Гребенников открива „эффект полостных структур“ или ефекта на кухите структури, който според мен е същия, като ефекта на асиметричния кондензатор на Tomas Braun.
Забележете, каква структура имат надкрилките на майския бръмбар на снимките под микроскоп, който съм качил. Структурата им се състои от множество на брой малки ямки в средата на, които има нещо, като малки косъмчета или „електроди“, а това не е нищо друго освен множество на брой миниатюрни асиметрични кондензатори. Имаше една теория на един руснак, че надкрилките на бръмбъра, са плюса, както при лифтера е тънкия проводник от горе, а крилцата от долу, са минуса и цялата тази постановка е същата, като рамката на Браун.
Но аз мисля, че тънките крилца на бръмбара служат за създаване на самото статично електричество, което се поема от надкрилките състоящи се от много на брой асиметрични кондензатори, в тях се разпределят зарядите положителните, към косъмчетата в средата на ямките, а отрицателните по стените на самите ямки и се получават много на брой заредени асиметрични кондензатори и бръмбара издига голямото си туловище във въздуха с помощта на антигравитацията, по друг начин няма, как да излети.
Така, че самата конструкция на тези лифтери, които се правят е грешна, защото имаме един или най-много няколко асиметрични кондензатори, а в надкрилката на бръмбъра те, са стотици, може и хиляди. Няма никакви йонни ветрове при бръмбара, а естеството на процеса е съсвсем различен, опира до етера, ефира и налягането, което той упражнява на материята, няма проводници, високи напрежения, а само статика. Когато се научим да манипулираме това налягане ще преодолеем гравитацията.
Проблема е, как да се направи материал с подобна структура и свойства, като надкрилката на бръмбара, най вероятно чрез нанотехнология и ако имаме такъв материал ще е достатъчно под него да се развърти един плексигласов диск, за да се получи статика и нещото ще излети.