликиране

Добра идея е електромагнитите да могат да се захващат за някаква поставка с дървени плъзгачи, така че всички отстояния на електромагнитите един от друг да могат поне в известна степен да се регулират без много усилия. [Виж обяснителна бележка 2]




- 2.1 Външен енергоизточник

Автомобилен акумулатор или сходна батерия, с акцент най-вече върху дебита й, налягаето е маловажно. [2.1]




- 2.2 Сърцевините

За вариант "Фигуера" са нужни:
- 7 броя плътни пръчковидни сърцевини от меко желязо, и
- 14 броя плътни пръчковидни сърцевини от меко желязо, по-дълги от първите 7. [2.2]

За вариант "Бюфорн" са нужни:
- 7 броя ламелни, I-образни трансформаторни сърцевини от силициева ламарина; или (по-нежелателно) 7 сбити снопа от пръчки горена тел. [2.2]

След като ядрата са налични, в зависимост от най-доброто, до което репликаторът успее да се добере като материали и части, тяхното оразмеряване би трябвало да е отправната точка за всичко останало. Защото в документите на Фигуера няма спомената в цифри отправна точка.




- 2.3. Бобините

Вариант "Фигуера":
- 14 бобини от голям диаметър жица, провеждаща по-голям дебит електричество, налягането е маловажно;
- 7 бобини жица с по-малък диаметър, от която да се извлича дебит с колкото се може по-използваемо налягане от гледна точка на бита;
- 7 по-малки бобини, така че да бъдат вътрешни на добивните, и да дават електричество с повече дебит, вместо с повече налягане [2.3]

Вариант "Бюфорн":
- 8 бобини от голям диаметър жица, провеждаща по-голям дебит електричество, налягането е маловажно;
- 7 бобини жица с по-малък диаметър, от която да се извлича дебит с колкото се може по-използваемо налягане от гледна точка на бита;
- 7 по-малки бобини, така че да бъдат вътрешни на добивните, и да дават електричество с повече дебит, вместо с повече налягане [2.3]




- 2.4 Комутаторът

Комутаторът в този апарат представлява особено, самоделно, механично устройство, чиято роля е да прехвърля електрическия ток през последователно вариращи резистори. [Виж Обяснителни бележки 2.4]

- 2.5 Резисторът

Резисторът представлява специфично съпротивление, приличащо на стандартен реостат, с множество връзки по продължението си така, че в комбинация с пренасочването на електрическия ток от комутатора, до електромагнитите да достига постоянно променящо се количество ток. [Виж Обяснителни бележки 2.4]




- 2.6 Схеми и изглед



Това е реализацията на репликата по модел "Фигуера", с единен Комутатор-Реостат на магнитен принцип. Принципната схема за модел "Бюфорн" е същата, отчитайки единствено характеристиката, че индуциращите електромагнити в модел "Бюфорн" имат въздушни ядра и вместо по двойки, индуциращите и добивните магнити са подредени в дълга редица. [2.6]

Други полезни картинкови скици са следните (с единен Комутатор-Реостат ИЛИ с отделни Комутатор и Реостат, както е по патент):




june1900:
4. Обяснителни бележки



[2]: Причината да са плъзгачи е, че Фигуера не е посочил точни отстояния на електромагнитите един от друг и в етапа на тестването, замерването и анализирането вероятно ще се наложи честа промяна на отстоянията между отделните електромагнити.
Причината да се ползва дърво е, за да е сигурно, че няма да има вмешателство от странични метални материали, влиящи на индукцията.

Във варианта на Бюфорн, който не ползва железни ядра за индуциращите електромагнити, е добре да се помисли вариант за стабилно захващане на индуциращите електромагнити с въздушно ядро. В патента не са посочени точна дълбочина на навлизане на отделните ядра, така че е много вероятно да се налага честото им плъзгане или демонтиране и отново монтиране.

Поради това би било удобно всички ел.връзки между отделните електромагнити да са реализирани с подходящи клеми, които да позволяват лесното местене, монтиране, демонтиране и завъртане (обръщане на полюса) на електромагнитите.
Трябва да се помисли кой вид клеми би бил най-удачен, така че да е сигурно, че контактната повърхност не ограничава преследвания ефект, както и това, че избраните клеми не добавят нови ефекти от своя страна.






