Здравейте колеги здравей калега montanar,
Бъркаш принципите и се получава глупости. Няма да хвърлям бурдюр, при палачинкова бобина се ползва масата на заряда/електрона за центробежна сила. Инерциалната и гравитационната маса сега на теория се приемат за еквивалентни. Следователно чрез електромагнетизма може да се контролира гравитацията, за генератори на СЕ и нереактивно движение, примерно НЛО. Да си припомним мигновенната радиовръзка с над светлинна скорост на Тесла.
Информацията е най-важна, след това е времето и пространството.
Но да се върнем към пространството, сиреч към потенциалната енергия с елементи на информация на нашия опит. Идеята за интерференачна решетка идва от принципа на Хюгенс за излъчване на точков източник. Той излъчва сферична вълна, за равнината окръжностна вълна или радиална енергия. Сферична и окръжностна вълна са нелинейни вълни, има енергийни и информационни компоненти. В нелинейна среда може да се получи СЕ, сиреч информацията да се разпадне до енергия по определени закони.
При достатъчно разстояние от предавателя вълната може да се приеме за плоска/линейна, информацията се намалява (губи) и остава само енергията. Следователно СЕ може да се получи в "близкия край" до предавателя до 0,16 ламда. Ако предавателя работи на 1мХц с дължина на вълната 300м то на 50 метра ще се проявява ефекта. На практика това са голени разстояния, за опита разстоянията ще са до 0,5м. Така че винаги сме в близкия край.
Най-вероятно Капанадзе е ползвал този ефект заедно с времевия (кинетичната енергия) със свързване на тръбна бифилярна бобина тип зиг-заг, както е при патента на Тесла с бобина на електромагнити. Следователно генератора на Капанадзе работи на смесен принцип, но за опит предлагам чист пространствен експеримент на стойност да кажем 20лв. сегашни пари.
