Mazeto.NET - форум за свободна енергия
Алтернативни енергоизточници => Механични, гравитационни и хидродинамични устройства => Темата е започната от: filchef в Май 26, 2020, 02:28:13 pm
-
https://www.youtube.com/v/C3qBtn3sBSE
-
Публикуването на такива анонимни теми без една думичка написана не се толерират в този форум "поне до колкото ми е известно на мен"
Дори е написано във правилата на форума.
-
Публикуването на такива анонимни теми без една думичка написана не се толерират в този форум "поне до колкото ми е известно на мен"
Дори е написано във правилата на форума.
Просто ми се стори интересно това видео и понеже не съм специалист по хидравлика затова и го пуснах без коментар, за което се извинявам ако съм нарушил някое правило на форума.
Интересното в това видео е и факта, че самият ефект на тръбата на Вентури е заинтригувал въпросния ютубър, който по принцип в каналите си, които следя винаги се е отнасял скептично към всякакъв род опити за създаване на установки за СЕ и винаги се е опитвал в видеата си да опровергае такива установки и да докаже, че свръхединичен ефект не съществува.
Самата тръба на Вентури според мен наподобява по външен вид установката на Виктор Шраубергер но разбира се той е успял да се възползва от въпросния ефект и ефекта на завихряне на течността за създаване на свръхединична машина - поне така се твърди в историческите източници.
-
Този Ютюбър кенза поне по едни видео на месец. Зпапомнете го и не му обръщайте внимание.
А тръбата на Вентури се ползва не само в хидравликата. Най-много ефекта се ползва в карбураторите и пулверизаторите.
Виждал съм такава тръба на кола от 1913г. Това беше горивната и система.
-
Искате СЕ, а като ви го покажат и не можете да го видите. Тази установка е чисто СЕ и не е от втори род, а си е чисто перпетуум мобиле от първи род. В нея имаме два вида кинетична енергия на струята - едната се получава от височината на водния стълб и към нея се прибавя още малко енергия, дължаща се на разликата в налягането горе и долу. Горе имаме атмосферното налягане, т. е. една атмосфера, а долу имаме понижено налягане (вакуум) поради слабото разширяване на тръбата. Би било добре вместо накрайник цедка да се сложи още една дюза като първата, т. е. да имаме две дюзи и между тях леко разширяваща се тръба. Но дори и без цедка се видя, че скоростта нараства, когато се постави разширяващата се тръба. Това значи, че енергията е в повече. Остава долу да се постави турбина с помпа, която да вдига водата отново горе като междувременно свободната енергия да се ползва от генератор, вързан за турбината. От енергийна гледна точка, колкото енергия получаваме от височината на водния стълб, толкова енергия ще губим при вдигането на водата отново горе. Прибавката или СЕ-то идва от разликата на налягането горе и долу по простата причина, че долу имаме не една атмосфера, а по-малко заради ефекта на Вентури. При това, атмосферата по никакъв начин не се променя енергийно, нито се стопля, нито изстива, нито се ускорява на някъде. Затова имаме перпетуум мобиле от първи род.
-
Прибавката или СЕ-то идва от разликата на налягането горе и долу по простата причина, че долу имаме не една атмосфера, а по-малко заради ефекта на Вентури. При това, атмосферата по никакъв начин не се променя енергийно, нито се стопля, нито изстива, нито се ускорява на някъде. Затова имаме перпетуум мобиле от първи род.
Няма такова нещо, никаква енергия не се печели, просто енергията от водният стълб създава и разликата в налягането горе и долу на изхода. Ако го няма този дифузоьор на Вентури, дебита на водната струя, щеше да е по голям. Няма никакво СЕ, просто поредната заблуда на хора неразбиращи елементарни неща.
-
Ако го няма този дифузоьор на Вентури, дебита на водната струя, щеше да е по голям.
Ми чрез измерване на времето се доказва тъкмо обратното,че след поставянето на тръбата на Вентури дебита на водната струя се увеличава - явно не сте гледали внимателно експеримента.
-
Ми чрез измерване на времето се доказва тъкмо обратното,че след поставянето на тръбата на Вентури дебита на водната струя се увеличава - явно не сте гледали внимателно експеримента.
