Mazeto.NET - форум за свободна енергия
Алтернативни енергоизточници => Теории, хипотези, физични опити => Темата е започната от: EDM electronics в Ноември 18, 2018, 06:46:30 pm
-
Ребята ;),
Казват графенът бил материалът на 21 век. Създаден е през 2004 г. от двама руски емигранти в Англия. Причината за не навлизането му в употреба е трудността му за получаване в промишлени количества. Приложенията на графена са хиляди, но аз искам да се спра само на един или няколко, дотолкова, доколкото касаят основната идея на форума - получаването на свободна енргия.
В Европа има програма за проучвания на графена - начини на промишлено производство и видове приложения, за което са похарчени 1,5 млрд. евро. Един руски учен обаче - академик Виктор Птарик, абсолютен гений, получава графен направо със скоростта на светлината по някакъв неизвестен за мен принцип, който ще видите долу във видеото.
Полученият графен не е еднопластов, но е едноатомен. Как ще го раздели на пластове, ако е нужен само един, не ми става ясно. Но добивът му е толкова лесен, все едно се вари мляко и то кипва. Това за добива на графен, за който все още света няма промишлена технология.
Интересното, което касае СЕ е, че добития от академик Виктор Патрик графен се пресова във вид на слайд, прикрепя се на една метална подложка и това става електрическа батерия, която индуцира движение на електрони за сметка на температурата в околната среда. Направо чудо батерия. Ако това се навие на руло, като кондензатор, струва ми се ще се получи онова, което всеки се стреми да намери, посещавайки форума. ;)
Спирам до тук и оставям сами да видите за какво иде реч. Във видеото има и други чудеса от нанотехнологиите, но нито съм физик, нито химик, че да мога да взема отношение. Експериментите се провеждат пред титулувани учени от РАН.
/да питам админите: как се прави видимо видео от ю-туб на страницата, защо не може, или пък аз не мога?/
https://www.youtube.com/watch?v=veXVkWOp2q0
-
EDM, е той многопластовият графен се нарича графит и няма какво да му се получава - направо се копа. :)
-
ЕДМ, това много прилича на термодвойка графит-поцинкована ламарина. Като го слушам и като такава я представя. Имам тука едни парчета графит за ерозията и утре ще им лепна парче ламарина да видим кво ще излезне.
-
2014 продължава да показва https://www.youtube.com/watch?v=vHY0apcpveU
-
има вече създадена тема тук (http://mazeto.net/index.php/topic,10209.msg91245.html#msg91245)
-
До момента отговорът на PyroVeso е единственият смислен. Точно целта на изследванията по отношение на графена е премахването на излишните слоеве и получаването на монослой. Иначе това на академика от видеото ми прилича на обикновен термоелемент. Сега, не знам каква е ефективността му, може и наистина да е нещо сериозно, щото и термоелементите са сериозно поле за изследване и подобряване, но чак пък толкова...
-
ЕДМ, това много прилича на термодвойка графит-поцинкована ламарина. Като го слушам и като такава я представя. Имам тука едни парчета графит за ерозията и утре ще им лепна парче ламарина да видим кво ще излезне.
Да, не бях се сетил, термодвойка е. Обаче според мен трябва графита да е на прах, за да има по-голяма контактна площ с притискане. Графитен прах от батерии дали няма да свърши работа?
Преимуществото е голямата енергия при стайна температура.
-
В. Петрик: В 1984 году был осуждён за мошенничество и ряд других преступлений, в 1989 году освобожден условно-досрочно - бил е осъден за мошенничество
"Сажа не графен. Петрик не физик. Гражданин по статье проходит?" - Саждите не са графен
В руския интернет много са му набрали.
някакви сиви парченца вещество, приличащи на графит се заливат с нещо, става запалване и после - според Петрик - авто-каталитичен процес.
Самите видеа са с рекламна цел и не им се връзвайте. Има описание на далавера във връзка с това вещество.
-
Да, не бях се сетил, термодвойка е.
Не мисля че това може да се характеризира като термодвойка, поне не в класическия смисъл, понеже няма съединение на металите. От видеото не ставя ясно дали металните пластини са от една и съща сплав или различни, ясно е обаче, че те са разделени чрез графитния слой между тях. Някой може ли да прецени какво измерва уреда? Единственото отношение към мощността може да се получи от, това че изобретателя споменава 1 kW изходна мощност от такъв темростатичен трансформатор на енергия ( не знам защо той продължава да го наименува батерия ) с 10 работни двойки от 1м2. Така излиза, с някой предположения, че за пластината която показва, да има подобно отместване на стрелката, чувствителността на скалата му трябва да е от порядъка на 1 V.
Не точно по темата но може би в подобен дух ето друг изобретател, Robert Murrey Smith, който в последното си видео показва производство на супер-кондензаторен лист, като подобни листове той използва в батериите които ще произвежда. В демонстрацията той използва въглерод от автомобилни гуми и графит ( може и графен, както споменава на видеото ): https://www.youtube.com/watch?v=dFrpoRzdINA
Това не е генератор, но за тези които се интересуват от складиране на енергия представлява интерес. В допълнение този човек е един от малкото на нета, който започна от youtube филмчета във кухнята си, преди 5 години, премина през работно помещение/работилница с допълнение на нови колеги, и сега вече е достигнал етапа на малък производствен цех, като голяма част от нещата които прави и идеите които има ги пуска свободно на нета.
