Значи...
Въпроса ми е следния - като говорим за ендотермия, къде се получава тя и в резултат на какво? Вътрекамерна ли е или в изпускателния колектор? Термично натоварване на буталото и клапаните?
В сайта четох за повишаване октановото число. Въз основа на това че един от методите за повишаване на мощността на бензинов мотор е повишаване степента на сгъстяване, НО с компромисни настройки на сместа, които компромиси се изразяват в нейното обогатяване, с цел температурно буфериране, и стабилизиране процеса или използване на гориво с по-високо октаново число, с оглед предотвратяване детонациите.
Разбира се много неща зависят и от самия дизайн на камерата - всмисъл остри ъгли и ръбове по камерата и челото на буталото са "конфликтните" зони предразполагащи 2-компонентната смес към зони на обогатяване и разреждане, всмисъл - нееднородност, също и типа на смесване - неидеалната пулверизация, независимо дали става въпрос за вътрекамерно или предкамерно смесване, но това е друга тема.
Тези недостатъци доколкото разбирам се елиминират от факта че GEET - горивото е газ и се получава един много хубав еднороден разтвор, със стабилно горене. Това ясно, ама това повишено октаново число спрямо бензина не предостава ли перфектна възможност за повишаване на компресията, а оттам и КПД на ДВГ? Дори да има ограничения в постигане на висока компресия, другото за което се говореше е че е силно намалена температурата на горене в самия цилиндър - Това не дава ли възможност за повече boost при мотори с принудително пълнене, или надув над считания за безопасен 0.4-0.6 бара?
Безопасен вмисъл - спрямо буталата - при турбо-моторите те са ковани, точно затова че кората на пресовката на челото е по-термоустойчива от нормално разстъргано бутало..
И другия въпрос - понеже явно процесора работи със скоростта на газовете, не е ли възможно система с възможност за промяна на сечението по функция на товара и оборотите, демек - да се нагажда по дебита на газовете? Например цилиндричните компоненти по процесора да са конични и подвижни?