Не, увеличава се скоростта на изтичането, дебита намалява. След поставяне на дифузьора авторът на клипа засича по малко време при изтичането, дебита не е мерен, а и няма как да е по голям. Не се заблуждавайте, гледайки разни клипове на аматьори с техните играчки.
-
А бе технократ, защо се изказваш толкова категорично след като си неподготвен по въпроса? Прочети за формулата на Торичели за изтичане на течност от малък отвор на съд. Тук имаме същото - потенциалната енергия на водния стълб се превръща в кинетична при отвора. Това е при условие, че и горе, и долу имаме еднакво атмосферно налягане. Само водният стълб дава определена енергия и същата енергия я ползваме за да качим водата отново горе. Но като сложим до дюзата долу още и разширяващата се тръба, положението се променя - долу налягането спада и затова скоростта на струята се увеличава. То това съвсем ясно се видя на опита - едно и също количество вода изтича за различно време, какво неясно има? Чиста и безплатна енергия, да ви е честита.
И още нещо. Какво значи "дебитът не е мерен"? Как се мери дебит не знаеш ли? Определеното количество вода го делиш на времето за изтичането. По-малкото време значи по-голям дебит и то с по-висока скорост и следователно енергията е по-голяма.
-
А бе технократ, защо се изказваш толкова категорично след като си неподготвен по въпроса? Прочети за формулата на Торичели за изтичане на течност от малък отвор на съд. Тук имаме същото - потенциалната енергия на водния стълб се превръща в кинетична при отвора. Това е при условие, че и горе, и долу имаме еднакво атмосферно налягане. Само водният стълб дава определена енергия и същата енергия я ползваме за да качим водата отново горе. Но като сложим до дюзата долу още и разширяващата се тръба, положението се променя - долу налягането спада и затова скоростта на струята се увеличава. То това съвсем ясно се видя на опита - едно и също количество вода изтича за различно време, какво неясно има? Чиста и безплатна енергия, да ви е честита.
И още нещо. Какво значи "дебитът не е мерен"? Как се мери дебит не знаеш ли? Определеното количество вода го делиш на времето за изтичането. По-малкото време значи по-голям дебит и то с по-висока скорост и следователно енергията е по-голяма.
Ми заблуждаваш се иване, разликите в налягането както казах, се получава от енергията на водният стълб и нищо повече, къде виждаш допълнителна енергия, еднакво количество на изтичане на флуид, има когато той изтича през отвор с по голям диаметър, и с по малка скорост, сравнен с по малък отвор на изтичане, но с по голяма скорост. Елементарни работи са, а ти се заблуждаваш толкова наивно. Като сложиш дифузора, се получава разлика в налягането, от което течноста изтича по бързо, но напора и ще е по кратковременен, и ще се равнява на енергията на по бавно изтичане без дифузерът, но за по продължително време, така че като вържеш турбина на изхода, ще имаш едно и също количество енергия със или без този дифузер.
-
Явно не си наясно с наляганията и не си само ти така. И това е защото не мислите образно. Представи си, че в тръбата има не вода, а метални топчета. Представи си, че отгоре и отдолу имаш две еднакви пружини, които играят ролята на атмосферното налягане. При това положение, отдолу ще ти трябва още една пружина за да задържи топчетата. Значи имаме три пружини, едната държи килограмите само на топчетата, а другите две взаимно се неутрализират, натискайки топчетата с еднаква сила в противоположни посоки. Налягането в този случай се определя само от самотната пружина, защото другите две натискат топчетата с еднаква сила, но в противоположни посоки. Какво ще стане обаче, когато от двойката пружини махнем долната и остане само горната да натиска надолу? Ами много ясно - горната пружина и тежестта на топчетата ще действат заедно и ще смачкат третата пружина още повече, което ще рече, че налягането се е покачило. А по-голямото налягане води до по-голяма скорост и по-голям дебит, т. е. по-голяма енергия. Същото е и при токовете, по-голямото напрежение води до по-голям ток и по-голяма енергия.
-
Какво ще стане обаче, когато от двойката пружини махнем долната и остане само горната да натиска надолу?