-
Не точно по темата но може би в подобен дух ето друг изобретател, Robert Murrey Smith, който в последното си видео показва производство на супер-кондензаторен лист, като подобни листове той използва в батериите които ще произвежда. В демонстрацията той използва въглерод от автомобилни гуми и графит ( може и графен, както споменава на видеото ): https://www.youtube.com/watch?v=dFrpoRzdINA
Точно по темата е споменаването на Robert Murrey Smith.
Въпросният руснак бе обявил награда за този които успее да повтори неговия начин на направа на графен.
Именно Robert Murrey Smith направи това и пусна клип - познайте дали получи наградата.
-
Ако не за друго, то поне темата показва, че всеки полудял може да представи в Интернет "работеща" фантастична установка, а парадокса е, че повечето са такива.
Снощи се разтърсих в Яндекса за неговите разработки и се оказа, че има правено изследване от РАН за доста негови претенции, общо взето само една се оказва работеща, всичко останало, ако не е лъжа, то поне е неразбиране на процесите от Петрик.
По отношение на "термодвойката" - всъщност представлявала най-обикновен галваничен елемент. След време се разреждал елемента и до там.
По отношение на памука от графит са установили, че съдържа графен, но и смесица от всички останали форми на графита.
Всъщност не е нещо по-различно от изхода на останалите теми.
-
ЕДМ, графита е с размери, 150/250см. Така че площта му е дори и по голяма. Понеже е обработен електрод и не смея да го натисна много силно към рафта, че да не го счупя. Съпротивлението по късата страна на графита е 0,4 ома. Графит ламарина е 0,2ома. Напрежение няма, а в помещението не е студено. Не смея да го нагрея, щото електрода може да ми потрябва, ако се наложи ремонт на формата. В "графита" на руснака явно има и още нещо. Не знам колко е електродния потенциал на въглерода, на цинка е 0,76В.
-
EDM electronics, има един англичанин Robert Murray-Smith, изследовател на графенови батерии. Те вече доколкото знам, започнаха начално производство на киловатчасови батерии от графен. Интересно, но той твърди, че те имат рецепта, която надхвърля възможностите на li-ion батериите. Интересно също така, че той също беше забелязал и споредил, че в някои случай се получава самозаряд на суперкондензатора, поне той така го разглеждаше, но не му беше ясно защо така се получава. Сега виждам, че Петрик казва, това да е температурен ефект. Наистина интересно. Графена доколкото знам има свойство на свръхпроводимост на топлина. Т.е. нагряваш от единия край, топлината моментално отива в другия край. Знам, че има подобни термопроводящи подложки. Феноменално ще е ако наистина 2 графенови листа преобразуват топлина в ток, защото както знаем, няма подобен добър преобразувател.
-
Общо взето ако се задълбочи човек в историята, може да излезнат някои интересни неща:)))
Процеса е да кажем (побългарено) интеркалиране на графит с хлорен анхидрид Cl2O7
Ако съм разбрал правилно с химическа реакция отвътре се цепи графита, но резултата не е чист графен, а парчета/люспи графит/въглен, а графен не е намерен при изследването, намерени са някакви други вещества, включително хлор.
Сравнява се полученото с така наречения термо-разширен графит, като свойствата са подобни относно абсорбиране на органични вещества 1:30-1:40 и повече. Тоест това вещество става за абсорбент, но не и за филтър.
Реакцията може да е взривоопасна и има вероятно значение количеството въглерод и анхидрид, за да не гръмне, но да се запали и да раздува сажди. Визуално - купичка въглерод на няколко капки или да кажем няколко милилитра -налива от шишенцето съвсем малко.
Предполага се(от някакъв учен), че даже може да не се използва графит, а примерно дървени въглища, даже по така наречения патент на Петрик, това се допуска.
За батерията - разглежда се варианта от комбинация на термодвойка - въглерод(не просто графит) и метал + добавка на някакъв електролит (галваничен елемент). Не търсете СЕ тук:))
някои неща резюмирах оттук:
http://forum.lebedev.ru/viewtopic.php?p=42985&sid=259ceebece1364452d767c52aea0779d
Предполага се също така, че Петрик, имайки определени връзки, е бил включван като съпритежател на патенти на открития, които всъщност не са негови, с цел да се монетизира патента.
Иначе тези пухообразни сажди може да са интересни за изследване, ако някой успее да ги репликира, но явно е важно да се вземат сериозни мерки за безопасност, примерно в някаква камера или подобно, защитни очила и др.
Ако колегите химици се изкажат, би било интересно, горе-долу за повечето неща се ориентирах какво описваха, но някои детайли може да са интересни и да се изследват по-детайлно.
-
Превъртях малко изчисления и се оказва че нещо не е така както се представя на видеото. В 13:40 се представя че 10 така изработени двойки от пластини с площ 1м2 на разстояние 1 см една от друга, трябва да трансформират, или имат комбинирана изходна мощност от, 1 kW. Тоест всяка секунда, така представената установка трябва да изважда 1 kJ, или по 100 J на плоча.
