РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА

[valex]

Аз да питам:
Като застанеш до каменен зид или стена (примерно), и усетиш един студен полъх от тази страна, това ефект от ефира ли е? Стената те екранира?

[Радико]

ELPUNTO Хвала ти за труда по превеждането на този документ, но опасявам се нещата изобщо не стоят така. Относно направеният експеримент не мога да коментирам нищо, но относно изводите от него...
Мислех си, че достатъчно ясно съм обяснил несъстоятелността на тази концепция "за етерните частици" Тя може да ти обясни гравитацията ако се направиш, че магнетизма не съществува и може да обясни магнетизма ако се направиш, че гравитацията не съществува. Съществуването на двете явления едновременно е в противоречие с тази концепция. Тя е както споменах в началото нескопосан опит за приобщаване на етера към стандартния модел. Първоначалната причина да бъде измислено понятието етер - ефир е  да се формулира средата в която се разпространява светлината, сиреч електромагнитните вълни. Привържениците на стандартният модел обаче съвсем съзнателно забъркват сериозна каша отричайки електромагнитната същност на светлината и измисляйки за заместител частицата фотон.

[Радико]

Явлението може да възникне при различни дължини на вълните (т.е. не само при видимата светлина) като фазово-свързващата среда също може да е различна от кристал, стига да има нелинейни характеристики.

Hiparh Това твърдение е съвсем естествено според хипотезата която излагам тук в тази тема. радвам се, че сме на едно мнение тук.
Обаче нещо не схващам подробностите в демонстрацията от клипа. Ако си на ти с английския
драсни какво точно разправя тоя да не гадая. Нещо не ме бива за врачка.
П.П.
Във коментарите намерих този линк:
http://cns-alumni.bu.edu/~slehar/PhaseConjugate/PhaseConjugate.html

[mi68]

Здравейте,
Статията е добра но непълна. ELPUNTO много добър превод.
В статията се казва импулс и момент на импулса, импулс имаме при праволинейна движение, противоположно или с едно направление, а може и екранирано на 90 градуса, ако движението е въртеливо то имаме момент на импулса, съгласувано и разсъгласувано или неутрално, две противоположно въртящи се тела.
От тези две основни движения имаме шест комбинации. Линейното движение е гравитация и електричество, а въртенето е спин и магнетизъм.
линейното движение е пространство, а въртенето време.

Ако се направи изкривяване (векторно, геометрично смятане) или изкуствена разлика между привличане и отблъскване, вече се наблюдава СЕ.
Друг трик е въртенето и получаване на тангенциална и радиална сила, съгласувана и съответно разсъгласувана.
До тук спирам, може да пиша доклад за срещата.

[ELPUNTO]

mi68 не мога да разбера твоите пояснения . . .

. . . .
 
От тези две основни движения имаме шест комбинации. Линейното движение е гравитация и електричество, а въртенето е спин и магнетизъм.
линейното движение е пространство, а въртенето време.

Ако се направи изкривяване (векторно, геометрично смятане) или изкуствена разлика между привличане и отблъскване, вече се наблюдава СЕ.
Друг трик е въртенето и получаване на тангенциална и радиална сила, съгласувана и съответно разсъгласувана.
До тук спирам, може да пиша доклад за срещата.

mi68 моля те, дай някаква графична схема и повече разяснения.

Аз продължавам с темата гравитация и етер - эфир - вакуум.

Формулата за привличане на две тела изведена от сър И. Нютон е широко известна.
Според физици, астрономи и пр. тя  доста точно описва движението на планетите в нашата Слънчева система.
Но дали е така ?   

Формулата е :

  F=c.M.m/R2

където :
c - е гравитационна константа
M - е масата на едното тяло
m - е масата на второто тяло
R - е разстоянието между телата

Да вземем за пример Земята, Луната и Слънцето.

Данните за Земята са:
диаметър . . . . . . . . . . . . . . . . 12 742 км.
маса . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5,972 х 10*24 кг
разстояние Земя-Луна . . . . . . .384 000 км.
разстояние Земя-Слънце . . 149 600 000 км.

