Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?

[Аtos]

Именно затова подчертах, че разглежданата концепция е в допускането на някои абсолютни параметри (чисто хипотетично, но то кое не е?).
Това, че много неща са относителни е вярно, но само при измервания от "локален поглед" на измерващия, което е ограничено и субективно.
За една костенурка 1 км. е много път, за една птица - нищо не е. Но ето, че идва човекът и налага еталон 1 метър като абсолютна величина.
Това, че човек в момента е в позицията на костенурката и не е открил (или не може да формулира, камо ли да осмисли) някакъв еталон в космичен мащаб, нищо не значи...

[juliang]

Именно затова подчертах, че разглежданата концепция е в допускането на някои абсолютни параметри (чисто хипотетично, но то кое не е?).
Това, че много неща са относителни е вярно, но само при измервания от "локален поглед" на измерващия, което е ограничено и субективно.

А защо не приемеш че часовника в сателита е точен, а той отделяйки се от Земята й е причинил нещо, каращо всички останали часовници на нея да почнат да избързват или забавят... Защото за наблюдател който пътува със сателите точно това ще се случи.
И парадоксалния, но правилен отговор ще е че и часовника на сателита, и този на земята ще са абсолютно точни, въпреки че ще показват различно време. И ако след време приземиш сателита на Земята и сложиш двата часовника един до друг ще трябва да приемеш че и двата сочат точно време, въпреки че показанията им са различни.
Разглеждаме случай със сателит и Земята, но нека мислено разполовим Земята на 2 с всичките й хора и абсолютно точни часовници по нея, и изпратим едната половина на дълго пътуване. След това събираме 2-те половинки, и срещаме две академии на науките с техните абсолютно точни часовници от двете половинки. Чии часовници ще сочат точното време? Чие ще е точното, "истинското" време? Или ще хвърчат бради, перуки и ченета в споровете...
И още по-пардоксалния въпрос - коя половинка се е движила и коя е останала на място? Спрямо какво? Можеш ли да кажеш кои часовници ще са избързали прямо другите? Ами ако двете половинки тръгната с еднаква скорост - едната наляво а другата надясно? Часовниците им щеднакво ли ще показват след като ги събереш? За тия в лявата част десните са се ускорили и техните часовници трябва да са се забавили, но за тия от дясната част нещата са точно наобратно...

[svetlio760]

Леле, гръмна ми главата! Разбрах, че нищо не разбирам, поне ми кажете от коя книга ми е цитата!

[технократ]

Скоростта е относителна, куршум изстрелян от движещ се влак ще има различна измерена скорост вътре във влака и извън него, това е така защото скоростти се наслагват и вадят, защото пространството и времето са разгледани като абсолютни величини. Но как така става че при високи скорости близки до тези на светлината, пространството и времето вече не са абсолютни и скоростите не се наслагват или вадят? това е казусът на релативизма. Позицията обаче не е относителна, едно тяло което пребивава на Марс си остава там независимо откъде го гледаме и с каква скорост се движим, масата също е абсолютна величина, енергията също, макар че за един пътник в пътуващ автомобил, кинетичната енергия на колата в която пътува за него е нулева, а за някой който стои на шосето не е така, но ако колата се блъсне в преграда кинетичната енергия за пътника в колата съвсем няма да е нулева за него щото след катастрофата пътника ще има фрактури ако оживее. Та и енергията е подвеждащо относително. Пътят също е относителен във физически смисъл защото пътят на един кондуктор в пътуващ влак ще е един вътре във влака, и друг ако го мерим извън влака. Въобще физичните понятия са и относителни но има и такива които не са. Например равномерното и праволинейно движение, и покоят, също са относителни, защото няма физичен начин за да ги разграничим, но ускореното движение вече не е относително, защото в една ускоряваща се ракета законите на Нютон са видоизменени, и по това можем да направим разликата че не земята се отдалечава ускорително от ракетата а точно обратното.