Ами много ясно - горната пружина и тежестта на топчетата ще действат заедно и ще смачкат третата пружина още повече,
Абе шматко нали току що заяви, че си я махнал долната пружина как ще я смачкат като не е там.
-
Абе шматко нали току що заяви, че си я махнал долната пружина как ще я смачкат като не е там.
Чудя се на някои хора как не доумяват, толкова елементарни неща, и само си строят пясъчни кули в умовете, като не подозират колко са фалшиви.
-
Чудя се на някои хора как не доумяват, толкова елементарни неща, и само си строят пясъчни кули в умовете, като не подозират колко са фалшиви.
Храни куче да те лае.
-
Някои хора май нямат връзка с главния си мозък или нарочно искат да "оплюят" СЕ-то. Радико, ти май не можеш да броиш до три. Имаш двойка еднакво натегнати пружини, играещи ролята на атмосферното налягане и имаш още една ТРЕТА пружина, която държи топчетата отдолу. Пружините са ТРИ - две са отдолу и една е горе. Махаме едната пружина отдолу, т. е. правим вакуум и така остават една пружина горе и една пружина долу. Тази отдолу поема натиска на горната пружина плюс тежестта на топчетата. Това е толкова елементарно и го обяснявам като на бавноразвиващи се. Трябва ли да го изпея, че да го разберете най-сетне? И ви се чудя на самочувствието и категоричните изказвания. И друг път съм казвал: "В науката се пристъпва внимателно, защото винаги можеш да се подхлъзнеш ако не мислиш достатъчно." А най-тъпото нещо е да не можеш да си признаеш, когато си допуснал грешка. Само тъпаците си мислят, че никога не грешат.
-
Пружините са ТРИ - две са отдолу и една е горе. Махаме едната пружина отдолу, т. е. правим вакуум и така остават една пружина горе и една пружина долу.
Хе Хе, точно с две пружини отдолу и една отгоре, е аналога на вакума. Какви ги плещиш :)
-
Понеже не мога да го изпея, ще го нарисувам - прилагам файл. Имаме въображаема тръба, пълна с въображаеми топчета, действащи със сила на тежестта G върху въображаем зелен капак без тегло. Атмосферното налягане действа отгоре и отдолу на тръбата с равните по големина сили в червено. На схемата съм дал два възможни варианта. При първия вариант долната червена сила си действа, докато при втория вариант тя е нула. Двата варианта съответстват на опита по горе в темата, първият вариант е само с дюзата, докато при втория вариант освен дюзата има и разширяваща се тръба, т. е. има вакуум (липса на налягане).
А защо се получава вакуумът също е пределно ясно. Според уравнението на Бернули, където има скорост, налягането пада или, колкото скоростта е по-голяма, толкова налягането е по-ниско. Към пониженото налягане до струята се ускорява околния въздух и за да спрем този въздух слагаме разширяващата се тръба като така налягането пада още повече. Нещата са съвсем прости, а и опитът го показа това с различните времена на изтичане. Така че, дори технически неграмотен човек може да се сети и да си направи такава установка.
п. п. Силата F3 е аналог на налягането. Виждаме как при втория вариант, силата F3 е по-голяма от същата сила F3 за първия вариант, т. е. при втория вариант налягането е по-голямо.
-
А защо се получава вакуумът също е пределно ясно. Според уравнението на Бернули, където има скорост, налягането пада или, колкото скоростта е по-голяма, толкова налягането е по-ниско
А така, добре си го проумял, а сега се запитай, откъде идва по голямата скорост на изтичане на флуида, не идва ли от потенциала на водният стълб, и така всичко си идва на мястото, няма никакво СЕ, има го само в нечие въображение.
-
И този път не позна. Скоростта идва само от водния стълб, когато няма сложена разширяваща се тръба (дифузор), т. е. имаме само дюзата. Като сложим дифузора и налягането вече се определя от водния стълб плюс разликата от въздушното налягане горе и долу. С други думи, при наличие на дифузор налягането е по-голямо и е равно на сумата от налягането на течността плюс атмосферното налягане горе. Включи малко мисъл!
п. п. Говорим за налягането вътре в дъното на тръбата преди дюзата. Това налягане става по-голямо и затова течността изтича по-бързо при втория опит с дифузора.