[2.1]: Външният енергоизточник се ползва само моментно, при старта на апарата, след каето той вече не е нужен (както е посочено в патентния документ). За репликата обаче и за последващото замерване и различните тестове е по-добре, първоначално да се осигури постоянен външен енергоизточник, който на първо време постоянно ще захранва апарата. Външният енергоизточник ще се ползва най-вече за създаване (възбуждане) и поддържане на индуциращите електромагнити.

Причината, да се ползва киселинна батерия, е че тя е единствения източник на истински DC ток. Всеизвестно е, че всичко останало, което видоизменя AC в DC ток, не подава електричество без честота или импулси. Единствено галваничният източник подава истински прав ток, и това е най-вероятният енергоизточник, който Фигуера е ползвал през 1908г.



"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 7, параграфи 14, 18 и 19:


--- Цитат ---II. ГАЛВАНИЧНО ИЛИ ВОЛТАИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

14. С тези имена се нарича онази форма на електричеството, която се произвежда от химическото действие...
...
18. Заради ниския интензитет на електричеството, нужно за електро-магнитните експерименти, то е много лесно за изолиране. Това е голямо предимство за конструкцията на магнитните апарати. Там, където електричеството съществува в състояние на голям интензитет, то има силното желание да премине през и да се разсее отвъд несъвършените проводници; но там, където съществува само в състояние на голямо количество, са му необходими почти съвършени проводници, за да може да премине напред.

19. Сега, за целите на магнитните експерименти, се изисква електричество с нисък интензитет; защото силата на магнитните ефекти от един поток електричество зависи основно от увеличението на количеството му. Увеличаването броя на последователните двойки само би добавило към интензитета на потока, което ще го направи по-труден за манипулиране по отношение на изолацията, без да добави много по отношение на магнитните ефекти. Галваничните батерии, разполагащи с много двойки плочи, следователно не са подходящи за тези експерименти. Максималният магнитен ефект се създава от една единствена галванична комбинация, или максимум от три или четири; условието за създаване на ефекта е да се увеличи повърхността, върху която се действа.
--- Край на цитат ---






[2.2]: Безспорно сърцевините трябва да се реализират от материал с тясна хистерезисна крива. Това ще рече от магнитомек материал. Единствените подходящи кандидати, за които аз знам, са мекото желязо (желязо със съдържание на въглерод под 0,5%) и силициевата стомана (трансформаторна стомана). Само тези материали са способни на достатъчно бърза реакция на променливото магнитно поле, без да задържат твърде много остатъчен магнетизъм.

Има разединение по въпроса с целостта на ядрата.

На пръв поглед, логиката на нещата не отрича възможността да се ползват ламелни ядра. В такъв случай най-лесно достъпни биха били I-образните трансформаторни ядра, направени от ламели силициева ламарина. Те биха изглеждали така:






Ако вместо това е налично меко желязо, в такъв случай би било най-удобно да се ползват ядра от набита с чук тел, както прави Бедини например. Горената тел е меко желязо (под 0,5% съдържание на въглерод):





Попадал съм на мнения на други хора, които твърдят, че Фигуера изрично е казал, че не е добре ядрата да бъдат ламелни, а трябва да бъдат плътни. АЗ самия така и не успях да попадна на тези думи на самия Фигуера и не съм техен свидетел.
Факт е, обаче, че други изобретатели, в чиито основен фокус е магнитната и електромагнитната индукция, като например Едуард Лийдскалнин, определено предпочитат да използват плътни ядра за изобретенията си. По времето на патента на Генератора на Фигуера (1908г) ламелните ядра са били факт, първият патент за ламелно електромагнитно ядро е в САЩ и е от около 1845г, така че ламелите са били познати на Фигуера, който е бил висш електроинженер и професор, преподавател по физика. Ако действително е изразил предпочитанието си към плътни ядра, определено има причина.

