Има сведения, че микровълните са използвани за различни антигравитационни експерименти още от 40-те години на миналия век. При тези опити, облъчване с микровълнов лъч на определен тип материали, създавало сили на отблъскване. Всъщност дали предметът ще се отблъсне или привлече спрямо излъчването, зависи от структурата на веществото му.
Друг опит – микровълнов лъч с ниска мощност от клистронова тръба (клистронът е способен на честоти до стотици GHz), бива насочен към моливи, поставени върху маса. Това предизвиква движение на моливите. Експериментаторът предполага, че микровълните индуцират градиенти на ел. заряд в нелинейна среда, което предизвиква ефекти като при Бифилд-Браун на субатомно ниво в самия предмет, което го задвижва.
Множеството експерименти показват, че въздействията са твърде чувствителни към честотата, т.е. те се наблюдават само в рамките на определени честотни ленти, характеризиращи се за всеки материал.
Прелюбопитната теория за меките частици на Joseph Cater хвърля доста светлина върху тези процеси, като по последователен и логичен път стига до извода, че гравитацията се причинява от силно проникващо лъчение с дължина на вълната в диапазона 0,3-4,3мм., което отговаря на честоти някъде между 100 и 900GHz (зоната между горния край на радиочестотите и долния на инфрачервените лъчи). Това твърдение донякъде се припокрива с "Dynamic Theory of Gravity" на Тесла за лъчистата природа на гравитационните взаимодействия.
Материята постоянно генерира и излъчва меки частици от много различни видове, поради взаимодействията между фундаменталните частици. Когато преминават през големи количества материя (километри земна и скална маса), тези излъчени частици претърпяват процес на трансформация по закона за преразпределението. При това някои от лъченията се превръщат в гравитационно-индуциращи такива (т.е. честотата им се понижава до достигане на прозореца 100-900GHz). Тези високопроникващи лъчения, излизайки от Земята, преминават през всички материални тела, и чрез определени процеси на субатомно ниво, създават много лек дисбаланс в електростатичните сили в частиците на в-вата и те биват притеглени към Земята, т.е. в посока обратна на гравитационно-индуциращите лъчения.
Относно телепортацията... това може да се осъществи чрез импрегниране на материята с точната комбинация от меки електрони, които да спрат движението на всички нейни субатомни частици. Така всички електростатични взаимодействия между субатомните частици ще изчезнат и тялото вече няма да може да генерира магнитно поле при привеждане в движение. Съответно то няма да има никаква инерция и може да бъде преместено (включително преминавайки през обикновена материя) мигновено на всякакво разстояние. Може да се каже, че при това положение тялото е в дематериализирано състояние, тъй като неговите частици вече не си взаимодействат с обикновената материя.
При достигане на съответната дестинация, дематериализиращите меки електрони може да се "избият" от него и частиците му отново започват да функционират нормално. Ако това стане докато тялото преминава през някаква преграда, тогава възниква проблем – получава се "вграждане" или частично сливане на материите. Дематериализиращите енергии се състоят от меки и по-твърди електрони, съставени от фотони от ултравиолетовия диапазон почти до гама лъчите.
С генериране на достатъчна плътност меки електрони, съставени от ултравиолетова светлина с точната честота, един предмет може да се направи невидим. Тези ултравиолетови меки електрони, преминавайки през тялото, ще избият всички негови меки (генерирани от активността на фундаменталните частици), които го правят видимо. При прекратяване на облъчването, тялото отново ще стане видимо, заради генериране на нови меки частици от фундаменталните.
Меки частици, съставени от даден честотен спектър, може да се генерират чрез многократно (поне 30-35 пъти) отражение на пропуснатия лъч чрез метални огледала (по възможност параболични). В състава на огледалата не трябва да присъства стъкло. На изхода светлината ще има съвсем нови свойства заради възникналото силно проникващо лъчение от меки частици. Ако на металните огледала се подаде високо отрицателно напрежение, ефектът ще се усили.
Чрез разбиране и използване на този процес, например Нейтън Стъбълфийлд успява да генерира неограничени количества топлина с две успоредни полирани метални плочи, стига между тях да се подаде правилното лъчение, което да генерира висока концентрация меки частици, които от своя страна разпадайки се, създават топлина.
Т.нар. "пространствено-времеви пашкул" не е нищо повече от много висока концентрация на тънка материя (меки частици), голяма част от които са съставени от фотони във видимия спектър и съответно променят траекторията на светлинните лъчи, подобно на миражите. При интензивна поляризация на тези меки частици, те могат да образуват правилна пространствена форма (примерно сфера или полусфера), при което светлинните лъчи въобще не успяват да достигнат обекта и той практически става невидим или с много изкривени очертания.
Препоръчвам ви да забравите за фантастични термини, въведени от ОТО и СТО, от рода на "изкривено пространство (време)". Такова нещо не съществува и само премахва фокуса от реално случващите се неща в природата.