[Аtos]

Ще се повторя, но явно така е тръгнало... Това, че за едната костенурка, другата е по-бавна, а за втората - първата е по -бърза, няма никакво значение, в разглеждания контекст. Сметка без кръчмар е.
Юлиане, ти си патологичен случай, повече нямам какво да кажа.
За какво говоря, за какво ми говорите вие?
Все едно на сбирка на програмисти, някой да се изцепи - Аааа, и аз имам компютър.

[epwpixieq-1]

енергията също, макар че за един пътник в пътуващ автомобил, кинетичната енергия на колата в която пътува за него е нулева, а за някой който стои на шосето не е така, но ако колата се блъсне в преграда кинетичната енергия за пътника в колата съвсем няма да е нулева за него щото след катастрофата пътника ще има фрактури ако оживее. Та и енергията е подвеждащо относително.

Енергията е винаги относителна. Столетие преди Айнщайн да публикува, както Каръл Антон Бйоркинс ( https://en.wikipedia.org/wiki/Carl_Anton_Bjerknes ) се изразява, относно теорията му: "кръгово мислене", формулата за енергия е била E=mV², като за първи път релативните ефекти са били облечени в математически формулировки от Вебер (http://mazeto.net/index.php/topic,10017.msg93620.html#msg93620). Тоест, прозаичен начин казано, без скорост, или относителна разлика в скоростите на две тела, нямаме енергия, която можем да извлечем.
Ако ви интересува, от къде тръгват тези идеи, вижте този ми коментар от преди година и половина (http://mazeto.net/index.php/topic,1546.msg86245.html#msg86245 , последния параграф), където споменавам за Бошкович, който първи е започнал да развива това учение, и може да се каже че е първият философ/физик които разработва теория за динамиката на относителните сили на взаимодействие между телата, както на макро, така и на микро ниво.

[PyroVeso]

Epwpixieq-1, ти даде много добър пример! Наистина, надявам се всички са съгласни (защото всеки може да измери с подръчни средства в мазето си), че кинетичната енергия на едно тяло е E_k = mV²/2. От друга страна всички сме съгласни, че скоротстта е относителна, значи това V може да е всякакво, според условията и отправната система, от която е измерено... Е, обаче коя е най-високата скорост, която познаваме, която можем да наблюдаваме, измерим и т.н., и за която се носят слухове, че трудно можем да надминем, че е някакъв вид абсолютен предел при физическото движение? Разбира се, това е скоростта на светлината.
И какво се получава? Като заместим във формулата "V" с "C", получаваме пределената кинетична енергия, която би могло да притежава едно фиическо тяло!
Сега можем малко да поспорим и да поумуваме защо, аджеба, е точно mC², а не mC²/2 - дали е заради това, че вътре в тялото имаме частаци, които са в непрекъснато движение и на практика притежават кинетина енергия колко и самото тяло, или пък защото самото тяло, каквото и да прави, то винаги освен кинетичнта, притежава И потенциална енергия спрямо накаква абсолютна координатна система (етерът?). Но това са подробности. Важното е, че 1) докарахме квадратичната зависимост и 2) видяхме границата на кинетичната енергия, която тялото може да притежава.

[Ksurnev]

Такааа, тъй като в нито една формула от физиката нямя нито вещество, нито тяло, требе да изясним едно нещо.
1. Може ли едно тяло да няма маса?
2. Може ли една маса да няма тяло?
Прилича ми на кокошката и яйцето!!!
Забавни размишления!!!
Коцето

[juliang]

Само искам да ви напомня, че има и едно друго понятие в тази теория: "маса в покой". Твърденията че масата е константна и е абсолютна величина са ... леко преувеличени.
Оттам нататък всичките теории дет ги изписвате отиват по дяволите. Тяло с ненулева маса НЕ МОЖЕ да достигне скоростта на светлината не заради С2, а заради m - защото МАСАТА му се увеличава с увеличението на скоростта, и се оказва че ви трябва енергия клоняща към безкрайност за да го ускорите до тази скорост.