От Бедини съм чел, че причината да предпочита сърцевина от набита тел за Bedini SG, е феноменологията, свързана с трансформаторните ядра с тънък въздушен процеп. В "Енергия от вакума: Концепции и принципи" Том Биърден надлежно разглежда въпросната феноменология. Двамата учени и изобретатели твърдят, че въздухът има по-голям капацитет да съхранява магнетизъм, отколкото желязото. Само че въздухът също така има и по-голямо съпротивление на магнетизъм, отколкото желязото, следователно магнитезмът предпочита пътя на по-малкото съпротивление, а не пътя на по-големия потенциал. Това обаче означава, че в тънкия въздушен процеп на прорязаните трансформаторни ядра се нагнита много повече магнитна енергия, отколкото в материала на желязната сърцевина, и в даден момент тази натрупана енергия може да се освободи.
Бедини обяснява, че когато ядрото представлява сноп от набита тел, на практика в пространствата между отделните телени пръчки има много повече нагнетен магнетизъм, отколкото в материала на желязната тел. Причината е, че тънките телени пръчки имат много малък потенциал да съхраняват магнетизъм и той бързо се изпълва. След този момент те започват да отблъскват магнетизма. Така, те го нагнитат във въздушните пространства помежду си. Поради това, че въздушните пространства между телените пръчки са продълговати кухини, водещи до двата края на бобината, се получава така, че при електромагнитна индукция бобина с такова ядро развива забележително по-силен магнетизъм върху лицата си в сравнение с бобина с плътно ядро.
Не така стоят нещата обаче при магнитната индукция. Бедини прави забележката, че когато намагнитваме феритен материал посредством постоянен магнит, тогава е по-добре намагнитваното ядро да бъде плътно, за да задържи най-голямо количество от поетия магнетизъм. В сравнение, сноп от набита тел, подложен на магнитна индукция, би бил безполезен.

В първия вариант, на Фигуера, определено е за предпочитане да се използват плътни ядра. Причината е, че индециращите електромагнити и електромагнитите, от които извличаме енергията, си общуват чрез магнитна индукция.
Въпреки, че идеята за употреба ва ламелни ядра в индуциращите електромагнити звучи добре, не бива да се забравя, че е много вероятно в микро-пространствата между ламелите, както и във въздушните пространства между телените пръчки, да се развива разноименна полярност на магнетизма. Това наистина би добавило към силата на привличане, ако целта на електромагнита е да пидърпва съм себе си феритни тела, но е въпросително дали това ще бъде предимство или спънка при основната функция на Генератора на Фигуера, която е двустранното вариране интензитета на магнитното поле.

Във втория вариант, на Бюфорн, когато индуциращите електромагнити и централните електромагнити влияят на едно и също ядро по пътя на електромагнитната индукция, вероятно е за предпочитане да се ползват ламелни ядра.
Не бива да се забравя, обаче, че плътните ядра са по-способни да попиват фонова електромагнитна радиация от околната среда. Ламелните ядра провеждат магнетизма в една магнитна верига много по-добре, но поради това, че динамиката на магнитните потоци в тях е твърде униформена и "вкарана в релси", плътните ядра може би имат по-голям "феноменологичен" потенциал от тях.

Във всичси случаи, нужно е емпирично изследване на различните варианти.






[2.3]:



*Вариант "Бюфорн" е изобразен с ламелни ядра, за да се подчертае нуждата от емпирична проверка на това кои ядра се представят най-добре - плътните или ламелните.






[2.4]: Комутаторът на Фигуера е твърде неясно описан в патентния документ и поради множеството нееднозначности, които създава, поражда множество съмнения у изследователите на Свободната Енергия. Някои твърдят, че комутаторното устройство нарочно е толкова завоалирано, както било типично за човек, който иска да предпази интелектуалния си труд.

Моето лично мнение е, че при всички обстоятелства, репликаторът трябва да се придържа към патента във формата, в която е подписан пред свидетелството на патентната комисия. В него е допустимо да се пораждат нееднозначности (това е широкоразпространен трик за защита от манипулации дори и в съвременното патентно право на ден днешен), но в документа на патента не е допустимо да има лъжи и несъответствия.

Следователно, във всеки случай репликаторът би направил добре, ако по време на изследването си на това изобретение, направи поне един прототип, който стриктно и максимално да се придържа към духа на патента, и на база такава възможно най-прецизна реплика да експериментира с варианти на нееднозначните моменти, ако има такива.




