Здравейте,
Прилагам схема и снимка на опита от предишния пост. Транзисторите са монтирани без платка, тъй като схемата е много проста. Не се виждат много добре трите бобини, вижда се само най-горната, батерия 4,5В и кабели с клупонг (червен, жълт) за включване на амперметър.
Схемата е идейна за изучаване на явления при генератора на Капанадзе и търсене на умножение (усилване) на енергията.
Колега mi68,
радвам се че има хора като вас които се интересуват от елементарните на, пръв поглед, но доста сложни от друга стана установки, понеже те държат ключа към по-интересните и комплексни процеси.
Ще си позволя да препоръчам една статия от далечната 1869 година публикувана във Philosophical magazine (най-престижното научно списание по онова време) от Джон Уилям Струт ( или още познат като Лорд Рейлайх, за тези които не са запознати, той е вторият Кавандиш професор по физика след Максуел, във Кеймбридж и е един от основоположниците на съвременната физика:
https://en.wikipedia.org/wiki/John_William_Strutt,_3rd_Baron_Rayleigh ), според мен имайки връзка с динамиката на процесите при пулсиращи токове:
https://books.google.com/books?id=J6lJAAAAYAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=falseСтатията ми направи силно впечатление с леснотата на тезата която е развита и в същото време давайки елементарен експеримент който тества и потвърждава теорията (мисля си този експеримент трябва да се показва и обяснява във средните училища). В някаква степен схемата на този експеримент наподобява това което се знае, на страниците на този форум, като намотките в конструкцията на Капанздзе ( оставям на страна въпросът за нейната реалност ).
Това което ме впечатли, четейки (неколкократно) статията е, обрисуването на електродинамични ефекти, за които бях останал с впечатление, че за първи път са забелязани от Тесла. И въпреки че не оспорвам факта, че Тесла е първият който използва тези ефекти в практически системи, не съм сигурен дали той също не е черпил познание от подобни публикации.
Ето един малък, но същевременно, според мен важен превод от статията:
ст. 4: "За всяка електрическа верига, съществува дефинирана времева константа която определя скоростта на нарастване и спадане на (по)тока, пропорционална на отношението на самоиндукцията към омичното съпротивление r= L/R
…
Всяка (токова) динамика която се проявява във време много по-малко от L/R няма да бъде осезаемо засегната от съпротивлението."
Ако човек малко се замисли какво означава това, поне на мен, ми изглежда като идея за свръхпроводимост при стайна температура. Разбира се това изглежда неправдоподобно, но човека обрисува експерименти с четири намотки свързани по няколко начини, в различни фази на експеримента, които потвърждават неговата теза.
Някои хора биха казали че Струт не е могъл да прави такива точни замервания относно силата на токовете на такива фантастично малки интервали по негово време ( макар, че съшия аргумент важи и за Тесла ). Интересен е факта че измерителният апарат който тои използва е проста стоманена игла, и практическата зависимост която той наблюдава:
стр. 8: "(От експериментите) следва истината, че времето необходимо за постоянно намагнетизирване на стомана е толкова малко сравнено дори с времето на нашите индуцирани токове, че количеството на приет магнетизъм (от стоманата) основно зависи от големината на първичния ток независимо от времето през което той е приложен"
Тези токове най-лесно се получават когато има прекъсване на електрическата верига (това което дефакто Тесла усвоява в неговите установки) но също могат да се получат и при кръгове с начален (пусков) ток при съблюдаване на съотношението дадено с времевата константа.
Важно още е да се отбележи, че Струт показва, че ефекта е многократно усилен когато се използва кондензатор във веригата паралелно на механичния прекъсвач.
Любопитно е как Струт неколкократно заменя "силата" със думата "скорост" и "индукция" с "инерция" когато обрисува движението на токовете, което показва по различен начин на виждане на динамиката на системата от това което сме свикнали или сме били индуктринирани.
За вас и тези които имат интерес да експериментират с основополагащи установки предполагам че тази статия ще представлява интерес, надявам се познанията на езика да не са пречка за разбирането на идеите. Ако има проблем, мисля че има колега който правеше преводи (не знам дали не са автоматични) на какви ли не статии ( много от тях, според мен незаслужаващи внимание ), така че ако има интерес може би ще се намери възможност за превод.