Във видеото се представя че устройството работи на база на околната температура като енергиен източник. Имайки в предвид че въздуха има специфичен температурен капацитет от 1 kJ/kg С, и всяка плоча има приблизителна 10 литра или 0.013 kg, въздух около нея (10 000 см2, 0.5 см от всяка страна), от които моментно може да черпи енергия. Тези 0.013 kg, въздух, във всеки градус С имат складирани 13 J. Излиза че една 1м2 плоча, за да трансформира топлината на въздуха около нея в 100 J, трябва да намали температурата на този обграждащ я въздушен слой, обемни 10 литра , от приблизително 7.7 С за секунда. Тоест, това би било директно доказателство за работата на устройството като термостатичен трансформатор. За съжаление никъде това не се представя като доказателство, въпреки че елементарно за наблюдение.
При такова бързо, предполагаемо, "всмукване" на топлина от въздуха, около апарата трябва даже да се усеща въздушно течение, от рязкото падане на изстудения вече въздух. Според мен, при положение че това се усещаше, щеше да бъде неоспоримо доказателство за работата на устройството с топлината на обкръжаващия го топлинен фон. Понеже нищо подобно не е показано, това навежда на мисълта, че устройство или работи на друг принцип, като възможно топлинния фон на въздуха да е една част от преобразуваната енергия а другата да идва от вълнов електромагнитен фон (или от някакъв друг незнаен енергиен източник), или има нещо друго което не съответства с това което се предоставя като информация.
-
Epwpixieq-1, за да превърнеш термичното трептене на въздушните молекули в някакъв вид полезна работа е необходимо да ги накараш всичките (или поне повечето от тях) да трептят в една и съща посока, и то синхронно. Това означава с някаква вълшебна пръчка драстично да намалиш ентропията на системата, което чисто статистически няма как да стане (да не забравяме, че в един мол /няколко грама/ вещество има от порядъка на 1023 частици!).
С тези микро-величини няма как да работим. Няма как да принудим молекулите да правят каквото ние сме намислили. Затова сме принудени да работи с макро-величини (статитстически усреднени такива), като температура, налягане, обем. А там вече попадаме под законите на термодинамиката, където вече дори и на някаква пренебрежимо малка щастлива случайност не можем да разчитаме.
Ако някой не може да си представи какво е ентропията, нека направи следния мислен експеримент: Има едно табло с примерно 30х50 пулчета, подредени едно до друго. Всяко пулче е червено от едната страна и жълто от другата. В началния момент всички са подредени с червената страна нагоре. Обхождаме пулчетата едно по едно, и бидейки върху всяко едно решаваме с вероятност 50% дали да го обърнем или не. Само след около 20-30 обхождания пулчетата ще изглеждат като произволно разбъркани по цвят, като съотношението жълти:червени ще е приблизително 50:50. След този момент колкото и пъти да повтаряме обхождането с обръщане по горната схема. никога повече няма да постигнем подреждане 100:0, както е било в началото. Ето това е ентропията - не че е невъзможно, но просто е пренебрежимо малко вероятно и никога няма да се осъществи на практика...
Друга полезна аналогия е - все едно да очакваме, че въздухът в една стая изведнъж спонтанно ще я напусне и ще се сгъсти до няколко хиляди атмосфери в единия ѝ ъгъл... Също възможно (никой не му пречи...), но много малко вероятно...
Няма такава машина, която за сметка на топлината от околното пространство да произвежда електрическа или механична енергия, и всичко това да е обратино! Ентропията не го позволява.
Може да се докара нещо подобно приемрно за сметка на окислението на определен химичен елемент, или за сметка на разрушаването/стапянето на някаква кристална (високо-подредена) структура, или за сметка на ядрен разпад. Но така - чисто физически, с познатите ни средства - НЕ!
-
Колеги, работата е ясна, графенът тепърва ще навлиза, въпрос на време е, но не и по методът на Петрик.
az_skeleta, евала за ентусиазма. Каза, рече и го стори. :) За съжаление обаче изследванията на РАН доказват, че Петрик или лъже, или е някакъв свръхактивен тип, като Тръмп. Аз не бих го квалифицирал, като мошеник, защото той все пак има лаборатория, има знания, занимава се с гаражна наука.
nizo, този англичанин Robert Murray-Smith мисля сме го споменавали във форума и преди. За съжаление не разбирам английски. Но при Петрик черния памук не е графен и пресовката не е термодвойка, а най-обикновен галваничен елемент - това са установили от РАН. GreenHulk по-подробно се е занимал с разконспирацията.
Явно без такива типове не може да се размине. Още по времето на Христос е имало десетки лъжепророци, та са се чудели хората на кого да вярват. :)
-
Отговора май е ползване на електролит (тоест галваничен елемент)
-
PyroVeso, аз споделям вашето мнение. В моя коментар изразявам съмнение, ако това не е ясно, на тезата относно работата на устройство (при положение че то реално работи), по начина по които е представя. От вашия коментар оставам със впечатлението, че си мислите че поддържам тезата във видеото, което опредено не е така. Това трябва да е ясно още от първото изречение в коментара ми:
Превъртях малко изчисления и се оказва че нещо не е така както се представя на видеото.
Просто аз изразих, с малко изчисления, на база на дадената във видеото информация, защо такова устройство е малко вероятно да работи, поне на споменатия принцип, като термостатичен трансформатор.