Целта на комутатора и на приличащия на реостат резистор, както е изрично описана в патента, е следната:


--- Цитат ---ОПИСАНИЕ НА ГЕНЕРАТОР С ПРОМЕНЛИВА ВЪЗБУДИМОСТ “ФИГУЕРА”
...
Това, което постоянно се променя тук, е интензитетът на възбуждащия електкрически поток, който поражда електромагнитите и това се постига чрез употребата на съпротивление... и, докато потокът е по-голям или по-малък, магнетизацията на магнитите се показва или спада и следователно така варира интензитета на магнитното поле, тоест магнитният поток, който облъчва веригата.
...
Машината оперира както следва: бе казано, че четката О се върти около цилиндъра G и е винаги в контакт с два от неговите контакта... Следователно, първите електромагнити (N) са пълни с токов дебит, а вторите електромагнити (S) са празни. Когато четката е в контакт с контакт 2, електрическият поток няма изцяло да достигне до електромагнити N, защото първо трябва да премине през съпротивлението, така че няма да са максимално пълни с дебит; В контраст на това, част от дебита достига до електромагнити S, защото потокът трябва да преодолее по-малко съпротивление, отколкото в първия случай, така че те няма да са абсолютно празни.
...
Накратко – съпротивлението играе ролята на разпределител на електрическия дебит, защото дебита няма да възбуди определени електромагнити, но за сметка на това ще възбуди други и тн; може да се каже, че електроди N и S работят едновременно и в обратна посока, защото, докато първите се изпълват с електрически дебит, вторите се изпразват, и когато този ефект се повтаря продължително и последователно, може да се поддържа постоянно вариране на силата на магнитните полета, които облъчват индуцираната верига…
--- Край на цитат ---


Това означава, че най-важното за репликатора, е на първо време да репликира тази основна за машината динамика.

Трябва да имаме предвид, че патентът е заверен през 1908г - това е 6 години преди началото на Първата Световна война. Репликаторът и читателите трябва да си дадат сметка, че естетическите вкусове и разбиранията на овечеството са били различни от днешните. Безспорен исторически факт е, че нацистите са бащите както на съвременната електроника, така и на разбирането за миниатюризация на електрониката. Тоест миниатюризацията в електрониката не е битувала като разпространено разбиране през 1908г.

Това означава, че нямаме причини да смятаме, че на ден днешен около нас не са налични по-добри механични и технически реализации на устройството на Комутатора и устройството на Резистора.

Искам да ви обърна внимание на особеното означение, което прави Фигуера:





Картинките са извадки от "Наръчник по магнетизъм" на Дейвис от 1842г. На едната се описва вътрешната и външната верига на една цилиндрична медно-цинкова батерия, а на втората е показан магнит, упражняващ индукция върху парче стомана.

Забележете, че разпространеното научно обозначение за магнит по онова време е било М., идващо от "magnet", а обозначението на метална пръчка е било B., идващо от "bar", тоест "призма", "пръчка" или "греда". Северният полюс в онези години винаги се е обозначавал със стрела, а южният полюс винаги се е обозначавал с перала на стрелата. Посоката на протичане на електричеството споделя същата символика.

Така че, когато видим ТОВА в патента на Фигуера от 1908г:



...това означава, че четката се движи ВЪРХУ цилиндъра с вградените контактори и това е поглед отгоре.

В "Наръчника по магнетизъм" на Дейвис от 1842г изрично се описва, че електричеството протича от минус (-) към плюс (+) във вътрешната верига на батерията (от отрицателния терминал, през електролита, към положителния терминал), но протича от плюс (+) към минус (-) във външната верига на батерията (от положителния терминал, през натоварването, към отрицателния терминал).

Фигуера е отбелязал с"+" центърът на въртене на четката О. Това ще рече, че електричеството идва отвън, преминава през четка към въртящата се ос, и отнопо през въртяща се четка навлиза във вградените в цилиндъра контактори.


Изследователи на Свободната Енергия предлагат следния ЕДИНЕН вариант на реализиране на Комутатора и Резистора в едно тяло:





Това е метален пръстен от меко желязо, с намотка от прилично дебела тел върху него.





Забележете, че във всеки един момент четката трябва да прави контакт с два оборота от оголената жица, за да не се получава прескачане на искри (този момент е изрично споменат и в патентния документ).
Някои предлагат жицата да е квадратно сечение, 2.3 на 2.3 мм.




