Малко размишления по темата...
Неизвестно защо Надин смята, че допълнителна енергия идва от намагнитване/размагнитване на сърцевината на тороида, а ПМ служи само за задаване на работната му точка върху хистерезисната крива.
Цитат:The magnet is used only to set the operating point in the MH curve of the toroïdal core. The magnet is not the source of the excess of energy. The ferromagnetic core is used on the highly non linear portion of the MH curve (where the core permeability drops quickly)ПМ е използуван само да зададе работната точка върху ВН кривата на тороидалната сърцевина. ПМ не е източник на допълнителна енергия. Феромагнитната сърцевина работи в нелинейната част на характеристиката си, където магнитната проницаемост бързо спада. (Преводът е в свободен стил... 
)Странно защо дава кривите на изменение на магнитната проницаемост на материала, а не анализира какво следва от това. Тази конструкция си е комутатор на магнитен поток в чист вид, само дето няма външна или основна сърцевина, а силовите линии се затварят през въздуха, като пресичат по пътя си навивките на товарната намотка. Резултатът е ЕМ индукция и снемане на полезна мощност.
Процесите, така както ги виждам аз:
* Няма управляващ импулс => повечето силови линии на полето на ПМ се затварят през тороида, магнитната му проницаемост е близка до максималната, а магнитното съпротивление - минимално;
* Управляващ импулс => влизаме в нелинейната област на насищане на сърцевината, магнитната проницаемост рязко спада, а магнитното съпротивление се увеличава. Резултатът е изхвърляне на силовите линии извън тороида, по въздуха, като по пътя си срещат товарната намотка.
Предимства на конструкцията: * Опростеност => лесна реализация;
* Добри възможности за усъвършенствуване.
Недостатъци: * Ниска управляваща честота => голям разход на проводник, ниска изходна мощност;
* Липса на изходна сърцевина => голямо магнитно съпротивление на въздуха, загуби и ниска ефективност.