-
Интересно методът на електролизата дали може да се използва за производство на графен? В случая и двата електрода са графитени: https://www.youtube.com/watch?v=6X9DQeWhi1U
По време на процедурата се получава графенов оксид, а авторът твърди, че кислородът по някакъв (поне за мен непонятен) начин изчезва чрез облъчването с червен лазер накрая и остава само чист графен. Дори и последното да не е така, може ли полученият графенов оксид да се използва например в изработката на суперкондензатори?
Установката е елементарна и мога веднага да я подкарам (е, без хай-тек бъркалката и центрофугата).
-
Абе да ти кажа на мен лично целия този шум около графеновия оксид ми прилича много на издирваният едно време от полицията "откраднат" червен живак. Диамантен оксид дали има. Са не съм толкова компетентен по въпроса, но бих те посъветвал да имаш едно на ум.
-
hyparh, многократно споменаваният тук Робърт Мъри-Смит показва във видео канала си няколко начина за направа на графен в домашни условия. Сега нямам директен линк, но мога да намеря ако искаш, или просто сам търси измежду тези тук:
https://www.youtube.com/user/RobertMurraySmith/videos
-
Да много е лесно да се извлече от пиролизен въглен. Начукваш го в хаванче, добавяш вода и веро и яко въртене в пасатора. И накрая отделянето е малко по деликатен процес.
-
This is neither graphene nor graphene oxide. This is simply the process of making expandable graphite that can later be turned eeasily into graphene layers.
hyparh, хай-тек бъркалката е с четири неодимови магнитчета :), с регулиране оборотите на комп. вентилатор на който са залепени водещите магнити, може да се регулира степента на "торнадото" във чашата, а когато те са малко по-високи, започва да прониква и въздух на дъното.
Един вид обогатяване ;)
-
hyparh, многократно споменаваният тук Робърт Мъри-Смит показва във видео канала си няколко начина за направа на графен в домашни условия. Сега нямам директен линк, но мога да намеря ако искаш, или просто сам търси измежду тези тук:
https://www.youtube.com/user/RobertMurraySmith/videos
Мерси за линка, действително има полезни видеа. Всъщност, някой от тук изпробвал ли е процеса на практика да види какво излиза накрая?
Радико, а защо точно пиролизен, не може ли да се използва просто чист графит на прах като този? - https://www.art.store.bg/p84911/grafit-na-prah-burkanche-ot-150-g.html
This is neither graphene nor graphene oxide. This is simply the process of making expandable graphite that can later be turned eeasily into graphene layers.
hyparh, хай-тек бъркалката е с четири неодимови магнитчета :), с регулиране оборотите на комп. вентилатор на който са залепени водещите магнити, може да се регулира степента на "торнадото" във чашата, а когато те са малко по-високи, започва да прониква и въздух на дъното.
Един вид обогатяване ;)
Благодаря за инфото. Значи не е толкова хай-тек, аз мислех, че има замесена сложна електроника :) При получаване на утайки от различни съединения чрез процеса на електролиза, използвам въздушна помпичка за обогатяване с кислород. В зависимост дали е включена или не, се получава голяма разлика в крайния продукт като консистенция и цвят. Зависи и от подаваното напрежение и ток (с по-малко ток процесът е по-бавен, но по-качествен), както и количеството на електролита. Въобще всяка променлива оказва влиянието си. Тези експерименти ги правих преди време за получаване на т.нар. от Кеше ганс. Моля PyroVeso да не се сърди :D Знам, че това са карбонатни утайки получени при електролиза с участието на въглерод, просто Кеше е решил да ги нарича "ганс" (GaNS - Gas in Nano Solid state) и явно се опитва да ги внедрява в разни технологии, които не е ясно доколко са работещи.
-
Колеги, в химията не е толкова сложно да се получи определено химично съединение (стига разбира се човек да знае какво прави и как го прави). Много по-големият проблем е изолирането на желаното съединение от реакционната смес ("бозата", както ѝ викаме), неговото идентифициране и пречистването му. За решаването на изброените 3 задачи са създадени цели огромни клонове на химическта индустрия - сепарация на базата на базата на химични, физични свойтва, и въобще на някаква селективност, аналитични методи за качествен и количествен анализ, придружени от съответната апаратура, методи за фино пречистване и буквално изключване на определени класове съединения (например при фармацевтичните продукти, където онечистването с определени класове токсични, мутагенни и канцерогенни съединения, дори в концентрации ppm и ppb е буквално забранено!).
Конкретно при графина изобщо не ми е ясно как ще стане всичко това (отделяне, анализ, очистване), най-вече защото той не е едно конкретно съединение... Възможно е при реакциите на получаването му да се получат "чаршафи" от по няколко десетки до няколко квантилиона (образно-казано) въглеродни атома. Възможно е да се образуват нано-тръби с различен диаметър и дължина (които пък от своя страна могат да бъдат затворени, полуотворени или изцяло отворени...), бъкиболчета (сфери) и разни други причудливи форми.
Въобще, тук вече не става въпрос дори за химически състав, а до връзка структура-функционалност, а това вече е много по-серизно. Когато бях ученик по телевизията имаше един много интересен научно-популярен сериал "Космос", воден от големия популяризатор на науката проф. Карл Сейгън (в негова памет е посветен филмът "Контакт"). Та в един от епизодите той направи следната демонстрация: казва "човешкото тяло се състои от еди-колко си процента въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, сяра, калций,..." и още няколко химични елемента, след което в една вана (за къпане) започна да сипва съответните количества вода, въглища, течен азот, вар, сяра на прах... След като клокоченето утихна и пушилката се разсея... НИКАКЪВ ЧОВЕК не се беше образувал във ваната! :) Та... съставът беше правилен, само дето структурата липсваше. А повечето биологични структури са толкова сложни, толкова слабо изучени, и изпълняващи не просто 1 и 2, а понякога десетки функции едновременно, че не знам какви изкуствени интелекти ще ни трябват, какви анализатори и синтезатори, за да сглобим не човек, а елементарна жизнеспособна бактерия от... атоми!
