Здравейте. Опитах се да направя следната конструкция.
2 намотки. Първична- 40 навивки, вторична - 120. Магнитопроводът е тороидален, материал к2600. За повече подробности трябва да потърся.
Използвам двата изхода на сигнален генератор със схема KA3525 (SG3525).
Транзисторите са IRF540 - npn.
Първичната намотка се клати нормално (правоъгълни еднополярни импулси), единият край на вторичната е свързан към drain на мосфета, а другият към source на транзистора. Между намотката и дрейна на мосфета има товарна лампа. За да го предпазя съм сложил диоди в следната последователност:
--|> drain - source --|>
Транзисторите използват 1/2 от времето, редуват се.
Целта на тази установка е да се пусне импулс на първичната, докато вторичната намотка е прекъсната (не представлява товар).
Съответно първичната трябва да създаде магнитно поле около магнитопровода.
В следващия момент (когато първи транзистор изключва) спира протичането на ток от първичната (спира намагнитването на сърцевината). Точно в този момент трябва да се отпуши втори транзистор. Във вече създалото се магнитно поле на сърцевината се включва намотка, която има 120 навивки (има по- голяма индуктивност).
В това положение очаквам да се съкрати реакцията на Ленц на първичната намотка, тъй като за времето, за която тя работи, в сърцевината не участва друг товар.
Практиката обаче показва друго. При максимален коефициент на запълване (50% - това означава, че импулсът от първия транзистор спира точно в момента на пускането на втория транзистор) резултатът е нулев. Т.е. има някакво индуциране на ток във вторичната, обаче той е неизползваем. Лампата не работи. При нормално свързване на вторичната- лампата работи.
Амперметърът на вторичната отчита стойности в покачването на тока, които са 1/3 от тока на първичната.
При намаляне коефициента на запълване (т.е. вече има разлика между импулсите, в която разлика магнитното поле на сърцевината би трябвало да започне да се свива), ефектът остава същият.
Лично аз си мисля, че в този случай, макар в двете намотки да протича ток в различно време (всяка от намотките представлява отворена верига, докато другата е затворена), двете намотки си влияят и въпреки това има реакция на Ленц. Освен това за момента не се наблюдават някакви интересни неща свързани с параметричния резонанс.
Искам да подчертая, че първичната намотка не е в резонанс (ако е задължително условие за параметричния резонанс). Също така вторичната се клати само в едната посока (диодите спират действието, а не съм слагал кондензатори или други елементи, които да подмомогнат движението в другата.
Според мен има възможности за подобряване на експеримента, макар резултатите до сега да са отрицателни.
Снимки мога да прикача, но на тях се виждат уредите, сърцевината и сигналния генератор, нищо интересно.
Ще се радвам, ако някой може да даде мнение за момента на намагнитване (обсъждано и в темата с МЕГ), и с други идеи.
ПС: След консултация с altium, се оказа, че въпросната конструкция представлява flyback трансформатор. Такива конструкции са тествани и не дават добро КПД. Считам експеримента за прекратен. Продължавам напред.
