Здравейте отново.
Днес направих едно доста нескопосано измерване за загряването на еднакъв обем вода от бързовар и от аноден нагревател.
Резултатите са 23 Вч за бързовара на 20 Вч за анодния нагревател.
Установка:
- 2 буркана с вода, напълнени до едно ниво (около 900 грама).
- Уред VC9805A с термодатчика в комплекта.
- описаното оборудване от измервателната установка.
Налях водата сутринта, оставих няколко часа да се темперира със стайната температура и започнах експеримента.
Температурата на водата е 25 градуса, нагревателите се включват до температура от 50 градуса, а датчика е закрепен от външната страна на буркана с изолирбанд.
Бързоварът затопли водата за 3 минути, а анодният нагревател за около 11.5 - 12 минути.
Средната мощност на бързовара е 463 вата, докато на анодния нагревател е 102 вата.
Консумираната енергия във ватчасове ->
1. (3/60)*463 = 23.1 Вч
2. (12/60)*102 = 20.5 Вч. (11/60)*102 = 18.8 Вч.
Особености на експеримента:
1. Бързоварът бързо достигна желаната температура от 50 градуса. След спиране на тока тя се повиши до 54 градуса в рамките на една минута (инертност, движение на водата). След още минута спадна от 54 до 52 (като предполагам, че спадането е с градус и малко, термометърът ми е неточен).
2. Анодният нагревател сработи значително по-бавно, поради липсата на добавен електролит (само чешмяна вода). 50 градуса бяха достигнати след 10.5 минути, а 54 бяха достигнати след още една минута. След малко ще стане ясно защо продължих времето.
3. Анодният нагревател затопля водата само в най-горната част. С повишение на температурата се повишава и проводимостта, токът се повишава, респективно мощността. Долната част на съда остана хладна през цялото време. Това ме навежда на мисълта, че реалната температура на *цялата* течност е по-ниска, без да се ангажирам да кажа с колко точно. Неприятното е, че колкото се повишава температурата на горния слой, толкова се повишава и проводимостта му. Токът не преминава равномерно, а се увеличава само в горната част.
Според мен опитът трябва да се повтори с помпичка или магнитна бъркалка, която да изравнява температурата на водата в различните части на съда. За сега не може да се каже, дали АО е по-ефективен. Личното ми мнение е, че не е, но експериментът ми не е точен, за да даде реален резултат.
ПС: за колегите експериментатори, може спокойно да се ползват амперклещи и мултицет, с които да се записват стойностите на тока и напрежението. Добавянето на електролит няма да промени характера на товара от активен в реактивен. Всъщност реактивен х-р на АО може да има при изключително чиста вода, където и загряването ще е сериозно забавено.