Testatika - принцип на работа и основни схеми

[satanasko]

Да припомня Тестатика машината на Метернита е с 2 диска въртящи се в противоположни посоки, като помежду си имат механична връзка - ремъчна предавка с пресукан на 180 градуса ремък на единия диск както е при Wimshurst machine. При тези условия може би ще се неутрализират пулсациите(пресекулките), които те тормозят.

[coke2k]

Не е така satanasko. Има машина с 1 диск има и с 2 диска а ремъка не е усукан като на уимшърс. Съветвам те да разгледаш по детайлно информацията за тестатиките. При мен пресекулките се поличават защото бързам да споделя резултата а не заради нещо друго.  Като я направя с няколко екрана няма да има пресекулки.  Малко търпение!

[Vale]

Обръщам се към колегата coke2k с възхищение от опита му да направи електрет. Изглежда, тази работа е доста сложна и сигурно информацията се крие. Това което може да се намери в интернет за 'домашни' електрети се отнася само за смес от пчелен восък и сакъс. Вероятно някаква полезна информация може да даде и преподавателката в Пловдивския университет по дисциплината електрети доц. д-р Ася Виранева. Координатите и взех от сървъра на университета - asia83@abv.bg, 032 261 256, 032 261 271. Вероятно телефоните са служебни. Обаче предполагам, че и тя не може да прави електрети, защото срещах нейна публикация с електрет, който бяха получили от Казан (РФ), където са военните заводи на руснаците. Ще сложа един документ на NASA от 1975г., където си описват проблемите по правене на електрети. Вижда се, че не им е било лесно. Също, ако се чете информация за електретните микрофони се разбира, че в началото много бързо са се разваляли, но с течение на годините са успели да ги стабилизират. Според това, дето съм видял да пишат, моето впечатление е, че плексигласа го обработват с коронарен ефект. Това е друга технология, не е като термо-електрет. Ако представлява интерес, мога да дам много информация, която съм събирал за електретите, само се боя да не задръстя сървъра на форума. За това ще сложа за сега само документа на NASA. На колегата coke2k искрено му желая успех.

[coke2k]

Да Vale проблем е създаването на електрет. Опитвам се да намеря добра технология. При мен ефектът се задържа до около 2 часа. После всичко отслабва до пълно изчезване. Всички лабораторни образци се правят на много тънки листи и започвам да си мисля дали да не го правя и аз на листи, които после да залепям на плексигласовите дискове.  Но да речем, че това са технологични затруднения, които някой ден ще се изчистят и ще можем да получим наистина постоянно поляризиран диелектрик, подобно на постоянен магнит. Мисля, че като цяло това е правилният път. Щом можах да получа генератор (вибратор) на статични заряди  и от статично да го направя в движещо, включително и с ръка се усеща вибрацията ..... това е, аз вече 100% съм убеден че това е пътят. Между другото електретът държи до около 2 часа, независимо дали го ползвам за експерименти или стои без каквато и да е работа да върши.

[mito_kupona]

Случайно попаднах на това видео, може да е полезно. https://www.youtube.com/watch?v=cL7DnSpy3i4

[Vale]

Здравей coke2k. Ще сложа тука описание на процедурата, която идва от Руснаците. Лошото е, че в описанието на патента винаги има нещо. което премълчават. Патента е от Белорусия, но там са цитирани и патенти от времето на Съветския същз. Казва се:

СПОСОБ ИЗГОТОВЛЕНИЯ ПЛЕНОЧНОГО ПОЛИМЕРНОГО ЭЛЕКТРЕТА

Там след термообработката и поляризирането електрета го чакат да истине и го подлагат на короно-ефект при 15-30 кВ. Ето го файла:

[mito_kupona]