Данните за Луната са :
диаметър . . . . . . . . . . . . . . . .  3 474,8 км.
маса . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  7,349 х 10*22 кг
разстояние Земя-Луна . . . . . . .384 000 км.
разстояние Луна-Слънце . . 149 984 000 км. (максимално)
разстояние Луна-Слънце . . 149 216 000 км. (минимално)

Данните за Слънцето са :
диаметър . . . . . . . . . . . . . . . .  1 392 000 км.
маса . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   1,9891 х 10*30 кг
разстояние Земя-Слънце . . 149 600 000 км.
разстояние Луна-Слънце . . 149 984 000 км. (максимално)
разстояние Луна-Слънце . . 149 216 000 км. (минимално)


Като заместим данните за Земята и Луната във формулата за F
получаваме силата с която Земята притегля Луната в околоземна орбита.

Земя-Луна F= c.2,976х10*36

Като заместим данните за Слънцето и Луната във формулата за F
получаваме силата с която Слънцето притегля Луната.

Слънце-Луна    F= c.6,531х10*36 

От формулата за F - силата на притегляне, получаваме, че Слънцето притегля Луната
повече от 2 пъти по силно, отколкото Земята притегля Луната

Въпреки това Луната кръжи около Земята, а Слънцето което притегля Луната 2,2 пъти по - силно
не откъсва Луната от земната орбита. ЗАЩО ?

Какво изчислява тогава формулата   F=c.M.m/R2 ?
Или по точно какво НЕ ИЗЧИСЛЯВА формулата за привличане ?

Отговор в следващия пост . . . . .

[Радико]

ELPUNTO
Поста ти е много показателен за този форум. В него съвсем явно се вижда една типична грешка допускана от огромна част от търсачите на свободна енергия. А именно правенето на пресмятания без да се вземат под внимание всички компоненти оказващи влияние на разглежданата система. Това пресмятане би било вярно ако системата слънце-земя-луна беше неподвижна, тя обаче се върти а ти никъде не си отразил този факт и ефекта от него върху системата. като включиш и центробежните сили ще видиш, че нютоновите уравнения са абсолютно точни.

[Аtos]

Не съвсем, но в общи линии е така - не се отчитат всички променливи!
Грешката е другаде...
Привличане  НЯМА!
Всичко е  НАЛЯГАНЕ! Въпросните уравнения са изведени, като е прието етерното енергийно налягане за КОНСТАНТА във всички части от етера/пространството!

ELPUNTO, формулата за привличане не изчислява точно колко е разликата в енергийната етерна плътност около Земята и около Слънцето!
По-точно...изобщо не е отчетен този факт като ПРОМЕНЛИВА! Пренебрегва се ЕТЕРЪТ (и неговата енергийна плътност) като фактор, това е съвсем погрешна концепция на конвенционалната наука и твоите прости изчисления го доказват
Гравитационната константа "С" изобщо не е константа!

Тъй като около Земята е нужно много по-малко етерна енергия, за да захранва материйната проекция (в 3D) на Земята и Луната, съотнесено с масата на Слънцето, обяснението е, че етерно-енергийната плътност около Земята и Луната е доста по-висока, отколкото тази, около Слънцето!
Все едно да мерим живак и вода с еднаква обемна мярка и да се чудим защо не са еднакво тежки

Всеки математик, ще потвърди, че в това уравнение "С" около Земята е различна стойност, отколкото "С" около Слънцето, ако се приеме за факт, че Луната не отлита към Слънцето, разбира се!

[Радико]

Атос, нютоновите уравнения не са изведени със цел да се обясни от къде произлизат гравитация, маса, инерция. те са изведени с цел да изчисляваме с тях резултатите от действието на тези сили. и са перфектно точни доказани са и проверени експериментално не веднъж.  Относно това, че няма привличане, нали в тази тема от самото и начало дъвчем точно това.

