Ако светлината се разпространява като лъч, т. е. праволинейно и не губи енергия както казваш на огромни разстояния в космоса, то значи космосът е почти празен и различните по цвят фотони са различно тежки. Щом скоростта на разпространение е една и съща за различните цветове, а енергията на виолетовия цвят е по-голяма от енергията на червения, то логиката казва, че масата на синия фотон е по-голяма от масата на червения. Това си е направо за нобелова награда, може да пускаш заявка за такава. А червеното отместване не се ли дължи именно на това разсейване на енергия по време на дългия път на светлината през "почти" празния космос? Освен това, далечните звезди трудно се забелязват, защото светлината се разпространява във всички посоки и на по-голяма площ при голяма далечина от звездата се пада по-малко енергия, т. е. една и съща мощност на излъчване се разпределя на все по-голяма сферична повърхност с отдалечаване от звездата. Но да речем, че и това е лъчево разпространение, а не вълново.
Значи твърдим, че синият фотон е по-тежък от червения. И това е напълно сериозно. Ако електрон "скача" от висока орбита на ниска, то той се движи ускорително и пред себе си сгъстява ефира и от този сгъстен ефир се формира светлинен фотон. Колкото по-сгъстен е ефира, толкова ще е по-тежък фотонът. Колкото ускорението на електрона е по-голямо (по-синьо), толкова ефирът ще е по-сгъстен (по-тежък). Ето че направихме откритие само чрез разсъждение.
Друг факт е, че светлината се отклонява гравитационно. Това означава, че "гравитоните", движейки се към центъра на някоя звезда примерно, се блъскат от време на време с фотони светлина преминаваща покрай тази звезда и така ги отклоняват. Това ще рече, че със светлина може да управляваме гравитацията. Просто едни частици си взаимодействат с други.
Анкета