-
Да се намеся малко. В дифузора има воден стълб, чието тегло изсмуква допълнително количество отгоре.
Ква енергия, кви 5 лева?
Това се учи по хидравлика в техникумите.
-
Ами то това е още един плюс. Гравитацията и силите на привличане между частиците водят до това изсмукване, но хайде, нека дюзата е хоризонтално насочена - прилагам схема на цялата електроцентрала. Най-ляво долу съм дал класическата рисунка за формулата на Торичели. Съд, течност с плътност р и височина на водния стълб h, а земното ускорение е g. Дал съм скоростта на изтичане колко е. Това е схемата без дифузор, а само с дюза. Двете червени стрелки символизират атмосферното налягане, него никой не го е отменял и скоростта на изтичане зависи само от височината на водния стълб, т. е. от "водното" налягане. ...... Но когато сложим дифузора, той отменя атмосферното налягане и червената стрелка долу се смалява (вакуум). Горната червена стрелка обаче си остава и натиска. Сега налягането вътре се определя освен от "водното" налягане, още към него се прибавя и атмосферното горе. С други думи, благодарение на дифузора повишихме налягането вътре. Един вид, създадохме пречка на атмосферното налягане да натиска струята долу, поне докато се засили достатъчно и чак най-накрая тя излиза и завърта турбината. По-нататък е ясно - помпата вдига водата отново горе и цикъла се повтаря. Енергията е над 100%. Да речем КПД = 1.6 примерно.
-
И този път не позна. Скоростта идва само от водния стълб, когато няма сложена разширяваща се тръба (дифузор), т. е. имаме само дюзата. Като сложим дифузора и налягането вече се определя от водния стълб плюс разликата от въздушното налягане горе и долу. С други думи, при наличие на дифузор налягането е по-голямо и е равно на сумата от налягането на течността плюс атмосферното налягане горе. Включи малко мисъл!
п. п. Говорим за налягането вътре в дъното на тръбата преди дюзата. Това налягане става по-голямо и затова течността изтича по-бързо при втория опит с дифузора.
Глупости, като сложиш дифузера, по закона на бернули налягането пада но за сметка на потенциала на водният стълб. Пак си измисляш твои истории. Този плюс си го изсмукал от пръстите.;D
-
Да се намеся малко. В дифузора има воден стълб, чието тегло изсмуква допълнително количество отгоре.
Ква енергия, кви 5 лева?
Това се учи по хидравлика в техникумите.
Правилно, приключвам с бълнуванията на иван, то с радиоточка човек може да се надпреказва, ама с иван не може. Едно си баба знае едно си бае.
-
Мисля че автора на филмчето са самозаблуждава, няма повече енергия, и в това технократ е прав:
Като сложиш дифузора, се получава разлика в налягането, от което течноста изтича по бързо, но напора и ще е по кратковременен, и ще се равнява на енергията на по бавно изтичане без дифузерът, но за по продължително време, така че като вържеш турбина на изхода, ще имаш едно и също количество енергия със или без този дифузер.
Също като него не мисля че тук се печели енергия точно защото се прави грешка между енергия и разхода на енергия за единица време, или по стриктно казано се объркват понятията между Joule (общата енергия) и Joule/second (разход на общата енергия за единица време).
При този опит трябва да се гледа агрегатната енергия, която е изразена в движението на водната маса от точка А до точка Б ( релативното движение на тази маса ), а не разхода на енергия, като общата енергия ще зависи от скоростта и от времето за което това движение се извършва, като масата е една и съща. Така при положение че имаме 2x по-висока скорост, то ние ще имаме 2x по-малко време за извличане на тази 2x енергия получена от една и съща движещата се (в случая водна) маса. Или по стриктно казано (потенциалната) енергия винаги е ( да кажем ) 10 J. В първия случай тя е се изразходва за 10 секунди, в зависимост от съотношенията на силите на налягане, гравитация и импеданса при отговора, тоест разхода и е 1J/s, във втория да кажем за 5 секунди при 2x скорост на водата ( като се вижда че импеданса при отвора е променен ), и така разхода е 2J/s.