[Аtos]

Атос, нютоновите уравнения не са изведени със цел да се обясни от къде произлизат гравитация, маса, инерция. те са изведени с цел да изчисляваме с тях резултатите от действието на тези сили. и са перфектно точни доказани са и проверени експериментално не веднъж.  Относно това, че няма привличане, нали в тази тема от самото и начало дъвчем точно това.

Именно!
Нютоновите уравнения са изведени на ЗЕМНА УРАВНИЛОВКА
И като такива са валидни, но...дотам!

[Радико]

във границите на слънчевата система валидността им е доказана. За по нататък твърдят, че имат доказателства, но според мен са доста косвени. Освен това развивйки хиотезата която излагам тук стигам до извода, че е много по логично на различните места във вселената законите да са малко по различни.

[Аtos]

във границите на слънчевата система валидността им е доказана. За по нататък твърдят, че имат доказателства, но според мен са доста косвени. Освен това развивйки хиотезата която излагам тук стигам до извода, че е много по логично на различните места във вселената законите да са малко по различни.

В зоната на самото Слънце, нещата са повече от предполагаеми

[Радико]

Ами да. Чел съм хипотези според които звездите не са "термоядрени реактори" а са по скоро нещо което е обртно на черните дупки. Тост разкъсвания на мембраната която ни разделя от една от другите посоки и от там нахлува енергия. При това положение и там би трябвало да съществува нещо като хоризонт на събитията след който познатите ни физични закони да се изкривяват и променят тотално накрая.  изброените до тук "фантасмагори" ми звучат много по реално от колкото това една звезда да е саморегулиращ се и сравнително гладко течащ термоядрен процес. Такъв процес логично би следвали да бъде лавинообразен е не ден след  милиони години да е почти еднакъв. Точно това твърдение е фантасмагория а е прието и даже се изучава в училище??
Парадокси на хорското лековерие. Пък се удивляваме на "теорията за плоската земя.
То щом слънцето ни е добре регулиран АЕЦ защо земята да не е плоска. Искам да кажа с какво едната теория е по малко малоумна от другата.

[x_name41]

същноста на етера или ефира е другоизмерна, когато се изучат механизмите и процесите на съществуване и взаимодействие на другите физически светове или измерения (включително и нашето) чак тогава ще се установи научно наличието на етера или ефира. По този въпрос като основа за разбиране може да помогне дял от Ритмодинамиката наречен "Честотно пространство" създаден от Юрий Н. Иванов, макар че не споделям изцяло концепцията. Според мен трябва да се подходи чрез генерирането на механически вибраций със много високи честоти от порядъка на атомните вибраций на материята с много големи мощности с обратна връзка по честота за да може честотата на генерираните изкуственни механични СВЧ вибраций да се измества фазово спрямо генерираните от атомите на материята вибраций, и всичко това трябва да се осъществява при наличието на прецизна измервателна радиочестотна и друга специализирана апаратура. Известно е че материята трепти с една константна честота, която би трябвало да е и самата честота на проявлението, като на база изменението и принудително чрез технологично въздействие би могло да се премести във друга област на проявление където вече съществува друга материя с такива други вибрационни механични вибраций. Ефира би трябвало да се намира някъде там на друго вибрационно ниво на съществуване. Друг важен момент е във различията които би могло да се наблюдават при природните константи във разните физически измерения...

[Аtos]

x_name41, разсъжденията ти са уважителни, но аз лично не мисля, че може да се "измери" етера и то чрез честотни вибрации.
Според мен етерът е средата, в която се проявяват всички вълнови (материйни, лъчеви и енергийни) вибрации и по тази причина няма как да се съизмери причината със следствието!
Все едно да се опитам да измеря честотата на радиовълна с метроном и хронометър.
Тук опираме вероятно (както сам го спомена) до "докосване" на други пространствени измерения, при което обратната връзка е просто невъзможна! Просто, ако се премине в измерване на "отвъд" - връщане няма!
Ако пък има - то няма да е съизмеримо вече с отправната "точка" и изкривяването (на логическите изводи) е неизбежно!
Ще дам (тъп) пример - ако гледаш едната страна на куб, дори с електронен микроскоп, ще се ограничиш само в една част от ЕДНАТА му равнина...колкото  детайлно да я изследваш.