Е, при гафена е малко по-просто, понеже структурата е проста, но както виждате още не познаваме и търсим нови и интересни свойства от нея.
-
Написах "пиролизен въглен защото си мислех, че е по достъпен. В графитния прах също има графен, дали е повече от колкото във въглена не мога да кажа. Пак повтарям обаче:
Тънкият момент е при разделянето. Все още не ми е станал спешен графена и за това не съм се заемал сериозно с разделянето. Не е невъзможно слпжен процес де, но си е тънък момент.
-
"As of end-2015, the market price of graphene was about $100 per gram. Once the method of production is optimised and scaled up, the cost of graphene is expected to come down to the cost of the raw materials, which will likely be centered on the existing suppliers for graphite: China and India."
Имайки предвид плътността на графена, 1 грам е една шепа... Като нищо 5-6 заинтересовани колеги могат да обединят финансови усилия и да си поръчат 1 грам, а после да си го разделят в шишенца. Ще им излезе по 20-ина кинта, и ще са сигурни, че с истинския материал разполагат (а не да правят щуротии и да се чудят после и да гадаят дали и какво се е получило...).
-
В тази статия е описан методът, който и Радико предложи: https://www.digital.bg/novini/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-news43056.html
Всъщност заглавието може да се окаже грешно и това съвсем да не е най-лесния метод (изисква блендерът да работи с часове, което може да го повреди).
Ето това може да се окаже най-лесният начин (поне за момента) за извличане на графен: https://www.youtube.com/watch?v=Irg3kbnTN4o
Необходим е само водороден пероксид, който върши цялата работа при пускане на графита вътре. Процедурата може да се направи многократно с една и съща проба за максимално отделяне на слоевете.
Най-интересното е, че всички показват разни процедури за извличането му, а никой не показва всъщност за какво и как го използва накрая. Да не се окаже като с нещата на чичко Кеш :D Всеки добива разни вещества и съединения и накрая се оказва, че не вършат никаква работа (специално по предназначението им за икономия на ток).
-
Виждам, че и ти почваш да се замисляш върху "червеният живак. На мен лично това производство и предлагане на рибени люспи , пардон графенови люспи ми прилича като да чуе някой, че след градушка в другия град много се търсели стъкла и да напълни един камион трошляк от двора на съседната фиема за дограма и да отиде да ги продава. Те хората там строшени стъкла си имат трябват им здрави. Та и с графена ако не е поне педя на педя листа за какво ти е.
-
Интересно методът на електролизата дали може да се използва за производство на графен? В случая и двата електрода са графитени: https://www.youtube.com/watch?v=6X9DQeWhi1U
По време на процедурата се получава графенов оксид, а авторът твърди, че кислородът по някакъв (поне за мен непонятен) начин изчезва чрез облъчването с червен лазер накрая и остава само чист графен. Дори и последното да не е така, може ли полученият графенов оксид да се използва например в изработката на суперкондензатори?
Установката е елементарна и мога веднага да я подкарам (е, без хай-тек бъркалката и центрофугата).
Хипарх, този от видеото дето получава графенов окис от графит и перхидрол, неговият перхидрол колко е процентен, защото аз мисля да опитам да извлека по този начин графенов окис, но перхидрола който имам е 30%, и наистина чудно е как червеният лазер ще отстрани кислорода от графеновият окис, това може да стане само чрез химическа редукция, например със елемент който да отнеме кислорода от графеновият окис, и се сещам че това може да стане със магнезий. В една книга по химия се описва процес на горене на магнезий във среда от СО2 като се отделя чист въглерод и магнезиев окис. Кислорода може да се отдели и чрез електролиза, но за това трябва стопилка на графенов окис, а ако той се стопи, няма да бъде вече с конфигурация на атомите, необходима за графена.
Опс, поправка, другият видеоклип не този който показва получаване на графенов окис чрез електролиза, този мисля че е фейк, а ето този. https://www.youtube.com/watch?v=Irg3kbnTN4o
-
Значи някой видя ли в тези клипове графен щот аз не видях. Може и да има отделени люспи ама те са си някъде там в чернилката. До колкото ми е известно графена въобще не е черен на цвят. Твхнократ ти хубаво ще дигнеш пушилката като тоя в клипа ама после какво ако не е тайна разбира се. Имаш ли друга идея осввн и ти дълбокомисленно да се взираш в бурканчето като оня юнак от клипа.
-
Значи някой видя ли в тези клипове графен щот аз не видях. Може и да има отделени люспи ама те са си някъде там в чернилката. До колкото ми е известно графена въобще не е черен на цвят. Твхнократ ти хубаво ще дигнеш пушилката като тоя в клипа ама после какво ако не е тайна разбира се. Имаш ли друга идея осввн и ти дълбокомисленно да се взираш в бурканчето като оня юнак от клипа.