    Не съм спец по електрети, но ми хрумна една идея. Целта е да се поляризира диелектрика, така че от едната му страна да се струпат положителните заряди, а в другата отрицателните заряди и да се получи някакво електрическо поле с определен интезитет. Някъде бях качил една таблица, кой материал, как се зарежда и мисля, че плексигласа се зарежда положително. Дори и, след термична обработка и, след атаката с високо напрежение, този плексиглас по принцип се зарежда с положителни заряди, и след кратък период от време след анихилацията на положителните и отрицателните заряди в самия диелектрик, ефекта на поляризация ще изчезне, което е абсолютно нормално. Плексигласа в нормално състояние винаги се зарежда положително без да се влага никаква енергия за това, защото той е способен сам да улавя положителните заряди от околното пространство.
     Ако се направи някакъв сандвич от плексиглас и някакъв друг диелектрик, който се зарежда отрицателно по естествен път, мисля, че картинката ще е доста по-различна. Сигурно пак ще се наложи сандвича да се загрява и да се атакува с високо напрежение, за да се поляризира, но след това ще се разрежда във времето по-бавно или няма да се разрежда, защото двата материала по естествен път улавят положителните и отрицателните заряди от средата и се зареждат сами. Сега, възможно е да се наложи между двата материала да се постави трети, който е електрически неутрален и не се зарежда, за да няма утечка на заряди от плюса към минуса, но това е вече въпрос на експерименти. Не искам да ангажирам никой с моето мнение, това просто е една идея.....

[coke2k]

Елактрет изработен от тефлон запазва над 10 години свойствата си. Но самата технология на получаване е малко заширована. Хронологично и логично разгледано не е ясно как точно Стефан Маринов получава ексклузивни права за разглеждане и експерименти с машините. Как е допуснат да бъде единственото изключение и да бъде член на най високия кръг  членове състоящ се от 12 човека (включително той самия) и да живее извън Метернита - това са данни от докладите на няколко различни посетители в Метернита, допуснати до физически контакт с машините. И само Стефан Маринов е имал възможността да види в действие  и трите работещи машини. Всички останали гости на общността са виждали само  по една от тях в действие. И според моето разследване стигнах до извода , че причината е само една. Стефан Маринов е бил асистент по физика  на професор Наджаков във физ.  факултет, а проф. Наджаков е изобретателя на фотоелектретното състояние което е в основата на всички копирни машини. Пол Бауман по обясними причини не може да мащабира тестатика до по големи размери именно от проблем със създаването на електрети.  За това решава да ползва друг метод който би му позволил да увеличи капацитета на машините си в пъти за това е стигнал до фотоелектретното състояние на диелектриците. Но проф Наджаков вече не бил жив и и единствената възможност остава асистента му Ст. Маринов. ...... по нататък знаете кво става-гласува се между 12-те върховни члена за и против разсекретяването на технологията на тестатика и единствения за е бил нашия човек. Съответно гейм овър за господин Маринов.  Сега за всеки случай ще кажа и още нещо което разбрах от опитите си и е много важно според мен - капацитивния трансформатор или по скоро електростатичния  трансформатор се прави от метали с мрежести структури (още не мога да разбера  функцията на комбинацията мед и алуминий, а според мен е мед и желязо) - от листов материал не става нищо.   Електрета  с налепена мрежа с относително едри правоъгълни отвори движейки се в близост до диелектрик с налепена относително ситна мрежа с правоъгълни отвори индуктира  (не знам дали това е правилната дума) относително високото напрежение от електрета в относително виско ток в диелектрика  с  плочи от мрежа ......... при мен е сандвич , а не е буркан като в тестатика. Вероятно изпълнено с буркани един в друг нанизани ще е по ефективно но аз нямам такива. По някога се зарежда мн добре по някога е по зле но винаги се зарежда сандвич кондензатора. Задвижването е също електростатично  - мрежите се усеща как вибрират леко на ръка . Ефекта е обратен на обикновения трансформатор и обратно на магнитната индукция каточели.
За сега това мога да кажа  - бавно става заради лошите електрети а и около 8 часа ми отнема да направя електретен диск от 4 мм плексиглас. Ще се пробвам съсвсем скоро да направя някакво показно за да стане по ясно.
Vale корония метод не може да се използва за големи повърхности. Благодаря ти, ти имаш най много инфо за електреие  и помощта ти е безценна.