Радико, има такава вероятност - звездите да са "мини бели дупки" - портали от друго измерение, от което черпят енергията си, потвърждавайки по този начин теорията за постоянните флуктоации на фракталния модел, но това означава да ги приравним към "мини Голям Взрив"...мини "шупли" в средата на етера...
А вече дали ниското етерно налягане в тези зони е  породено от шуплите или шуплите са породени от ниското енергийно налягане на етера...остава висящ въпрос?

[ELPUNTO]

ELPUNTO
Поста ти е много показателен за този форум. В него съвсем явно се вижда една типична грешка допускана от огромна част от търсачите на свободна енергия. А именно правенето на пресмятания без да се вземат под внимание всички компоненти оказващи влияние на разглежданата система. Това пресмятане би било вярно ако системата слънце-земя-луна беше неподвижна, тя обаче се върти а ти никъде не си отразил този факт и ефекта от него върху системата. като включиш и центробежните сили ще видиш, че нютоновите уравнения са абсолютно точни.

Радико ако намесиш центробежните сили във формулата, то нещата стават още по ЗЛЕ . . . 
Горката Луна, отдавна щеше да се е откъснала от Земята, защото центробежните сили действат от центъра навън,
т.е. това са сили на разкъсване.Виж ако намесиш и центростремителните сили, може би ще се получи някакъв баланс
и Луната ще се задържи около Земята.Във всеки случай аз силно се притеснявам дали Луната няма да се откъсне и
полети към Слънцето ?   
За мое успокоение и на колегите които мислят като мен, моля те драсни няколко формули, които освен F=c.M.m/R2
да включват центробежните и центростремителните сили. Да видим дали ще успееш да "задържиш" Луната в орбита
около Земята ?   

Именно!
Нютоновите уравнения са изведени на ЗЕМНА УРАВНИЛОВКА
И като такива са валидни, но...дотам!

atos опасявам се, че формулата  F=c.M.m/R2 не е в сила дори и на Земята.
Ето моите доводи за това твърдение.

  F=c.M.m/R2   

Да приемем че: М . . . . това е масата на земята
                       m . . . . това е масата на човека Х
                       R . . . .  разстоянието между Земата и човека
                       с . . . .  гравитационна константа

За човек стъпил на Земята, примерно но морския бряг R = 0 , или клони към 0
Тогава от формулата за F, знаменателят клони към 0 или е = 0  и силата F ще
стане БЕЗКРАЙНА. Или казано просто, човек разхождащ се по морския бряг,
ще бъде размазан от тази безкрайна сила F.За щастие това не е така 

Ако R е разстоянието до центъра на Земята, то тогава при намаляване на R, силата F ще расте.
Или ако слезем под земята, примерно в някоя дълбока подземна шахта, нашето тегло ще се увеличава . . .
колкото по дълбоко слизаме под земята, толкова по тежки ще ставаме, докато F не нарастне толкова, че да
не можем да се движим.В практиката това не се потвърждава.

Какво изчислява тогава формулата    ?

Нека направим мислен експеримент.Аз ще се опитам да предскажа резултата, а после може да направим действително
експеримента.
Нека да измерим теглото на един предмет намиращ се на брега на Мъртво море.Ако не се лъжа Мъртво море е около
400 м. под морското равнище.Теглото на предмета да означим с   m1.
Да измерим теглото на същия предмет но на брега на Средиземно море т.е. на морското равнище,
да означим теглото с  m0.
Да измерим теглото на предмета 400 м. под земята, да означим теглото с m2.

Да сравним m1 , m0 и m2. Какво ще се получи ?
Аз предвиждам следния резултат :

m1>m0,  m1>m2, m0>m2, или предметът измерен край Мъртво море ще тежи ной-много,
предметът измерен в шахта 400 м. под земята ще тежи най-малко.

Убеден съм, че това ще е резултатът и той по никакъв начин не се получава от формулата   F=c.M.m/R2