Или казано по един много образен начин, който съм го споменавал и преди, няма проблем някой да разреди кондензатор през себе си със енергия от 10 J за 10 секунди, като това няма да се усети но виж при разреждане на 10 J за 0.001 секунди, не знам дали потърпевшия ще остане жив след това. Енергията (агрегатната) е една и съща, но разхода за единица време е много различен.
-
Ох-ох-ох, с логорея и графомания наука не се прави. Науката не е локум, че да го разтягаш както си искаш. Науката е логика, т. е. правилно мислене.
Сега се съсредоточете. Правим физичен опит в два варианта и сравняваме резултатите от тези два варианта. И двата варианта на опита имат една и съща начална подготовка - пълним съд с 10 литра вода като за целта харчим една и съща енергия. Следва отваряне на дюзата долу и водата изтича както го показа Белецкий. При първия вариант изтичането става само през дюзата, а при втория вариант освен дюзата има и дифузор. Засичаме времето на изтичане на водата и за двата варианта. Съвсем ясно се видя, че времето на изтичане при втория вариант (с дюза и дифузор) е по-малко с около 30% от времето за изтичане при първия вариант (само с дюзата).
Така, опитът е изпълнен и сега анализираме. За целта първо мислим логично, а чак след това се мъчим да оборим доводите на опонента. Значи вложили сме еднаква входна енергия за да напълним съда с 10 литра вода. Сега да видим изходната колко е. Да припомним за тези, които не знаят - кинетичната енергия е равна на масата по скоростта на квадрат върху две. В нашия случай масата е една и съща и за двата варианта - около 10 килограма. Щом времето на изтичане при втория вариант (с дюза и дифузор) е с 30% по-малко, значи скоростта на изтичане е по-голяма. Ако приемем, че скоростта на изтичане при първия вариант е 1, то скоростта на изтичане при втория вариант ще е 1.43 и сега ще вдигаме на квадрат за да получим кинетичната енергия. Значи 1.43 на квадрат е 2.04, което ще рече, че енергията на изтичане при втория вариант е два пъти по-голяма.
Ехо-о-о! Събудете се, СЕ-то е тук!
п. п. И си преговорете как се смята дебит - делим обема на течността на времето за изтичане. Ако дебитът е два пъти по-голям, значи и скоростта е два пъти по-голяма, когато сечението на дюзата е едно и също.
-
Има по-чист опит. Слагаме една малка помпа с два маткуча. Пускаме я да помпи вода примерно от кофа и да я връща в същатта. На изходния маркуч слагаме дюзата и мерим тока на мотора. Повтаряме опита с тръбата на Вентури и сраяняваме.
Най-добре е системата да е обезвъздушена. Просто и логично.
Ако тока спадне - имаме далавера.
-
Ксурнев малко са ти погрешни разсъжденията. За да разбереш къде отговори на въпроса същата тазипомпа както върти водата и си и сложил ампермера и той показва нещо, примерно 5 ампера. Какво ще покаже ампермера ако запушиш изхода на помпата? А какво ще покаже ако запушиш входа на помпата?
-
Иван Димов, първо искам да ви благодаря за коментара, понеже ме накарахте да се замисля по-дълбоко (отколкото предполагах), като в крайна сметка формулите не грешат (доколкото те изразявате реални физични взаимодействия разбира се) а само нашите презумции за тях, и условията в които ги прилагаме може да са подвеждащи.
Правим физичен опит в два варианта и сравняваме резултатите от тези два варианта. И двата варианта на опита имат една и съща начална подготовка - пълним съд с 10 литра вода като за целта харчим една и съща енергия. Следва отваряне на дюзата долу и водата изтича както го показа Белецкий. При първия вариант изтичането става само през дюзата, а при втория вариант освен дюзата има и дифузор. Засичаме времето на изтичане на водата и за двата варианта. Съвсем ясно се видя, че времето на изтичане при втория вариант (с дюза и дифузор) е по-малко с около 30% от времето за изтичане при първия вариант (само с дюзата).