[mito_kupona]

В един коментар под едно  видео https://www.youtube.com/watch?v=OpRYIk_100w за електрета, намерих обяснение, как се прави коронен разряд на голяма площ. Това е коментара:
На лист меди - подать +.  Она снизу. А вот на алюминий не надо ничего, но... - над листом алюминия, сверху ( не касаясь) такой же по размерах лист с тонкими иголками, на него минус.  С иголок будут стекать заряды. Должно быть  слышно слабое шипение ( а в темноте фиолетовое свечение, коронный разряд ). А вы, образно говоря, сделали короткое замыкание! Поэтому и не получилось.
Превод:
На медния лист се подава плюс, той е отдолу. А на алуминиевия не се подава нищо, но над него отгоре се поставя друг, без да го докосва,  със същия размер, на който има тънки иглички и се подава минус. От игличките ще се стичат заряди. Трябва да се чува леко свистене, а в тъмното да се вижда виолетово светене, това е коронен разряд. А вие образно казано сте направили късо съединение. И затова не се е получило нищо.

[Vale]

coke2k, ще сложа една статия на доц. д-р Ася Виранева за иследване на короно-електрет. Дано намериш вътре нещо полезно. Аз доколкото помня от матерялите дето съм чел за правене на електрети има една тънкост - зарядите, които се образуват ги делят на хомо-заряди и хетерогенни заряди. И пишат че след определено време електрета си обръща полярността. Доколкото разбирам обръщането минава през нулево състояние. Провери дали ако изчакаш достатъчно време няма да се обърне полярността, т.е. след като изчезне заряда на негово място да дойде противоположен заряд. Аз ще потърся още някой матерял с обяснения на процеса на правене на електрети.
Ето материала на д-р Виранева:

[PyroVeso]

Coke, опит за разсъждение между комбинацията мед/алуминий.
На всяка повърхност метал/метал възниква потенциал. Колкото по-отдалечени са металите в електроафинитетния ред, толкова по-голям е той. Принципът се проявява при термодвойките.
При метали, които не са в допир, може би има подобен ефект, но много по-слаб и/или проявяващ се само в силно електростатично поле.

[epwpixieq-1]

Да припомня Тестатика машината на Метернита е с 2 диска въртящи се в противоположни посоки, като помежду си имат механична връзка - ремъчна предавка с пресукан на 180 градуса ремък на единия диск както е при Wimshurst machine. При тези условия може би ще се неутрализират пулсациите(пресекулките), които те тормозят.

Не е така satanasko. Има машина с 1 диск има и с 2 диска а ремъка не е усукан като на уимшърс. Съветвам те да разгледаш по детайлно информацията за тестатиките.

Не претендирам че имам познания как точно Тестатика работи (а дали изобщо, това е друг въпрос), но попаднах на добре забравен материал, които ако се прочете внимателно дава представа за фундаменталното явление което се използва при така наречените "електростатични" машини поне от така наречения въртящ се тип, най-добрия пример за които се знае е машината на Уимшърст.

Това така добре забравено познание на електростатичния ефект онагледен с електрофорус, и най-вече удвоителния ефект на зарядите, при определена геометрична конфигурация (или може да се каже и последователност на свързване)  се явява явлението, което според мен е и в центъра на Тестатика. Тези машини от самото начало са били наричани "удвоители" и само по себе си това наименование дава представа за явлението на удвояване на зарядите. След това са били преименувани на машини на "влияние", като до нас достига термина "електростатични". Интересното е че термина "електростатична" прикрива много от динамиката на това което става във самата машина, а то е, поне до колкото съм го осъзнал за сега, се проявява математически функция на удвояване зарядите във определени участъци на конструкцията само на база на електростатичната индукция и моментно, динамично, прегрупиране на капацитивните метални елементи.

Забележително е, че и от осъзнаването на основния ефект на удвояване чрез електрофорус се минава много дълъг път, приблизително 100 години, от много изобретатели, на оптимизация на различни видове машини, достигайки се до Уимшърст.

