Припомням, че електростатична машина Уимшърст е със самовъзбуждане, докато другите машини примерно Бонети трябва външен източник на високо напрежение да тръгне.
Това ако мисля че вече го отбелязахме, и може би не е удачно да се повтаря отново, освен, разбира се, ако не желаете да го затвърдите за останалите колеги.
Тук повтарям освен електростатика имаме и магнетизъм. Първите машини Уимшърст са ползвали калай и мед, сега алуминий и мед. Заради противоположното въртене на дисковете, се създава противоположно магнитно поле и то определя кой кондуктор е + или -, зависещо от посоката на въртене на дисковете, иначе двата кондуктора трябва да са + или -.
mi68, ако обърнете внимание на предоставената информация ще видите че нямаме индикации за такова създаване на магнитно(/и) поле(/та). Тези машини не работят на принципа на триенето (поне по начина по който стандартно се разбира, но за това по-долу) а на съвсем друг, както вече споменахме, удвоителен/умножителен принцип. Това е много добре показано в линка на които е обяснено нагледно "удвоителния процес", още повече, липсата на сектори при Bonetti е идеален пример за това.
За да имаме магнитни полета ние трябва да имаме еднопосочно движение, праволинейно или орбитално, на заряди ( поне по установените разбирания ). В диелектрик, от които са направени дисковете, ние нямаме свободни заряди, които да извършват това движение, и това всъщност определя диелектрическите му свойства. Тоест диелектрика не складира заряди, ако някой си мисли друго, то той има грешно разбиране. Молекулите на диелектрика се ориентират пространствено под външно напрягане на Е полето и така "задържат" това въздействие, това е фундаментално свойство на диелектрика (и съответно на кондензаторите като елемент). Ето ви един елементарен експеримент, който за много хора в индустрията както и реномирани университетски преподаватели, е нелогичен, на база на тяхното заучено познание, но който прекрасно демонстрира фундаменталното свойство на диелектрика (в случая стъкло):
https://www.youtube.com/watch?v=9ckpQW9sdUgВ случая с удвоителните машини имаме това фундаментално свойство, на диелектриак, с доста интересна динамика на умножаване на напрежението полетата, в определени, натурално обособени, от динамиката на машината, сектори на дисковете. Но тук нямаме движение на заряди, в материята на дисковете, поне по стандартните разбирания като Coulombs/sec.
С елементарни думи много по-лесно бихме създали магнитно поле при въртенето на железен, месингов, или меден диск, отколкото при въртенето на диелектричните дискове на удвоителните маши.
Сега относно динамиката на "триенето" на вдуха (който по себе си е отново диелектрик), между двата диелетрични (приемем че са акрилик) диска, а не върху метал (няма значение какъв), и дали това е основно за работата на машината, това е интересен въпрос, който си заслужава внимание.
Може да си приставим, че когато дисковете се въртят те неимоверно завличат част от заобикалящия ги флуид (въздуха) около тях. Това е фундаментална динамика за тяло движещо се във флуидна среда, както много пъти обясних при коментарите си относно Турбината на Тесла, а и на всеки който е минал през някакъв университетски образователен курс, по динамика на флуидите, това трябва да е ясно.
И така понеже акриличните дисковете се движат разнопосочно, те ще задвижват слоя на въздух които ги обгръща със тях. Така, в
пространството между двата акрилични диска, се формират
два въздушни (флуидни) диска които се движат еднопосочно съответно със всеки един от тях (от другата страна на акрилика също се формират такива дискове но там картинката е по-елементарна), и може да се каже, че са прилепени съответно към акриличните дискове. За да има такава динамика на въздушните дискове, трябва да има трансмисионен механизъм на минимално съпротивление на флуида,
който остава между тези разнопосочно движещи се въздушни дискове. Необходимостта от такъв механизъм произлиза от осъзнатия природен закон за всяка флуидно-динамична система, че тя винаги трябва да се организира така че да минимизира съпротивлението (ЗЗЕ, или по друг начин казано, да минимизират релативните скорости) при трансмисията на приложената към нея сила. Така, въздуха който остава
между въздушните дискове (не завлечен от акриличните) образува миниатюрни вихрови спирали и когато единия въздушен диск се движи в едната посока, това не пречи, а даже подпомага, движението на отсрещния въздушен диск, чието движение е в другата посока. Или елементарно казано тези вихрови спирали играят ролята на ролките на лагер, само че в една флуидна система.
Понеже тук имаме вихрово движение на диелектрик, и при него имаме мобилни молекули които се влияят от Е полета ( тоест се поляризират ), предполагам че е възможна организация и трансмисия на мобилни заряди от единия въртящ се въздушен диск към другия, и съответно постоянно засмукване, на база на тези вихрови спирали, чиято ос на въртене е перпендикулярна на оста на въртене на самата машина, на нови заряди от заобикалящия машината флуид (въздух). Но както виждате комплектността става висока и единствено експериментите в тази насока, осъзнавайки така представената динамика, могат да покажат какво точно става.
Ако се замисли човек, се оказва че такава динамика може да се направи не само с дискове а и с тръби от диелектрик,, и така самата конструкция на въртящия се елемент, прави машината по стабилна. Това което трябва да се спази е тези тръби, които явно трябва да са една в друга, да се въртят на една ос, но противоположно ( макар че по принцип може и само едната да се върти, подобно на въртенето само на един диск ). Ефекта трябва да е абсолютно същия, интересно е че няма машина, с такава конструкция, направена до сега. Имайки в предвид изложената флуидна динамика, може да се види как, при такава конструкция, осите на трансмисионните вихрови спирали, няма да се перпендикулярно на въртенето на машината а коаксиално, което е опредено по оптимална конфигурация, особено за засмукване на допълнителни заряди от заобикалящата въздушна маса.
Интересно е да се отбележи че такава една конструкция се вписва много добре в системи които имаме движение на въздух за извличане на енергия. Като предполагаемо трябва да се направи сравнение със стандартните вятърни генератори. Разбира се не трябва да се забравя, че при висока влажност на въздуха разпределението на заряди, посредством динамиката на системата, изчезва.