Юлиане, ти си патологичен случай, повече нямам какво да кажа.
За какво говоря, за какво ми говорите вие?
Все едно на сбирка на програмисти, някой да се изцепи - Аааа, и аз имам компютър.

Не съм сигурен кой играе ролята на изцепващия се в този разговор... ма нейсе...
Не съм сигурен че е смислено да се продължава този спор - явно голяма част от взимащите участие в него са стигнали само до формулата Е=МС2 и са решили че всичко им е ясно.

Такааа, тъй като в нито една формула от физиката нямя нито вещество, нито тяло, требе да изясним едно нещо.
1. Може ли едно тяло да няма маса?
...

Да, фотона няма маса В ПОКОЙ. Затова и не може да е неподвижен - единствения начин той да е нещо материално (или да е тяло, да е частица) е да се движи, и то със скоростта на светлината.

[PyroVeso]

Да-а, масата става безкрайна и по-нататъшното ускорение е невъзможно, понеже каквато и сила да приложим, при безкрайна маса тя няма да може да ускори тялото, ама грам...

[juliang]

Да-а, масата става безкрайна и по-нататъшното ускорение е невъзможно, понеже каквато и сила да приложим, при безкрайна маса тя няма да може да ускори тялото, ама грам...

Ако обърнете известната формула във вида М = Е/С2, ще узнаете с колко се увеличава масата на дадено тяло, когато в него "вкарате" дадено количество енергия. Това означава че в момента в който си загравяте канчето с кафето, водата в него става по-тежка (е, с милиардни от милиграма, но по-тежка).
Или примерно с колко по-леки ще са горивните пръти на ядрения реактор след като са "изгоряли" отдавайки определено количество енергия в мрежата. Да, грамове са, но наистина има разлика която е установена на практика.

[GreenHulk]

Съвременните хора искат да разберат всичко, което става около тях. За всяко нещо те искат обяснение. Има неща, които се разбират и без обяснения. Има неща, които и да се обясняват, не се разбират. Някои неща пък трябва да се обяснят. Щастието се разбира без обяснение. Светлината се разбира без обяснение. И най-малките същества разбират светлината. – Защо? – Защото се ползват от нея. Светлината е разбрана, защото има отношение и към физическия свят. От светлината произлизат много неща. Човек не би могъл да се ползва от светлината, ако нямаше отношение към нещата, чрез които тя се проявява. Ако слънцето не съществуваше, нямаше да има светлина. Слънцето изпраща светлината, земята става проводник на светлината, но нито слънцето, нито земята я разбират. Човек, който се намира в средата, между слънцето и земята, разбира какво нещо е светлината. Ще кажете, че съществата, които живеят на слънцето, направляват слънчевата светлина. Това е друг въпрос. Съществата, които живеят на слънцето, имат отношение към друго слънце. И те се намират между два полюса, както човек се намира между слънцето и земята. Следователно, докато не застане между два полюса, човек не може да разбере реалността на нещата.

Моисей е казал на евреите да не се кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не идва от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.

Ти от сутрин до вечер мислиш [за] себе си. Пакостта е там. Не мисли само за себе си. По някой път излез, погледни небето, помисли за онези хиляди [звезди] – те са параходи, които носят хиляди и милиарди същества – с каква бързина се движат. Погледни ги малко. – „Ще се отдалеча от пътя“. – То е влияние. Колкото и далеч да е тази звезда – светлината и до нас достига за три години, за десет години, за сто години, за хиляда години – но тя може да упражни влияние. Има движения, много по-бързи от движенията на светлината. Като погледнеш, ако се свържеш с една звезда, тя ще упражни влияние върху тебе. Разбира се, звездите трябва да ги свържеш с разумни същества; тези, които светят, са разумни. Светлината е израз на разумност. Тогава избери според състоянието си една светла звезда. Да допуснем, че някой от вас е музикант. Той трябва да знае кой ще му помогне. В музиката трябва един стимул. Откъде иде стимулът? Музикантите често трябва да гледат звездите, защото музиката иде от звездите. Всяка една звезда има тон. Всичките като се движат из пространството, има една симфония – бетховеновата симфония е нищо пред симфонията на звездите. Пеенето на сферите, свиренето на сферите – то е от „Хиляда и една нощ“. Някой казва: „Докажи го“. Стига човек да има тънко ухо, мога да му докажа. Но когато е глух, мъчно може да се докаже.

