Сега стигам до нова концепция за времето, то е вселенският простор заедно с пространството. Когато го мерим го мерим със събития , часовници или циклични процеси, за разлика от пространството което го мерим със обекти, линийки или метъри, меренето всъщност е фиксиран отрязък, ако мерим със висока честота, това означава че отмерваме все по малки отрязъци, също както и при дюлгярският метър, когато мерим в милиметри, фиксираме по малки отрязъци от пространство, отколкото ако мерим в сантиметри. Разликата при времето е това, че във вселенският простор съществуват не само обекти, тела, атоми, но и процеси и събития, които които се помещават в простора. Интересното обаче е че обектите планети, звезди, астероиди, атоми , частици, в същността си са също събития и процеси. Така обекти и събития се взаимодопълват и съществуват във вселенският простор ( пространствовремето) което е неделима характеристика и мерност на абстрактната и вездесъща материя
