Ами това е единият по сложен начин другия е да коригират от време на време движението, заради това измислиха йонните двигатели.
По-сложен? Направо е невъзможен!
Има спътници от преди 30 години, които още са си в
предвидената за тях орбита и са без двигатели!
"Най-старият сателит - Vanguard 1, изстрелян през март 1958 г. Той е първият изпратен в Космоса изкуствен спътник, захранван със слънчева енергия. НАСА губи връзка с него през 1964 година, но той все още кръжи в земната орбита. "
...като попадне на етеронен вятър и да започне да поглъща етерони демек да придобие гравитация. Аз за сега на първо четене така да се каже, не виждам начин поради което смятам, че двете хипотези са по скоро в противоречие.
Да, попадайки на пътя на етерната енергия, тялото може да се каже, че изпитва "етерен вятър" (благодаря за термина).
Само дето не поглъща етерони, а те преминават през него и по този начин го задвижват като перка на турбина!
Колкото повече маса - толкова повече съпротива при преминаване=по-силно привличане.
Противоречието е само на пръв поглед! При осъзнаване на принципа става по-лесно за разбиране.
Ще се опитам пак да прибегна до добрата стара прахосмукачка
Представяш си само "засмукващата и дупка" - абстрахираш се от маркуч и конструкция!
Една дупка засмуква!
Тя може да засмуче по-малки предмети, които нямат собствено смучене, но може да се привлече и от друга смучеща дупка.
Всеки предмет на пътя на засмукването се...привлича.
Един предмет, поставен между две дупки се засмуква от по-силната със сила, равна на разликата между двете, а квадратът на разстоянието играе определяща роля при градиента на засмукващата сила.
Казано по друг начин - огромните тела черпят огромно количество етерна енергия (за да се материализират - да се поддържа материята) и създават "енергиен вятър" към себе си. Всички по-малки тела, попаднали в обсега на този вятър, подлежат на...гравитационно привличане!
Малките тела не успяват да създадат такива зони с понижена енергия в етера (енергийна липса) и да образуват зони с по-малка плътност на енергия, понеже енергийните им "нужди" се задоволяват лесно и бързо.
Не мога да кажа някакви параметри или граница, при която тяло добива собствена гравитация, това е все пак
допускане, основи за хипотеза!
Ако на дъното в мн.дълбок басейн (30 м.) направим дупка с диаметър 4 метра, изтичащата вода ще образува водовъртеж, повличащ дребни предмети. Ако дупката е 3 мм. едва ли ще има водовъртеж, а засмукването ще е само много близо до нея.