Разбира се че няма да се хвърля напред с главата за добив на графен по инструкции от тубата. Само исках да разбера мнението на други. Иначе графена е ценен, за суперкондензатори за направа на ел платки, и т.н приложения безброй. Аз си мисля не може ли графен да се отложи върху хартиен лист, и ако е възможно да се "рисува" по хартиен лист с графен, още по добре.
-
Май или аз или някои от пишещите не са наясно що е то "графен"...
-
Преди малко споменах за сртклата. За направата на суперкондензатори са необходими цели листове не трошляк.
-
Именно и аз това се замислих. То хубаво може да си правим такива заигравки с електролиза или др. химически реакции, но накрая едва ли някой от нас ще е способен в домашни условия да създаде едноатомен "чаршаф" от въглерод, което всъщност представлява графена. Доколкото разбрах само тогава се проявяват "свръхспособностите" му. Ако са повече слоеве, то вече няма да е графен ами графит или аз поне така разбирам нещата.
-
Значи не е кой знае колко сложно да се направи графенов лист върху лист медно фолио примерно. Проблема идва после при разделянето. Единственният шанс е да се ецва целия меден лист за да остане само графена. Крайно непрактична технология рентираща се само за научни изследвания.
-
Ндааа... проблема е горе-долу същия като с другата форма на въглерода - диаманта. Реално няма голям проблем да си го направиш - малко температура, малко налягане... :)
-
За графена Юлияне налягане не се изисква необходимата температура е колкото да загори на жена ти кекса,че в определени случай и малко по ниска. Тънък момент разбира се има и тук, съвсем случайно го разкрих. Катализатора му е тайната на графена.
-
Ти пак ме разбираш буквално...
И в единия и в другия случай имаме технологичен проблем, не толкова физичен. Знаме какво трябва да го направим, не е като да нямаме оборудването да го направим, материалите са в свободна продажба, просто ... икономически не е изгодно (все още).
Всъщност аз си нямам ясна идея как точно ще накарат въглерода да ляга в дебелина от само един атом...
-
Ами предполагам, че не е необходимо много да го карат защото това изглежда му е любимо състояние. А все още не се използва заради едно нещо което аз за себе си съм нарекъл патентен синдром. Сякаш е прав Тома Томов:
Идат тъмни времена.
-
Искам да попитам който знае (предполагам PyroVeso ще е наясно) какви съединения се получават при следните две процедури.
1. Имаме ваничка (кутия от сладолед) със сода каустик с разтворени няколко накъсани листчета (с обща площ като за А4 формат примерно) алуминиево фолио в нея. Потапяме оголени медни проводници, след което ги провесваме с нещо за капака на кутията и я затваряме. Така проводниците са изложени на изпаренията на каустика за около 24ч. При приключване на процедурата те вече са покрити с плътен равномерен черен слой, който е доста устойчив - трудно се маха само с пръсти. Какво представлява това черно покритие, дали е някакъв оксид (примерно от кислорода на NaOH) или е нещо друго?
2. Обгаряне на оголени медни проводници с газова горелка. Процедурата се повтаря няколко пъти, като между всяка проводниците се оставят да изстинат. Отново възниква тъмно покритие (но не чак черно като в предния пример). То е доста лъскаво и може да придобие перманентни оттенъци от цветовете на дъгата. Не е толкова устойчиво като това от каустика и при огъване на проводника може да се изрони. Предполагам това пак е някакъв окис, но дали няма и въглерод?
-
Пропуснах да отбележа, че покритията са до голяма степен изолатори - мултицета хваща само мегаомове и то на малко разстояние между сондите.
-
1. Това е меден окис той се счита за едно от наи черните вещества, даже до съвсем скоро най черното. Мисля, че имаше 97% поглъщаемост.
2. Това са сажди смес от графен карбон и сферулени.Горе долу по подобна технология наскоро учени успяха да получат абсплютния рекордьор по чернота като върху медна подложка се синтезира слой графен след което условията се променят и започват да се получават карбонови нанотръби право нагоре. Нещо като четка за зъби тръбите са вълноводи поглъщащи всяка светлина и са толкова нагъсто и добре подредени, че поглъщат над 99% от светлината.
-
Да, при първия вариант се получава много черно и матово, но при втория е кафеникаво и лъскаво (все едно съм нанесъл лак) с леки разноцветни оттенъци.
Първата снимка е на малки намотки с каустик, а останалите тороидални са с обгаряне. На последната се забелязват цветовите оттенъци, вероятно се получават т.нар. структурни цветове, възникващи заради вида на микрорелефа (доколко големината на отделните съставляващи съвпада с дадена дължина на вълната от видимия спектър). След като е лъскаво изглежда се получават много плътни слоеве, но пък са по-податливи на механично увреждане.
-
В първия случай не мога да си обясня каква е ролята на алуминия. Плътният окисен слой който има отгоре би трябвало да му попречи да реагира. Променя ли се след края на процеса.
-
В първия случай не мога да си обясня каква е ролята на алуминия.
И аз :D Просто следвах инструкциите и май имаше някакво обяснение, но вече съм забравил.
О, алуминиевото фолио реагира и то доста бързо. Веднага започва да пуши, да се разяжда и накрая изчезва.
-
Значи благодаря за споделената технология мисля, че ще ми бъде от полза. Считам, че имам да черпя.