Изследователят, който е измислил тази идея, пише:


--- Цитат ---Четката се задвижи от малък DC мотор. За да може плъзгащата се четка да влезе в контакт с жицата, изолацията от горната страна трябва да се премахне, като остане странично, за да не се получава късо съединение.
Жицата е намотана до половината обиколка на пръстена, и се оставя една къса дължина от нея, за да се монтира електрическа връзка там. След това се прави още една намотка, за да се покрие оставащата половина от пръстена, и пак се оставя една дължина за оформяне на електрическа връзка. Оборотите на жицата са хванати здраво с тиксо по външната обиколка на ядрото, за да здраво закрепени намясто. Двете дължини на жицата, оставени от двете страни, се свързват един с друг. Така се получава намотка в 360 градуса с добри електрически връзки на 180 градуса една от друга.
...
Бързината на въртене на четката не е критично важна, но тя все пак определя честотата на променливия ток в Добива.
...
Когато първоначално погледнем едно такова устройство, веднага си помисляме за потока на електричеството, протичащ по жицата, намотана около ядрото. Изглежда, че потокът е ограничен от общата дължина на жицата между позицията на четката и двата изходни терминала, но в действителност, въпреки че това заключение в известна степен е правилно, основният контрол над потока се извършва от магнитното поле вътре в пръстеновидното желязно ядро, и това магнитно поле създава магнитно съпротивление срещу протичането на електрическия ток пропорционално на броя на оборотите на намотката между четката и изходния терминал. Това променя потока към електромагнитите от група "N" в сравнение с потока, който получават електромагнитите от група "S".
--- Край на цитат ---


Според личното ми мнение си заслужава разглеждането на този вариант единно устройство на Комутатор-Резистора.

Това по никой начин не измества нуждата от репликиране на апарата с Комутатор, така както е обяснено самоделното му приготовление, и с класически Реостат, както рисунката на патентования чертеж подсказва.

За репликирането на апарата така, както е патентован, би помогнала следната опростена схема:








[2.6]:

Относно разстоянието или въздушния процеп между ядрото на индуциращите електромагнити и ядрото на добивните електромагнити във вариант "Фигуера".

"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 81, параграф 134:


--- Цитат ---134. Един електро-магнит, като стоманения магнит, упражнява притегателната си сила през поставени прегради; и феноменът е най-поразителен с гореспоменатия електро-магнит заради голямата му сила. Така, той често ще е в състояние да повдигне арматурата си през стъклена преградна плоча; а когато само няколко дебелини хартия са преградата, ще може да поддържа значително количество допълнителна тежест.
--- Край на цитат ---

От това разбираме, че ако между ядрата на индуциращите електромагнити и ядрата на добивните електромагнити има няколко листа хартия, действието помежду им ще бъде много по-силно (индуциращите електромагнити ще привличат добивните със значителна допълнителна сила, което говори за повишен интензитет на магнитното поле).

june1900:
- 4.1 Версията за едноименните и разноименните полюси

Относно наличното съмнение за целенасочено подвеждане от страна на изобретателите, когато наименуват двете групи електромагнити с генерализирано "N" и генерализирано "S", което буквено означение може и да няма нищо общо с разположението на магнитните полюси.

Някои изследователи смятат, че полюсите от двете страни на добивните електромагнити трябва да бъдат едноименни.





Нека разгледаме някои от известните магнитни феномени, наблюдавани в случая на магнитна индукция.

"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 36, параграф 65:


--- Цитат ---65. Винаги, когато парче желязо, като В (Фиг. 18) се поднесе в близост до един от полюсите на магнит, М, желязото става намагнитено по индукция, както ще бъде обяснено по-късно, глава II, раздел 1;
--- Край на цитат ---




--- Цитат ---и екстремумът, който е най-близо до полюса, придобива противоположната полярност на тази на полюса, докато краят, който е най-далече, придобива същата полярност. Така, на картинката, върхът на стрелата представлява северния полюс на магнита, и екстремумът S на желязното парче ще придобие южна полярност. От това следва, че всъщност само тази част, която е най-близо до полюса на магнита, може да бъде привлечена от този полюс, докато онази част, която е най-далече, явно е отблъсквана. Ако парчето желязо има по-значима дължина, в сравнение с ширината си, краят, който се отблъсква, ще бъде на такова разстояние от влиянието на магнита, че отблъскването му ще бъде превъзмогнато от привличането на екстремума, който е в близост. Ако, обаче, парчето желязо е много късо, така че отблъскваният полюс да бъде много близо до магнита, отблъскването ще бъде пропорционално по-силно, и привличането ще бъде неутрализирано в значителна степен; и, накрая, ако парчето желязо е с такава форма, че да приближава двата противоположни полюса колкото се може повече един към друг, така че да ги изложи на влиянието на магнитния полюс почти в равна степен, привличането ще стане едва доловимо. Това може много добре да се демонстрира по следния начин.
--- Край на цитат ---





