Нали поясних - мехурче въздух във вода (или СО2 в бира), само че, тук съпоставям материи, а трябва да си представим в подобна пространствена затвореност енергии!
Тук съм го писал, последвай линка:
Вижте как се представя "тъмната материя", според сегашните учени:
https://www.youtube.com/watch?v=6gDyeihM3yA
За мен е интересен момент от 14:00 нататък!
Наблюдавали само "изкривяване на светлината"?
На никой ли наистина не му е хрумвало, че една галактика в космически мащаб, може би има граничната твърдост по "периферията" си, която приписваме на обикновените твърди тела (което бях допуснал в една тема за вероятно)? Както Весо беше споменал в една друга тема за повърхностния слой електрони, обикалящ около молекулата с такава скорост, че се отъждествява със самата си траектория - понятието "орбитали"!
Дали тук не се наблюдава същия процес - орбитали от вид космическа енергия или материя, движеща се с такава невъобразима скорост, че е в преходно състояние между материя и енергия (частици, които са навсякъде и никъде по орбитите си, както електроните) и по този начин да оформят чрез поле граничен "твърд" слой на съответната галактика (галактическа молекула)?
Природата има един модел от микро до макро ниво, защо би следвало да изневерява на себе си?
Въпреки, че писаното е по друга тема, онагледяването от клипа в посочения отрязък на енергийна сфера е добро
И ако вселенският модел е фрактално логически от микро до макро ниво, то всяка галактика може да се разглежда като една планета, с тази разлика, че енергийната сфера на галактиката се вижда в чист вид, понеже във вселената няма толкова много материя, която да полепне по тези галактични сфери! Но все пак вътре, в галактиката свети куп звезди като разсеяно слънце! Аз си спомням как Хипарх говореше за разсеяна светлина и подобие на Слънце вътре, в центъра на Земята...тогава не го доразбирах докрай!