-
Няма защо, и аз благодаря за мнението относно покритията.
Всъщност... сега се сещам, че каустика може да помогне за предложеното от теб разделяне на фолиото от графеновия слой. Само не знам как процеса ще повлияе на самия графен.
Относно вида на содата каустик, аз работя с течния вариант. От тази на люспи нещо не останах доволен.
-
Мисля, че ще е по сигурно с железен трихлорид. Смес от азотна киселина и кислородна вода също добре разяжда медта но дали няма да е агресивна и към графена. Мисля, че наи сигурно е метода
"Прпба - грешка"
-
Радико с Амоняк, няма ли да стане?
-
Не знам никога не съм пробвал. По принцип амоняка ми е много противно съединение, сещаш се защо бих ползвал амоняк само при липса на друга перспектива. Голяма смрад е.
-
Най-добре изчакайте и Весо да хвърли малко светлина, че...където се намеси амонякът, и взривовете са наблизо :D
-
Аз с Амоняк си правя изкуствена патина и става много добре.
Вярно че мирише, но на проветриво място не е проблем.
-
Радико, не мога да не се съглася с juliang за технологичните трудности пред начинанието ти. Например:
- Как ще различиш графена от графита без помощта на електронен микроскоп? Каква част от листа е графен? По магнитните свойства ли - това е само един атомен слой дебелина. По електропроводимост - сигурен ли си че сондата няма да разкъса този слой или че няма да попадне на графитово образувание.
- Каква е якостта на този лист с дебелина един атом, дали ще може да издържи тежестта на случайно попаднала капка от ецващият разтвор? Или няма да се разкъса от въздушният полъх при пренасянето?
- Металните листове с дебелина по малка от микрон са прозрачни, а този лист от графен е над 1000 пъти по тънък и предполагам ще бъде напълно прозрачен. Как смяташ че ще можеш да боравиш с него и дали ще можеш да видиш ако има някакви разкъсвания по него?
Това са все проблеми които не могат да се решат в любителски условия!!!
-
Бат Ванко, за моето евентуално начинание въобще не смятам да отделям графена от повърхността на която е получен тоест смятам да го получавам на място. Един вид на принципа на галваничното покритие.
-
Радико, мисля, че Bat_Vanko е прав - дори и да го получиш като галванично покритие, дори и да успееш, как ще го разграничиш от слоевете сажди или графит (ако щеш и вид оксидация) ?
Как ще "отлюспиш" останалите ненужни слоеве?
Ако наистина е слой с дебелина един атом, той няма да се види, че е там, не говорим дори и за разкъсвания...
Прилича ми малко като да се ползва злато, намиращо се в златна руда, като употребяваш целия къс руда, без да го преработваш...
-
Ами аз вече се убедих по експериментален път че мога да го ползвам и така. В същност единствения голям проблем е, че това не е нещо подходящо за обществено споделяне хеле пък в този форум който се следи много внимателно. Може да се окаже след даже много малко време като се опирам да продам нещо дори и я "ОЛХ" че съм нарушил нечии патент който повтаря дословно думите които съм написал тук. За това за подобни неща съветвам и всички останали да пишат много внимателно и използвайки думи като "уфсъ" която е ясна за всеки от нас, но е непосилна за "АЛЕКСА" Ако не сте забелязали това "нещо" е чест посетител на форума.
-
http://spodeli.eu/proektat-grafen-nanotehnologii-articles-5992.html
https://www.forumnauka.bg/topic/15589-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BD/?page=2
https://www.youtube.com/watch?v=iFw0m22SQig
Тук има мъдри мисли за технологии с графен и получаването му.
-
Ето, че нобелова награда може да се спечели с помощта на тиксо и молив като основни работни инструменти :D Това означава, че никой не трябва да подценява разни опити и експерименти на гаражно ниво, дори да изглеждат твърде елементарни или абсурдни.
От втория линк на Valex става ясно, че лазерът (края на видеото от отг. #19) всъщност се използва като метод за разделяне на слоевете - фотоексфолиация. Не става ясно само каква е необходимата мощност на лъча.
"Лазерна аблация е процес при който се използва лазерен лъч за отстраняване на материал чрез изпаряване или сублимация. При слоистите материали, какъвто е графита, облъчването с лазер не води до изпарение или сублимация на въглеродните атоми, а до отделяне на цял или частичен слой, този процес се нарича фотоексфолиация."
Ето и едно видео с опит за изготвяне на суперкондензатор: https://www.youtube.com/watch?v=Ar3C5JgzhgE
-
Споко, при амоняка няма взривове. Той не е нито водород, нито ацетилен.