--- Цитат ---ЕКСП. 5. Нека М (Фиг. 19) бъде южният полюс на пръчков магнит или магнит-подкова, а А бъде железен лист, малко по-малък от края на магнита. Когато тази желязна плоча се постави в горната позиция, представена на картинката, повърхността до полюса на магнита ще усвои северна полярност, а обратната повърхност ще стане южна; тъй като желязото е тънко, и двете повърхности са близо до полюса на магнита, така че едната е отблъсквана почти толкова, колкото другата е привличана. Ще се окаже, че тънката плочка се залепя за полюса с много малка сила, и лесно ще се изплъзва надолу, докато не заеме долната позиция на картинката. В тази позиция, тя ще се привлича много по-силно; защото двата противоположни края, вместо двете противоположни лица, ще станат полюси, и краят, който е в контакт, ще бъде привлечен, а отдалеченият край ще бъде отблъскван. Същият ефект ще се получи, ако плочката се приближи към полюса на магнита със своя ръб, вместо с някое от лицата си; по този начин отблъскваният полюс на плочката е изтеглен на разстояние от магнита, оставяйки го да привлече другия полюс с по-малко вмешателство от обратното действие, което беше налице в предишния случай.
--- Край на цитат ---




"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 61, параграф 105:


--- Цитат ---105. Ако един магнит се поднесе в близост до парче желязо с каквато и да е форма, то самото става магнетично заради влиянието на магнита.

ЕКСП. 12. Нека М, Фиг. 39, е пръчков магнит, върхът на стрелата означаващ северния полюс, а перата – южния полюс; и В е парче желязо, поднесено в близост до него.
--- Край на цитат ---





--- Цитат ---Сега, под влияние на магнита, желязото ще стане намагнитено; краят към северния полюс ще стане южен, а отдалеченият край – северен. Магнитната индукция е по-силна, когато желязото направи контакт с полюса на магнита; забележителен ефект, обаче, се създава още от самата  близост на магнита до желязото. Това, че докато желязното парче е в близост до магнита, получава магнитни свойства, може да се покаже, като към него се поднесат железни стружки, които ще полепнат по екстремума му; също и ако към него се поднесе малка магнитна игла, уравновесена на въртяща се ос, нейният северен край ще бъде отблъснат от края на желязото, която е най-далече от магнита М, и ще бъде привлечен от края, който е най-близък до магнита М. Този индуциран магнетизъм веднага ще изчезне, когато желязото се премахне от близостта на магнита. Ако малко парче стомана, голяма шивашка игла например, се ползва вместо парчето желязо, то ще усвои магнетизъм с много по-голяма неохота, но ще запази магнетизма си, след като се премахне; ставайки по този начин постоянен магнит.
106. Дълго време се предполагаше, че привличащата сила на магнетита или на кой да е друг магнит влияе върху желязото просто защото е желязо; а сега вече се знае, че това привличане е на един полюс от един магнит към други полюс от друг магнит. Във всички случаи, когато магнит се приближи до желязо или влезе в контакт с други магнетизируеми тела, като парчета желязо, железни стружки или пясък, съдържащ желязо, всички такива тела, независимо дали големи или малки, попадайки под влиянието на магнитен полюс, стават намагнитени; като онази тяхна част, която е най-близо, развива полярност обратна на тази на магнита; а отдалеченият край става полюс от същото име.

ЕКСП. 13. Ако няколко парчета желязна жица с една и съща дължина се провесят от магнитен полюс, те няма да висят успоредно една на друга; а долните им краища ще се разклонят един от друг, поради това, че всички те получават една и съща полярност по индукция, а горните им краища ще останат на място, заради силата на привличане на магнита.
--- Край на цитат ---



От това обяснение разбираме следните неща:

1. За да превърнем една желязна пръчка в дипол, тоест в магнит, е нужно да приложим магнитна идкуция минимум едностранно. Това означава, че един единствен електромагнит е достатъчен, за да породи и двата полюса на централните електромагнити "у" от Генератора на Фигуера. Така, ако Лявата група индуцират Южен магнетизъм в левия край на електромагнити "у", десния край на електромагнити "у" веднага ще развие Северен магнетизъм. Ако Дясната група също индуцира Южен магнетизъм в десния край на електромагнити "у", това ще означава, че Лявата и Дясната група влизат в индиректно противоборство помежду си, от което следва, че ядрото на електромагнит "у" би развило централен Северен полюс с два по-слаби Южни полюса в краищата си.





