Уважаеми Кадуцеус,
изчетох с интерес темата и искам да предложа на обсъждане идеята, че тестатика може да е гравитационно- електростатичен генератор. Знаем способността на масите да левитират под действието на електростатика и това, че електрона има маса.
От друга страна цикълът на Карно е широко използван метод за добиване на енергия от околната среда. Теоретичното обяснение на този цикъл е заложено в Законите на термодинамиката. Защо обаче не можем все още да получаваме от околната среда и други видове енергия освен топлинната. Дали само топлината се подчинява на тези закони или са валидни и за другите видове енергия?
Задавайки си този въпрос нека анализираме самия термодинамичен процес.
На първо място за да се появят термодинамични ефекти е необходимо да настъпи промяна на обема на газ или неговото сгъстяване /разреждане/.
От това произтичат възможността да се променя температурата, да се извърши някаква работа, или да се промени агрегатното състояние, съгласно законите на термодинамиката. Какво се крие зад това сгъстяване или разреждане.
Ако го разгледаме от гравитационна гледна точка, ще забележим че всички тела, които имат маса се намират в динамично гравитационно равновесие с околната среда. Това важи както за планетите така и за най - малките частици включително и тези с дуалистично поведение. При нарушаване на установеното гравитационно равновесие като сгъстяване или разреждане на гравитационните маси възникват промени на равновесието, като сближаваните маси се ускоряват, а отдалечаваните се забавят.
При реалните газове възниква промяна на ентропията на веществото при промяна на налягането в разглежданата система. В следствие на ускореното движение се получават свободни радикали от частиците на газа и се отделя топлина.
При отворена система е налице и дифузия на топлина спрямо околната среда. Последното свойство дава възможност, чрез термопомпени устройства работещи на обратния цикъл на Карно и топлообменници да се черпи свободна енергия. Това са познатите ни хладилници, термопомпи с посредник вода и климатици с посредник въздух.
Ако си представим, че вместо атомарен газ, използваме електронен газ, то би трябвало да наблюдаваме поведение на идеален газ, тоест без температурни загуби. При сгъстяването му трябва да се получи повишаване на напрегнатостта на електрическото поле, а при разреждане напрежението да спада, съгласно цикъла на Карно. Ние познаваме поведението на кондензаторите при зареждане и разреждане и при това не се наблюдава голяма дифузия на топлина.
При повишаване на енергията на електрона, той увеличава ъгловата си скорост, както и орбиталната скорост, като при това увеличава и гравитационната си маса. Промяната на орбитата около ядрото компенсира новата гравитационна енергия и не се отделя топлина, защото няма удари между частиците както в реалния газ. Електрическият потенциал при това нараства еластично много близо до характеристиките на идеален газ.
Както в класическите термодинамични устройства като термопомпите, така и тук, за да има взаимодействие с околната среда системата трябва да бъде отворена.
От сходството между поведението на двата газа можем да очакваме, че :
- При двата газа намаляването на обема /сгъстяването/води до увеличаване на налягането, респективно на напрежението, а при разреждане обратното отношение.
- При атомарен газ повишаването на налягането води до сгъстяване на частиците на газа и увеличаване на ентропията, а при електронния газ електростатичното напрежение предизвиква сгъстяване на електроните в обема на кондензатора и увеличаване на ъгловата и орбитална скорост на електроните.
- При атомарният газ се дифузира топлина към околната среда чрез топлообмен.
Дали и Какво се дифузира при електронния газ, при висока скорост на възбуждане, ако не се отделя топлина?
Разликата между атомарния и електронния газ е само в скоростта на движение на частиците. Атомите и молекулите в газовете не могат да се движат с големи скорости поради голямата си маса и ударите помежду си, докато електроните могат лесно да се ускоряват до скорости близки до тази на светлината.
Както знаем от Общата теория на относителността, при скорости близки до светлинната се променя фактора време.
Следователно при електронният газ цикъла на Карно ще се изпълнява, като вместо топлина, ще се дифузира време към околната среда, при достигане на определени скорости близки до тази на светлината. Такива скорости могат да се достигнат при бързо нарастване на напрежението до високи стойности.
Като доказателство за тази хипотеза може да се посочат опитите на Томас Таунсенд Браун с бързо зареждане на кондензатор с високо напрежение, при което се получава изкривяване на пространството и времеви лаг. Браун наблюдава левитация на целия кондензатор в продължение на няколко минути след бързото му зареждане, което потвърждава гравитационния характер на взаимодействието при сгъстяване на електронен газ.
Следователно при подходяща конструкция на уред, осигуряваща сгъстяване на електронния газ и ротация на този газ за създаване на собствено гравитационно поле на този уред, както и отвореност на системата към околната среда, такъв уред би могъл да се свърже с въздуха в хронообменен процес. При този процес ускоряването на едната материя в локалното си време ще осигурява забавяне на друга материя в оравновесяващото време, като при това общото време няма да се променя. Гравитационната енергия, която ще се черпи от материята ще се възстановява от енергията на Слънцето, също както се възстановява енергията необходима за движението на планетите в Слънчевата система. Тоест такава конструкция ще бъде възстановим естествен и неизчерпаем източник на енергия в рамките на живота на нашата Звезда. Ще бъде източник на енергия с неутрално влияние върху природата и ще разреши плавен преход към намаляване на въглеродното и озоново замърсяване на атмосферата при нарастващо потребление на енергия.
Хронопомпата трябва да работи аналогично на термопомпите, но с възможност за самозахранване поради прякото превръщане между гравитационното и електрическото полета. Поради по голямата близост до поведението на идалния газ, хронопомпата ще има по-висок КПД от този на термопомпата работеща с реален атомарен газ.
В заключение моля да обсъдим и тази страна на тестатика
С уважение
