Здравейте,
Последните схеми са доста смешни, комедия ли ще разиграваме?
Тук имаме събиране на две или повече синусоидални напрежения, възможни варянти:
-еднаква честота и еднаква фаза, амплитудата се удвоява и мощността се учетворява кохерентна интерференция.
-имаме различни честоти съответно и фази, даже импулсен ток, този режим е тегав защото се получава сумиране и изваждане, в резултат нищо.
-удвояване на честотата и стабилна фаза, явлението параметричен резонанс, схемата не предлага това.
-Стояща вълна чудесна интерференция, без условието кохерентност.
Предложените схеми не отговарят изцяло на някое от четирите условия, нещо почнато и незавършено, чудесна комедия.
-пети варянт да се създаде дупка чрез отблъскване на магнитни или електрични полета, чрез едноименни полюси или заряди или противоположно въртене.
-шести варянт ползване на инвертор, може да се създаде неутрална нулева зона (нула), чрез изкривена геометрия, камбанка или сфера за елекростатика (електродинамика).
Иначе СЕ има слагаш една перка и вятъра произвежда Свободен ток докато не се скапе съоражението. Тук се търси СЕ чрез създаване на изкуствен инвертор или дупка, кладенец, а природата не търпи празно и дупката ще се пълни автоматично, и гребеш вертикално колкото ти душа иска.
Набелязвам точки за размисъл, а не комедийни схеми.