В случай, че Лявата група индуцира Южен магнетизъм в левия край на електромагнит "у" и следователно Северен магнетизъм в десния му край, а Дясната група подсили този Северен магнетизъм по закона на собствената си индукция и следователно подсили и Южната полярнот в левия край на електромагнит "у", това ще означава, че електромагнит "у" е станал два пъти по-силен.






"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 74, параграф 123:


--- Цитат ---123. Плоска спирала. Фиг. 49 представлява медна лента, навита в спирала. Този инструмент е описан тук, защото притежава значителна магнитна сила, въпреки че основната му употреба няма да се спомене, докато не започнем да говорим за индукционното действие на електрическите потоци, в глава III., раздел 1.
--- Край на цитат ---




--- Цитат ---...

ЕКСП. 32. Магнетизиращата сила на спиралата може да се покаже като се свърже с батерията, и като се постави желязна или стоманена пръчка в централния отвор или върху него в посоката на радиуса, тогава желязото временно ще стане магнитно, а стоманата – з постоянно. Ако пръчката, когато е полегнала върху намотката, пресича централния отвор, двата края ще станат еднакъв полюс, а частта над центъра ще стане полюс с противоположната деноминация.
--- Край на цитат ---







"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. параграф 111:




--- Цитат ---ЕКСП. 19. Поставете северния полюс по средата на една желязна пръчка; и двата края на пръчката ще станат северни полюси, а средата – южен полюс, както е посочено от буквите на картинката (Фиг. 44), където М е магнит.
--- Край на цитат ---

mi68:
Здравейте,
Връзката между енергия и време идва от формулите Е=А=Р.t. Посоката на времето определя и посоката на движение на енергията. В електротехниката в източника тока се движи обратно на външната верига. В източника на ЕДН имаме неелектрична сила, която размества и върши работа. Имаме закон на Ом за цяла верига и за част от верига. При равни съпротивления на външната верига и на токоизточника имаме съгласуване по мощност.
Във връзка с това имаме генератор на напрежение и генератор на ток.
Ако един ток тече по свръхпроводник, тъй като съпротивлението е нула то пад няма и мощност и енергия не се отделя. Следва да се направи изкуствено съпротивление и мощност в това съпротивление ще се отдели.
Ако имаме потенциална разлика, мощност и енергия не се отделят. Ако се съединят двата потенциала с нулева среда ще премине ток, ако в източника има възможност да премине обратен ток. Ако не може лесно слага се кондензатор и от него може да тече ток, защото в диелелектрика може да протече обратен ток на външната верига. При електрет ток не протича заради застиналите заряди в диелектрика. Същото е в постоянен магнит не може да породи постоянен ток, трябва нещо да се движи.
От изложеното да имаш генератор трябва инвертор където енергията се инвертира, по примера пийваш чиста вода, изхвърляш орина, природата я инвертира т.е. пречиства. Ето го кръговрата на енергията. Инверторът може да е точка. Точката събира, нелинейно действие противодействие и излиза удобна енергия за кръговрата.

В конкретната установка трябва да има север и юг и нулева зона, т.е и трите комбинации с-ю; ю-ю; с-с, ако се реализира само с магнити. Ако се ползва кондензатори и дефазиране, установката има друга архитектура.
Бистриме принципите, транформация на 90 градуса е също добра идея!   

june1900:
Налице е абсолютният факт на една патентована технология и достатъчно материал за градивен размисъл в различни посоки.

Интересувам се основно от това и изложих всичко, което имах по темата. Оценявам подсказките и препратките към други теми из този форум, но наистина нямам време за това, колкото и да ми се иска. Технологиите са централна част, но все пак само част от пъзела и е нужно да се развиват паралелно с останалите проекти.

Силно се надявам да се намери поне един достатъчно заинтересован репликатор, ако не няколко. От себе си предлагам пълно участие с всичките ми сили и възможности.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия