Принцип на работа на магнитният двигател

[Bat_Vanko]

За да не се превърне този форум хептен в БГ.МАМА ще пусна тука теорията за работата на магнитният двигател.
Ако се подредят магнити по схемата показана във приложеният файл ще забележите едно интересно нещо: Полето се изменя според разположението на магнитите - когато те са по отдалечени един от друг то ослабва. Още повече ослабва в интервалите между магнитите. До тук нищо ново!
Мерим силата на взаимодействие с малък магнит движещ се в пространството между големите магнити. Силата се изменя от някакъв минимум до някакъв максимум като дори сменя и посоката си на действие. Отново нищо необичайно!
Интересното се получава когато се насложат и синхронизират тези две графики. В точките на минимално и максимално поле силата на взаимодействие е нула и там сменя своята посока на действие. А максималната сила на взаимодействие е горе долу по средата между тези две точки - там където интензитета е с някаква средна стойност.
Интересен парадокс се получава - при положение че силата е пропорционална на квадрата на полето, защо в точките на максимум и минимум поле силата е нула.

[Радико]

Мисля, че ако направиш същото измерване обаче при обратният вариант демек на привличане не на отблъскване и сравниш двете графики нещата ще започнат да се избистрят.
Аз лично имам някакво предпоожение по въпроса, но не съм съвсем сигурен в него, поне за момента.

[Bat_Vanko]

Мисля, че ако направиш същото измерване обаче при обратният вариант демек на привличане не на отблъскване и сравниш двете графики нещата ще започнат да се избистрят.
Аз лично имам някакво предпоожение по въпроса, но не съм съвсем сигурен в него, поне за момента.

Не Радико, нямаш никакво вярно предположение по въпроса. Щом твърдиш че има разлика в случаите на отблъскване и привличане значи си далече от истината. Схемата от картинката е самобалансираща се по вертикала. Една десета от милиметъра изместване довежда до дебаланс на силите и връщането на магнита в средно положение. Докато при схема на привличане това изместване довежда до увеличаване на едната сила и още по голям стремеж за изместване докато се получи баланс но не между две сили а между сила и якост на конструкцията. От там се получават едни допълнителни сили които силно изкривяват картинката.
Но както и да е, да все пак да видим и твоето предположение преди да продължа с презентацията.

[Радико]

Не Радико, нямаш никакво вярно предположение по въпроса 

След такова изказване  всяка дискусия става излишна за мен.
Когато представиш сравнителна графика  на силите при привличане и при отблъскване  може евентуално да дискутираме по въпроса  за момента не виждам смисъл.

[Bat_Vanko]

След такова изказване  всяка дискусия става излишна за мен.
Когато представиш сравнителна графика  на силите при привличане и при отблъскване  може евентуално да дискутираме по въпроса  за момента не виждам смисъл.

Спокойно бре Радико, няма да те карам да се излагаш с някакви теории изсмукани от пръстите. Дори ще направя нещо много по добро - ще разкрия причината така че И всички които нямат нито един квантов двигател зад гърба си да го разберат.

    Да вземем два големи плоски магнита, както е показано на първата картинка. Точно в средата на тези магнити, там където силата на полето е максимална, нека поставим един малък магнит. Там той се намира в неустойчиво равновесие и не изпитва сила на изхвърляне от това положение. Но само малко в страни от там вече се появява сила, която е максимална до външният ръб на големите магнити, въпреки че там интензитета на магнитното поле  е в пъти по-малък от максималният (графиката).
     На пръв поглед това е парадоксално поради факта, че силата на привличане (отблъскване) между два магнита е пропорционална на квадрата на интензитета на полето. Обяснението на този парадокс може да се види на втората картинка. Точно в средата на тези два големи магнита силата на полето е максимална, но силовите линии са разположени по права линия от единият полюс към другият и двоицата сили които действат на двете чела на малкият магнит са насрещни. Те са разположени на една директриса и с различни посоки, като стремежа им е да смачкат магнита. Точно на този принцип работят магнитните лагери. Съвсем малко в страни от тази позиция силовите линии се извиват и освен силата на смачкване се появява и хоризонтална компонента, която се стреми да изхвърли малкият магнит навън. Както може да се види от втората картинка силовите линии са максимално извити точно до външният ръб на големият магнит (симулацията е направена на програма „Maxwell” на Ansys). Логично е да се предположи (тъй като магнитното поле е консервативно) дали този парадокс не може да бъде използван за направата на магнитен двигател. Стремежа ми е да се избяга от силовото взаимодействие формирано на база градиент на интензитета на полето (т.е. интеграл по затворен контур) и да се използват други фактори, като кривина на силовата линия.

[Радико]

Извинявай
Ама нещо не успявам да схвана логиката. Във първата публикация гледам, че рсзглеждаш постановка в която големите магнити са разположени клинообразно а във втората говориш за успоредни. Струва ми се, че това са два съвсем различни един от друг случая.

[Bat_Vanko]

Извинявай
Ама нещо не успявам да схвана логиката. Във първата публикация гледам, че рсзглеждаш постановка в която големите магнити са разположени клинообразно а във втората говориш за успоредни. Струва ми се, че това са два съвсем различни един от друг случая.

Радико, ти наистина ли не виждаш общият парадокс между двете схеми - максимален интезитет на полето - нулева сила. СЕ-то е в принципа, а не в схемата. При неработещ принцип каквато и схема да сглобиш той няма да стане работещ. При този умствен капацитет започвам да се чудя дори как успя да направиш квантовият двигател. Но както и да е, ще продължа с презентацията за останалите, които все още нямат такъв!

Нека подредим две групи постоянни магнити така както е показано на картинката. В редица с едноименните полюси в една и съща посока, но под наклон. Същата такава редица правим на известно разстояние от първата, пак под наклон но с разноименните полюси спрямо първата. Магнитните силови линии излизат перпендикулярно на челото на магнита извиват се и влизат отново перпендикулярно в другата редица магнити. Това е статора на магнитният двигател. В това извито магнитно поле поставяме друг магнит изпълняващ ролята на ротор на двигателя. Двата края на всяка частица от ротора изпитват сила насочена по посока на извитото магнитно поле. Тези сили могат да се разложат на една двоица която ще натиска магнитната частица в стремеж да я смачка. Колкото по малка е извитостта на това поле толкова по голям ще бъде делът на тази смачкваща сила и толкова повече конструкцията ще се приближава до магнитен лагер. Другата двоица сили е полезната, тази която се стреми да избута роторният магнит в правилната посока. В случай че силовата линия се разполага в права линия между двата статорни магнита, то тази полезна сила ще липсва и няма да има стремеж за завъртане на ротора на някъде.

[juliang]

... Магнитните силови линии излизат перпендикулярно на челото на магнита извиват се и влизат отново перпендикулярно в другата редица магнити. ...

Според мен тук бъркаш, поне ако постановката отговаря на картинката.
В момента ти имаш просто 2 големи магнита отгоре и отдолу и едно магнитче в средата. Това че големите магнити са съставени от много на брой по-малки не променя полето по начина по който си го представяш.

[Bat_Vanko]

Според мен тук бъркаш, поне ако постановката отговаря на картинката.
В момента ти имаш просто 2 големи магнита отгоре и отдолу и едно магнитче в средата. Това че големите магнити са съставени от много на брой по-малки не променя полето по начина по който си го представяш.

juliang прав си но само частично - не се променя поляритета, полюсите N и S запазват своите места, но полето се променя. Според съвременната наука магнитните силови линии излизат перпендикулярно на челото и два магнита поставени по схема на привличане трябва да застанат точно чело срещу чело. По този начин си го представях аз в началото, по този начин предполагам си го представяш и ти. Точно на това представяне се основават и магнитните лагери. Доказателство за това би трябвало да бъде следният факт: тъй като съставният магнит е еквивалентен на един по голям то той би трябвало винаги да застава в едно и също положение независимо от наклона на съставящите го магнити - така както е показано на първата картинка (чело срещу чело).
Но истината се оказва друга: при завъртане на съставните магнити с друг наклон те застават по продължението на оста на симетрия, както е показано на втората картинка.
Постоянните магнити показани на двете снимки са изработени чрез разрязване по диагонала на два магнита с размери 25 х 25 х 10 мм и последващото им залепяне гръб- чело. В последствие са закрепени върху немагнитни пластинки свободно лагерувани една спрямо друга.

[Радико]

И аз споделям мнението на Юлиян. Миже би в 90%. Според мен така нарисуваната схема в публикация #3 малкият магнит ще се придвижва  в която и да е посока "принудително"  на тласъци като ротора на стъпков мотор. Мисля, че прекалено буквално разбираш обяснението за силовите линии което е ПРИЕТО за по лесно обяснение. Разбираш ли прието е, топно както е приета аналогията на електрическият ток със струя течност. Заради това ти казах да направиш и обратния експеримент. Но не ти си сигурен, че няма разлика. Впрочем ясно ми е, че нишо не схващаш от това което ти казвам. Гордостта, че си голямата работа ти пречи да осмислиш думите ми. Жив и здрав.

[Bat_Vanko]

Браво Радико, ти откри топлата вода!!! Естествено че така ще се придвижва. Предпоставка за това е самото подреждане на магнитите с тези ръбове, силно издадени към малкият магнит. Нали не очакваш че магнитният двигател е елементарен колкото квантовият и може да бъде изработен само с фибран и макетно ножче. За да се доближиш маааалко към реалната конструкция ще се наложи освен да подредиш магнитите в диск, да ги прешлифоваш до равно чело.

[Радико]

Ми добре ти си по вещ в тези магнити действай, ще очакваме клипче. Аз пък през това време ще продължа да си дялкам фибрани дано не ми свършат докъто очаквам клипчето.

[juliang]

Добре... взимаш един голям магнит и му издялкваш единия полюс с флекса "на трион"... ефекта същия ли ще е?

[Bat_Vanko]

Добре... взимаш един голям магнит и му издялкваш единия полюс с флекса "на трион"... ефекта същия ли ще е?

juliang, обратното е - не трябва да бъде на трион - това е идея на Радико. Трябва да бъде шлифован диск (или поне подравнен). Намагнитването трябва да бъде под наклон а не перпендикулярно на челото. И точно това е трудното за изпълнение - такъв магнит не може да бъде изработен със стандартните магнетизатори и технология за изработка на магнити. Това представяне на подредени магнити е само за подобрена нагледност на принципа.

Ми добре ти си по вещ в тези магнити действай, ще очакваме клипче. Аз пък през това време ще продължа да си дялкам фибрани дано не ми свършат докъто очаквам клипчето.

Ами ще продължиш да си чакаш Радико. Както се разбира и от заглавието аз давам принципа а не схемата. Но ако няма интерес аз защо да се хабя да пиша.

[Радико]

Ами ще продължиш да си чакаш Радико. Както се разбира и от заглавието аз давам принципа а не схемата. Но ако няма интерес аз защо да се хабя да пиша 

Ясно ми е, че се "хабиш" да пишеш защото ти омръзна от две определени теми, та се опитваш да оренасочиш вниманието. В което няма по принцип нищо лошо. Обаче когато пренасочваш вниманието в грешна посока някой може да вземе да ти се върже и да потроши маса пари залудо. Което според мен не е много етична постъпка. И накрая
Не ми вменявай като мой неща които аз критикувам като неправилни:

juliang, обратното е - не трябва да бъде на трион - това е идея на Радико   

Ти нарисува схемата по горе не аз. Дори и да ги шлифоваш магнитите ефекта ше е пак същият. Просто това не са спици на колело излизащи от малки дупчици. Много груба грешка допускаш в разсъжденията си.