До тук съм съгласен с вас
Значи вложили сме еднаква входна енергия за да напълним съда с 10 литра вода. Сега да видим изходната колко е. Да припомним за тези, които не знаят - кинетичната енергия е равна на масата по скоростта на квадрат върху две. В нашия случай масата е една и съща и за двата варианта - около 10 килограма. Щом времето на изтичане при втория вариант (с дюза и дифузор) е с 30% по-малко, значи скоростта на изтичане е по-голяма. Ако приемем, че скоростта на изтичане при първия вариант е 1, то скоростта на изтичане при втория вариант ще е 1.43 и сега ще вдигаме на квадрат за да получим кинетичната енергия. Значи 1.43 на квадрат е 2.04, което ще рече, че енергията на изтичане при втория вариант е два пъти по-голяма.
Сега тук е важно да анализираме нашите виждания. Според позната формула Е=1/2*m*V2, безспорно имаме 2 повече енергия отколкото в първия случай и това може да се получи директно когато се съобрази че в първия случай ние имаме скорост V=1m/1s, а във втория V=1m/0.7s, и тази енергия е извлечена за 30% по малко време ( а не за 50% по малко, което би изравнило общата енергия ). Безспорно във втория случай имаме по-ефективна флуидна динамика отколкото във първия и точно затова виждаме по-висока скорост на предвижване на флуидната маса (водата). Точно затова и в моя коментар споменах термина "импеданс" при отвора на изтичане на водата (като този импеданс може да се приложи за цялостната система). Грешката която мисля че се прави е да приема че в първия случай имаме максимално (най-ефективно) превръщане на потенциалната енергия на водната маса в кинетична, без да съобразяваме факторите (и изобщо тяхното съществуване) които намаляват ефективността на това превръщане ( най-вече посредством намаляване на скоростта ), а това не е така, тоест тези фактори винаги съществуват, даже и да не ги отчитеме директно във формулите.
Сега да постулираме че Еp е потенциалната енергия на водния стълб която при един 100% ефективен процес, много важно условие, може да се превърне в кинетична Ек, като и при такава 100% ефективност на трансформация Ер = Ек.
Да кажем че първия експеримент Е1, енергията което се изчислява по формулата Е1=1/2*m*V12 (като V1 е скоростта в първия случай ), ние имаме импеданс при отвора Z1 (взаимствам нотацията от ел. уравненията). Много е важно да се подчертае че този импеданс е комплексна променлива която влияе върху скоростта.. Тоест може да се запише че V=f(Z). И така, при втория експеримент Е2=1/2*m*V22, с импеданс при отвора Z2. Определено, когато се отчете времето, виждаме че имаме "повече енергия" във втория случай, но това не изобщо значи че това е СЕ (каквото и това да е разбира, макар че можеби тук е проблема). Единственото което може да заключим, логически, е че Z1 > Z2, или че импеданса във втория случай е по-малък точно затова имаме по-ефективно превръщане на потенциалната енергия в кинетична.
Много пъти съм казвал че СЕ ( каквото и това да значи за повечето колети ) много се бърка с по-ефективна преобразователна система. Ефекта който се дискутира тук се знае много отдавна, и даже Тесла многократно го споменава като нещо което спомага за нарастване на ефективността на турбината му. Даже на дискутираното видео самия презентатор споменава за използването на този ефект за повишаване на КПД на турбините: https://www.youtube.com/watch?time_continue=1602&v=C3qBtn3sBSE&feature=emb_logo&t=26m30s
-
Не мога да кажа какъв точно ще бъде ефекта на това устройство при постоянен поток, но при прекъснат непостоянен поток на газове се използва отдавна и ефективността му е доказана. Става въпрос за спортни ауспуси за състезателни автомобили. Добавянето на подобен дифузьор на подходящо място в изпускателната система увеличава мощността със десетина конски сили.
-
Браво и на тримата. Започваме да разсъждаваме. Идеята на Ksurnev е добра. Аз доколкото съм запознат, стандартните помпи са с асинхронни двигатели, които поддържат почти постоянни обороти и правят почти постоянно налягане. Следователно, колкото е по-голям дебитът им, толкова по-голяма мощност ще консумират, т. е. ще гълтат повече ток при постоянно мрежово напрежение. Така че, като сложим дифузора, дебитът ще се увеличи и ще харчим повече ток. Този опит е добре да се направи и с турбинка за да се види точно какво е положението.