[технократ]

Енергията е винаги относителна. Столетие преди Айнщайн да публикува, както Каръл Антон Бйоркинс ( https://en.wikipedia.org/wiki/Carl_Anton_Bjerknes ) се изразява, относно теорията му: "кръгово мислене", формулата за енергия е била E=mV², като за първи път релативните ефекти са били облечени в математически формулировки от Вебер (http://mazeto.net/index.php/topic,10017.msg93620.html#msg93620). Тоест, прозаичен начин казано, без скорост, или относителна разлика в скоростите на две тела, нямаме енергия, която можем да извлечем.
Ако ви интересува, от къде тръгват тези идеи, вижте този ми коментар от преди година и половина (http://mazeto.net/index.php/topic,1546.msg86245.html#msg86245 , последния параграф), където споменавам за Бошкович, който първи е започнал да развива това учение, и може да се каже че е първият философ/физик които разработва теория за динамиката на относителните сили на взаимодействие между телата, както на макро, така и на микро ниво.

Аз дадох пример в който ясно се показва че енергията никога не е относителна величина. Кинетичната енергия на движеща се кола за пътник в нея е 0, но ако колата се блъсни в дърво съвсем няма да е 0 за пътника в колата щото ще се отърве най малко със фрактура.

[технократ]

Сао искам да ви напомня, че има и едно друго понятие в тази теория: "маса в покой". Твърденията че масата е константна и е абсолютна величина са ... леко преувеличени.
Оттам нататък всичките теории дет ги изписвате отиват по дяволите. Тяло с ненулева маса НЕ МОЖЕ да достигне скоростта на светлината не заради С2, а заради m - защото МАСАТА му се увеличава с увеличението на скоростта, и се оказва че ви трябва енергия клоняща към безкрайност за да го ускорите до тази скорост.
Не съм сигурен кой играе ролята на изцепващия се в този разговор... ма нейсе...
Не съм сигурен че е смислено да се продължава този спор - явно голяма част от взимащите участие в него са стигнали само до формулата Е=МС2 и са решили че всичко им е ясно.
Да, фотона няма маса В ПОКОЙ. Затова и не може да е неподвижен - единствения начин той да е нещо материално (или да е тяло, да е частица) е да се движи, и то със скоростта на светлината.

Масата на покой не зависи от скоростта на движението, това е заблуда и неправилна интерпретация на Айнщайновата формула за еквивалент на маса и енергия. Изгледайте този видео-клип, и всичко ще ви се изясни. https://www.youtube.com/watch?v=Lb0cFfsZ7Ag Също теорията на Айнщайн само постулира инвариантността на скоростта на светлината и то забележете, само за инерциални системи, такива които са в покой или праволинейно и равномерно движение, но не и за не-инерциални движения каквито са ускорението и движението по крива траектория. Просто търпеливо изгледайте видеото.

[Аtos]

Само искам да ви напомня, че има и едно друго понятие в тази теория: "маса в покой".

Понятието "маса в покой" също е относително! На практика във Вселената няма маса, която да не се движи!

Твърденията че масата е константна и е абсолютна величина са ... леко преувеличени.

Не малко, много са преувеличени, нали точно това разглеждам?

Оттам нататък всичките теории дет ги изписвате отиват по дяволите. Тяло с ненулева маса НЕ МОЖЕ да достигне скоростта на светлината не заради С2, а заради m - защото МАСАТА му се увеличава с увеличението на скоростта, и се оказва че ви трябва енергия клоняща към безкрайност за да го ускорите до тази скорост.