В аптеката се продават шишенца с 5% разтвор на амоняк във вода. Ползва се за свестяване на припаднали. Също и за забавни експерименти всякакви става. Любимите ми два са:
1) Счуква се хапче пургатив (разхлабително, също от аптеката), изсипва се в шишенце с амоняк и се разклаща добре. Получава са ярко оцветен малиново-червен разтвор. От разтвора се изтеглят няколко милилитра в спринцовка. На отговорна среща, на официално облечен/а колега/колежка в бяла риза/блуза въпросната спринцовка се изпляква върху бялата одежда. Съответния/ята естествено побеснява и тръгва да те попържа и псува... Обаче докато се пеняви или се муси, амонякът бавно и славно се изпарява, pH-то на разтвора пада до неутрално, и петното се обезцветява! :)
2) 1-2-3 шишенца йод (също от аптеката) се смесват със същото количество шишенца амоняк в стъклен съд, разбъркват се добре и се оставят за около час - час и половина на тъмно и хладно място. След това време разтворът вече видимо трябва да се е разслоил, като в долната част има рехава тъмна утайка, а в горната част остава бистър жълтеникав разтвор. Горната част се отлива внимателно до колкото е възможно без да се засяга слоя с утайката. Самият тъмен слой се фултрува през филтърна хартия с едри пори, или през филтър за кафе. Върху филтърът остава мазна виолетово-кафява утайка... (ВНИМАНИЕ! Утайката не трябва в никакъв случай да се оставя да изсъхне!) Още докато е влажна, с утайката може да се намаже всичко - прага на съседите, дръжки/топки на врати от вътрешната им страна, ключалки, звънци... Слагайте по съвсем малко на места, където сместа ще се задейства от ръка/пръсти/кожа, защото пържи много зловещо! Когато изсъхне, съединението NI3.NH3 (https://en.wikipedia.org/wiki/Nitrogen_triiodide) се взривява от... кацане на муха отгоре му! :) Като ученик така бях събрал целия вход да звъни на вратата и да търси баща ми...
-
Ъхъм...пък нямало взривове при амоняка ;D
-
В стъклен буркан слагам парчета мед ен окис,, патина", но както си е с метала. Заливам с амоняк, като на разстояние слагам, парче, добре почистена медна ламарина. Всичката патина се изпарява и полепва по ламарината. А долу в буркана медните парчета, остават идеялно почистени.
-
Хм, е то погледнато от перверзна гледна точка - химията на азота (основният елемент в амоняка) е химия и на почти всички практически приложими взривни вещества, така че около азота има мно-о-ого, много взривове... Но чистите азот и амоняк са съвсем безобидни газове, нито горят, нито поддържат горенето, да не говорим пък за взривове...
Връката H-C-N=O е разковничето на яките експлозиви, понеже H и C се явяват гориво, а O е окислител, N е неутрален разделител, който държи кучето да не захапе салама, макар че двете са само на една ръка разстояние. Дойде ли отнякъде ударна вълна, обаче, кучето тутакси захапва салама и всички бодро хвръкват във въздуха... Иначе казано, в една малка молекулка от 30-ина атома имаме на няколко места кучета и саламчета, разделени от здрави азотчета, които само чакат пазачите да се махнат, за да се захапят.
H2C-NO2
|
HC-NO2 нитроглицерин
|
H2C-NO2
-
Интересно свойство на графена (и въобще на въглеродните микроструктури като цяло) е, че могат да бъдат подредени в желана ориентация чрез прилагане на външно магнитно поле. Това означава, че, след като веднъж бъдат разделени слоевете чрез подходящ метод, може да се ориентират в една посока докато течната среда, в която се намират, изсъхва и се втвърдява, и така да постигнем строга подреденост на микроструктурите. Същото нещо може да се пробва и с прилагане на електрическо поле докато материалът се втвърдява. Потенциално се създават възможности за перманентно магнитно или електрическо поляризиране на получения материал - магнитни или електретни въглеродни структури.
https://www.youtube.com/watch?v=eaRhUgYvltE
https://www.youtube.com/watch?v=1ofaWAlqWjs
-
Интересни развития от Rice University ( Texas ): http://news.rice.edu/2020/01/27/rice-lab-turns-trash-into-valuable-graphene-in-a-flash-2/
Оказва се че графен може да се направи доста лесно ( поне за хората които разполага със сериозна кондензаторна установка ) и страшно икономично (при положение че изчислявам правилно около 60KJ или 0.017KWh ) еквивалентна енергия за 10-грама начален материал.
Според идеята сериозна кондензаторна банка ( подобна на тази показана тук: https://www.youtube.com/watch?v=4Et8FEbCuCs , като забележете че той не използва кондензаторите, понеже явно още няма опит да разрежда толкова енергия достатъчно безопасно ), като разбира се това ще зависи от това с колко KJ или (не дай си боже ) МJ решите да използвате и да дъмпнете към началния материал от който, при температура от 3000К, която се създава за време от 10ms, се изпаряват всички други елементи като остава само въглерода (явно) в графена форма.
-
То хубаво, но любителски няма смисъл.
Доста хилки може да излезе тази енергийна установка...
Освен, ако няма някой супер-пупер ентусиаст, да търси някакви неизследвани екстремни материали и приложения.
-
Как графена може да прави ток от температурата на околната среда. За сега по-скоро символично, но знае ли се...
https://www.youtube.com/v/KiLTEjm8zLw&feature=youtu.be
-
Tech Ingredients представиха домашна установка за направата на графен на база на изследването от Rice University (което посочих в по горен коментар от преди 3 години): https://www.youtube.com/watch?v=3hHoL77QDkg
Като оставим настрана добре обяснения процес, много интересно е в последствие изпитанието на материалите и като се добави 0.6% графен към микса на материала който използва, якостта нараства с 400%.
Интересното е че графена е все още много скъп (около $500 за грам), така че който иска да е в острието на тези технологични развития не му остават много възможностви освен да си направи сам такава установка, а кой знае при добри познания и сръчност може и много успешен бизнес да се развие.