Що се отнася до теорията. Няма нужда да гледаме как протича процеса на експеримента. Достатъчно е да сравним началната енергия с крайната енергия. Началната енергия за двата варианта на опита на Белецкий е една и съща. Крайната енергия обаче е различна. При първия вариант имаме тези около 3 литра, ускорени до скорост, условно приета за 1, а при втория вариант същите 3 литра са с по-висока скорост, някъде около 1.43, сметнато при 30% по-малко време. Във формулата за дебита в знаменател имаме 0.7 (това е намаленото време) и понеже дебит и скорост са пропорционални, за скоростта получаваме 10/7 или 1.43 условни единици. Вдигаме тази скорост на квадрат и пак се повтарям - енергията е двойна. То това може да се съобрази и по друг начин - гледаме моята схема по-горе на цялата електроцентрала. Нека горе съдът с водата да е с херметически капак отгоре и така в този "балон" можем да вдигнем налягането да речем до 10 атмосфери. Значи долу помпата ще вдига вода от атмосферно налягане (1 атм.) до налягане 10 атмосфери при даден дебит. Мощността на помпата ще е дебит Ф по разликата в налягането вход/изход, т. е. 10 - 1 = 9. Помпата ще харчи условно 9.Ф мощност. Сега да видим какво става при турбината - там имаме струя засилена от 10 атмосфери към по-малко от 1 атм. понеже дифузора прави вакуум. Нека приемем, че водата "скача" от 10 атм. до 0 атм. и дебитът Ф е същия. Тогава мощността на струята при турбината ще е 10.Ф, т. е. повече от мощността 9.Ф на помпата. ... Сега някой може да възрази, че след дифузора налягането също е 1 атм. Да, но струята вече се е ускорила в зоната на вакуума и не може да бъде така бързо спряна от атмосферното налягане извън дифузора, още повече, че това налягане действа странично на струята, а не челно - челно са лопатките на турбината. По същество спиращата роля на атмосферното налягане се дължи на триенето между водната струя и въздуха, който се ускорява докато забавя скоростта на струята.
-
На изходния маркуч слагаме дюзата и мерим тока на мотора.
Радико, поне чети, не пиша дълги глупости.
По запушването има много мераклии, особено на форума.
-
Даже няма нужда и от "балона" - направо на тръбата от помпата слагаме дюзата с дифузора и струята да бие по лопатките на турбината. То това вече е доказано отдавна в това видео, което Христо ни припомни в чата - https://youtu.be/IGpXA6qhH_Q?t=2
-
Радико, поне чети, не пиша дълги глупости.
По запушването има много мераклии, особено на форума.
Ксурнев като искаш да пишеш мисли мама му стара. Ако не ти се мисли барем не пиши да не пишеш глупости.
Този път не може да се каже, че съм се изразил сложно и неясно защото Иван Димов прекрасно ме разбра и отговори ето това:
Следователно, колкото е по-голям дебитът им, толкова по-голяма мощност ще консумират, т. е. ще гълтат повече ток при постоянно мрежово напрежение. Така че, като сложим дифузора, дебитът ще се увеличи и ще харчим повече ток.
-
Има по-чист опит. Слагаме една малка помпа с два маткуча. Пускаме я да помпи вода примерно от кофа и да я връща в същатта. На изходния маркуч слагаме дюзата и мерим тока на мотора. Повтаряме опита с тръбата на Вентури и сраяняваме.
Най-добре е системата да е обезвъздушена. Просто и логично.
Ако тока спадне - имаме далавера.
Радико, знаеш ли какво е Большой Барабанчик?
-
Ако тока спадне - имаме далавера
Не ако тока спадне нямаш далавера. Ако тока спадне това значи, че дифузьора спира водната струя а не и помага. Далавера имаш ако установиш, че при добавяне на дифузьора тока на помпата се е покачил. Сигурен съм че това ти звучи антилогично и погрешно, но причината е в твоето незнание по въпроса.
-
Радико е прав. Като сложим дифузора, ще се увеличи дебитът и токът ще нарастне. Но като цяло ще нарастне и мощта на струята. Нали видяхте човека с белия пикап как прави СЕ-то даже и без дифузор. Понеже скоростта на струята е доста висока, около нея налягането пада даже и без дифузор. Значи правим една "дебела" струя с висока скорост и ще имаме доста СЕ.