Този тип помпа, от гледна точка на принципа на работа е известен
и широко използван още в древността и не е изобретение на Марухин.
Някаква конкретна реализация на този тип може и да е негова, но
помпата не я е измислил той.
Няма нищо мистериозно в нея. Тя не е перпетуум мобиле, въпреки че
работата и се самоподдържа, и както ще видите по-нататък това не
става безплатно. Напълно функционална е и не е трудна за изработка.
Принципът на работа е прост и по тази причина работата и е много
надеждна. Важно условие такъв тип помпа да работи непрекъснато е
да бъде монтирана в непосредствена близост до голям водоем (река,
езеро, язовир и пр.) Това ограничение произтича от принципа и на
работа. За да го изясним, нека да разгледаме помпата представена
по-горе като taran1.jpg. Вижда се, че помпата е свързана с водоема
посредством тръба 2 и се намира под нивото му. От картинката не се
вижда, но трябва да се отбележи, че тръба 2 трябва да бъде с
няколко пъти по-голям диаметър от напорната тръба 6. Това е важно,
защото има пряко отношение към работата на помпата. Вижда се, че
водата от водоема през тръба 2 постъпва в междинен резервоар, в
горната част на който е разположен клапан 3. В началния момент,
от собственото си тегло той е отворен. Тъй като помпата е разположена
под нивото на водоема и клапан 3 е отворен, водата от водоема, по
тръба 2 започва да постъпва в резервоара и да излиза през клапан 3
в околното пространство с нарастваща скорост. Скоростта на водата
нараства, защото в момента на пускането на помпата, водата в системата
е била неподвижна и под действието на хидростатичния напор започва
да се движи. Когато скоростта на водата, която излиза през клапан 3
достигне някаква критична скорост, тя увлича клапана и го затваря.
В момента на затварянето му, в системата имаме голямо количество
вода, което се движи с някаква скорост. Количеството на движещата се
вода е от порядъка на стотици килограми. По тази причина, затварянето
на клапана води до хидравличен удар, свързан със скокообразно
повишаване на налягането в резервоара, който е на входа. Хидравличният
удар отваря втория клапан, който е на изхода от резервоара и известно
количество вода преминава в пространството над клапана. Тук трябва да
се отбележи, че преминалата вода е с пъти по-малко от общото количество
вода постъпила в резервоара. Да не забравяме, че по-голямата част от
нея се е изляла в околното пространство през клапан 3 докато се е
опитвала да го затвори. Отварянето на втория клапан и натрупаната вода
над него (тя е с по-високо ниво от това на водоема) постепенно забавят
скоростта на преминаващата през клапана вода. При забавяне на скоростта
до някакво критично ниво, втория клапан, под действие на собственото си
тегло и по-високото ниво на водата над него, в сравнение на това на водоема,
се затваря. Движението на водата в системата спира и под действие на
собственото си тегло клапан 3 се отваря и започва следващият цикъл.
Както виждате, няма нищо сложно и мистериозно. Уловката тук е, че
по-голямата част от вода, която е постъпила от водоема в помпата се е
изляла в околното пространство и не е отишла по предназначение. Тъй като
помпата е под нивото на водоема, няма начин тя да бъде върната в него и
това е цената, която се плаща за работата на този тип помпи.