Юлиане, казах ти, че има 2 начина за дистанционно предаване на подобни лъчения, не знам защо всички се спряхте на втория, който е по-несигурен и беден, а първия го подминахте като бърз влак-малка гара?
Тук става дума за матричен "линк".
Аз засега се опитвам да разбера втория начин, когато реша че съм го схванал, ще пристъпя и към първия.
Въпросите ти са толкова "семпли" (евфемизъм), колкото и тоя - Как ако от Австрия ти пратя по интернет линк на някой сайт от сървър в Чили, компът ти ще го отвори, след като си в България?
Ако някой от вас е гледал сеанс на Кашпировски на времето, няма да пита подобни глупости!
А я да ви питам аз всички всезнайковци - КАКВО Е ИНТЕРНЕТ? ? ?
Как, аджеба, става тоя постоянен, онлайн, огромен трансфер на данни в цял свят, по две жички?
Тези, които са родени с него го приемат за даденост, но...какво е в чисто технически план? Как е стартиран интернет? Не е ли бледо копие на матричната информационна мрежа във вселенски мащаб? Или е земна технология - хахаха 
Макар че ще бъде изключително дълго, аз мисля че съм способен съвсем точно и на достъпен език да обясня на всеки желаещ как точно се случва тази "магия". Мога и да демонстрирам голяма част от обясненията си с примери и да предложа на съмняващите се да се уверят сами как точно стават голяма част от "магиите".
А ти можеш ли да направиш това за мен по въпроса разискван в тази тема?
Някой може ли?
Задаваш въпроси, получаваш отговор:
1. "Как ако от Австрия ти пратя по интернет линк на някой сайт от сървър в Чили, компът ти ще го отвори, след като си в България?" - най елементарно казано: от Австрия набират "телефонни справки" в България и пожелават да узнаят телефона на г-н Атос от град .... де да та знам откъде си. Там му го дават. Те ти позвъняват и ти казват да си запишеш на листче телефонен номер в Чили на който да звъннеш. Всъщност по-точното е че от Австрия ти се обаждат, и ти казват да потърсиш в "Телефонни справки" телефона на някой човек в Чили. Ти се обаждаш на чилийските справки и казваш че ти трябва номера на сеньор Алехандро Гарсия, живущ в град Консепсион. От там ти отговарят, че телефона на господина е еди-кой-си. И ти му позвъняваш и си говориш.
"Бюро справки" го играят DNS сървърите по целия свят. Има глобални, има и локални. Дори в твоя рутер има мъничък DNS сървър, който управлява устройствата вързани в дома ти. Самия ти компютър също пази няколко десетки (или стотици) DNS записа, точно както ти на бюрото си имаш няколко листчета с телефони и визитки на хора, с които си говорил скоро или говориш често.
2. Как, аджеба, става тоя постоянен, онлайн, огромен трансфер на данни в цял свят, по две жички?
Ако трябва да сме точни, жичките от доста време ги пенсионираха при комуникациите. Сега нещата вървят по оптични влакна. Но най-грубо казано ... все едно да предаваш морзов код с лазер - така се комуникира. С тая разлика, че за да се уплътни капацитета на влакното, през него "светят" няколко лазера, всеки със собствен цвят. Така едновременно по едно влакно може да тече една комуникация с червен цвят, съвсем друга със син цвят и още една със зелен. А в един комуникационен кабел може да има няколко хиляди такива отделни влакна, по които тече отделна комуникация, във всяко влакно едновременно текат няколко комуникации по различен цвят...
3. Как е стартиран интернет? Смята се, че началото на интернет е положено със пакет данни, предаден от компютър по телефонна линия от Университета на Калифорния до изследователския институт в Странтфорд. Естествено, под вещото ръководство на военните. Първоначално мрежата се е казвала ARPANET.
За основа на интернет може да се смята протокола TCP/IP, който ... абе има достатъчно информация в нета. Най-грубо това е аналог на пощенския плик, или по-точно няколко плика вложени един в друг. На всеки плик е написано къде да бъде доставен. Получателя отваря плика, и ако вътре има писмо -то е за него. Ако има друг плик - той се задължава да го постави в нов плик и да го пусне на адреса, написан на него. Ако не знае адреса - поставя го в плик и го доставя до пощенската станция в квартала му. Ако там не знаят адреса - предават го на Български пощи. Ако и там не знаят - пращат го до централноевропейските пощи. Там вече може ида не знаят кой е г-н Алехандро Сервантес, но знаят как до доставя плик до Чили. В централна поща Чили пак не знаят кой е тоя оръфляк, ма на плика пише че живее в град Консепсион, и пращат плика до тамошната поща. И така плика първо се катери нагоре докато стигне до място, където знаят поне нещо и за получателя и за подателя, после се търкаля надолу докато се намери толкова малка поща, която да познава директно сеньор Сервантес.
Ако ти ми пратиш писмо на мен, то ще стигне нагоре максимум до Български пощи, защото те ще знаят поне твоя и моя град. Плика няма да отиде по-навън, няма да се търкаля извън границата и да занимава европейските и чилийските пощи. Ако пращаш писмо до Мичето от съседния блок, почти сигурно е че плика дори няма да напусне градската поща и че централната поща в БГ няма и да го види тоя плик.
Има и други видове комуникация в нета, примерно по UDP протокола. Това може да се оприличи на пускане на листовки в пощенските кутии. Подателя не знае дали си получил листовката, дали си я прочел... Това се ползва при поточно аудио или видео (стрийм на живо), или при игри. Там е приемливо някой пакет "да се загуби", да не достигне получателя. Печели се време и трафик, защото получателя не уведомява подателя че е получил пакета.
Айде сега ти (или който му стиска) се опитай да ми обясниш нещата за които разискваме по този мисля разбираем начин...