Тестатика има основните характеристики на такъв тип машина, които са били един, два или много-дискови, с доста допълнителни елементи разбира се, затова и помествам коментара тук, макар че той отваря някак си по-широка тема, за принципа на работа на тези типове машини, където Тестатика (предполагаемо) е един вид имплементация на физичния феномен.

Прилагам документа от който дава точна представа за явлението и някаква представа за работата на тези апарати макар че, според мен, има и непълноти които човек сам трябва да осмисли.

Оставям преценката на администраторите да преценят дали си заслужава отделна тема.

[Иван Димов]

   Ето ви една моя идея за Тестатика. Имате два диска със сегменти. Сегментите са електрически свързани през един и така имаме два извода от диск като всеки извод е свързан към пръстен и чрез четка токът преминава от въртящия се диск към неподвижна бобина и кондензатор. Един вид четните сегменти са на единия извод, а нечетните на другия. Така двата извода от единия диск се закачат за последователно свързани бобина и кондензатор. Двата извода от другия диск се свързват чрез два високоволтови диода към акумулатор или друг източник на постоянен ток. И накрая - слагат се две четки (остриета) от медни жички в периферията на единия диск като едната четка е свързана електрически към четните сегменти, а другата четка е свързана към нечетните. Така при преминаване на четките в близост до сегментите на другия диск имаме искра и електрически контакт. Показвам ви мой стар експеримент на електростатичен двигател, работещ на подобен принцип - https://www.youtube.com/watch?v=XcaNo8hj6qM Отказах се от по-нататъшни опити в тази област поради липса на достатъчно качествени материали. При моите опити сегментите съм ги лепил с най-обикновено тиксо.

[epwpixieq-1]

Имате два диска със сегменти. Сегментите са електрически свързани през един и така имаме два извода от диск като всеки извод е свързан към пръстен и чрез четка токът преминава от въртящия се диск към неподвижна бобина и кондензатор. Един вид четните сегменти са на единия извод, а нечетните на другия.

При положение, че прочетете документа които приложих, ще разберете че вашата конструкция, поне както я разбирам от думите ви, без чертеж, не дава възможност на "удвояващото/умножаващото" явление да се прояви. Металните сегменти не трябва да са свързани, освен само по двойки, и то в точно опредена, в даден момент, конфигурация.

На нета, както обикновено, е пълно с неразбирания относно динамиката на Уимшърст машината, понеже както както вече се е утвърдило, никои не си прави труда да се задълбае в историческите публикации и разбере физическия феномен на който тя е еволюирала, понеже, впродължение на един век, е имало десетки други машини преди нея, основавайки се на същия феномен. Този феномен е много добре обяснен в приложения от мен документ, в предишния коментар, на странна 5-6, и наименуван двоен електрофорус, и от там произлиза първото им име на тези машини "удвоители".

Само този колега, който (явно) не е попадал на историческата информация, но подхожда към проблема като технически любопитен човек, се опитва наистина да разбере какво става. Неговите разсъждения са на човек които иска да разбере същността на процеса а не само да махне с лека и да каже че няма нищо чудно и всичко е "статично електричество" каквото и това да значи:

https://www.youtube.com/watch?v=4nOhlfeQNkQ
https://www.youtube.com/watch?v=JgUV5ZFEdsk
https://www.youtube.com/watch?v=frhRy4xNDN8
https://www.youtube.com/watch?v=hukTkBKidCQ
https://www.youtube.com/watch?v=UTyfHHBEjb4

[hyparh]

Epwpixieq-1, благодаря за писмените материали, определено са интригуващи и ще ги прочета като имам време.
Наскоро аз също се замислих над тези видове електростатични машини и принципите им на умножаване на напрежението. Това, което ми направи впечатление до сега (от разгледани материали из нета), е, че чистите дискове без метални сектори, произвеждат най-високо напрежение, като искрата може да достигне дължина диаметъра на диска. Такава е т.нар. Bonetti ел.статична машина, при която трябва да се внесе първоначален заряд за стартиране, след което тя си произвежда собствен от околната среда.