Не съм сигурен кой играе ролята на изцепващия се в този разговор... ма нейсе...
Не съм сигурен че е смислено да се продължава този спор - явно голяма част от взимащите участие в него са стигнали само до формулата Е=МС2 и са решили че всичко им е ясно.
Да, фотона няма маса В ПОКОЙ. Затова и не може да е неподвижен - единствения начин той да е нещо материално (или да е тяло, да е частица) е да се движи, и то със скоростта на светлината.

Нали точно това и аз казвам, бе, Юлиане? Изобщо не си вникнал в идеята, става малко като..."колко е часът?" - "5:45" - "Аааа, не, 6 без петнадесет е!"
Чел си отгоре - отгоре и бързаш да пишеш?

Да разгледаме самата "относителност"? Ако скоростта на материята през етера (пространството) означава, че срещата и с подобни " фотонни струпвания с отрицателен заряд" е много по-интензивна и тази материя получава много повече "смущения" в получаването на "потока - време", тогава би следвало да има зависимост, която да може да се изрази емпирично, както и е изчислено при "Парадоксът на близнаците"!

Извод - колкото по-бързо се движи една маса през пространството, толкова повече се забавя времето в нея!
А какво става, когато се забави времето в масата - тя нараства:

Сега...да си представим човек, за когото времето би течало по различен начин, примерно - 1000 пъти по-бързо сред моментната реалност (много филми, макар и недообмислени, дават храна за подобна фантазия), какво ще "се наблюдава"?

1.Дали такъв човек няма да изразходи кислорода от една стая за няколко минути? Дали изобщо ще може да диша? Плътността на въздуха не би ли била 1000 пъти по-голяма за него!
2.Дали няма да се запали, ако ходи с 5 км/ч (на практика - 5000км/ч) ? Всъщност - въздухът ще е почти плътна материя за него!
3.Ако удари някакъв предмет с нормална за него сила (50 кг.удар) и скорост 100км/ч, дали няма да си строши ръката? Това е на практика "над куршумна" скорост...
4.Преместването на еднокилограмов предмет би било много трудно, понеже инертността на предмета ще е 1000 пъти по-голяма, а за спирането на този предмет на новото му място ще е нужна колосална енергия, което важи и за началното набиране на скорост. Изобщо започването на движенията ще е много по-трудно, отколкото в каца с гъст мед, с тази разлика, че и спирането ще е много по-трудно!
Масата на всякаква (извън тялото му) материя за него ще е нараснала неимоверно. Масата да не се бърка с тегло тук!
5. Ако скочи от 10-тия етаж, би оцелял, понеже ще падне за около 3-4 секунди (50-80 минути) по негово време. Получава се куриоз - гравитацията ще му действа "по-бавно"!
6.Всичко това би било реципрочно в обратния смисъл, ако времето тече по-бавно за някого, той би плувал (за себе си) в каца с мед, както нормален човек във вода, че дори и като във въздух, а много от материите ще станат "рехави" и дори безплътни за него!
Извод - масата нараства със забавянето на времето, "течащо" в нея!

Иначе казано - ако нашата Земя, барабар с галактиката ни се движи със светлинна скорост (спрямо незнайно какво), а друга галактика се движи 10 000 пъти по-бавно (отново-спрямо незнайно какво), би следвало, че във втората галактика времето ще тече много пъти "по-бавно", нали така?
Да, обаче!!!
Ако Айнщайн е прав, че всяко движение е относително, какво излиза?
Излиза, че астронавт, движещ се със светлинна скорост спрямо Земята би било също толкова вярно твърдение, колкото, че Земята се движи със светлинна скорост спрямо астронавта!
Е?
Къде би следвало да тече "по-бързо" времето, на Земята или при астронавта?

След като масата нараства при висока скорост, къде отива "относителността"?

Нали оттам тръгна последната дискусия - колкото по-бързо се движи една материя в пространството, толкова повече от въпросните частици я пронизват - толкова повече се забавя времето в нея (съществуването и) - толкова повече нараства масата и!
Получаването на поддържащата я енергия от етера е много по-голямо(бързо) от това, което и е нужно и масата нараства неимоверно - може би се получава черна дупка?

П.П.Това, последното, Хипарх да не го чете