caduceus-е,
Доколкото съм запомнил от книгата на Андреев, не е от значение количеството олово, което ще се използва за катализатор, а е от значение разстоянието между магнитите, между които се поставят оловните топчета. Това е така, защото катализата се получава НЕПОСРЕДСТВЕНО ДО ПОВЪРХНОСТТА НА МАГНИТИТЕ, т.е. разстоянието между тях трябва да е минимално, за да има максимален ефект. Личното ми мнение е, че разстоянието не трябва да е повече от 2 мм. Ако го направиш с 1,5 мм предполагам, че несъмнено ще имаш успех.
И друго има значение. А именно площта на магнита, по която тече флуида, т.е. въздуха. Колкото по-голяма е тя, толкова по-добре. Което значи, че катаизаторът трябва да е изработен така, че вздухът да минава не по шрочината на магнита, а по неговата дължина; образно си представи как трябва да ги разположиш в изработената от теб кутия.
И използвай медна мрежа с по-големи дупки, за да задържиш оловните топчета.
Аз лично, ако имах достатъчно пари, досега да съм направил експеримента с възможно най-мощните магнити. Ако има с по-голяма сила от 13 кг е по-добре. Постарай се първоначално да подредиш повече магнити, а не 6-7 двойки. Сложи поне петнайсет, за да не намаляваш сечението; имай в предвид, че сечението допълнително се намалява след като сложиш и оловните топчета.
Много ми е интересно, как ще регулираш подаването на искрата при инжекторен мотор преди горна мъртва точка. При тези двигатели регулацията на подаването на искрата ще си е по-сложно. Изпробвай катализатора директно на кола с газова уредба, защото мисля, че така ще регулираш сместа много по-лесно, отколкото при бензин.
Водната пара, доколкото помня от книгата, се вкарва, за да се увеличат свободните електрони в сместа, иначе процесът на автотермия /самогорене/ не започва при първоначална инсталация на катализатора. Но при наличието на висока атмосферна влажност и след изминаването на 5000 км, при което се достига максимум в компресията, тя не е необходима.
И друго важно. Андреев твърдеше, че с течение на времето, в стените на цилиндрите, по главата и клапаните, благодарение на разпада на азота, се натрупва определен изотоп на въгрерода, който достига максимум при около 5000 изминати километра с катализатора. Тогава вече се случват най-благоприятните процеси; работа на двигателя в дизелов режим без подаване на гориво след първоначалния подгрев и достигането на температура от около 60 градуса на охладителя; тотално уплътняване на свободните пространства в цилиндрите поради натрупването на въглеродния изотоп и увеличаване на компресията; почти самопроизволно протичане на изгаряне на азота и трудно загасяне на двигателя след изключване на запалителната система /сигурно тогава ще трябва да помислиш и за поставянето на клапа на входа на въздуха, за да можеш да изгасяш двигателя/. И при достигането на тези 5000 км не спирай да караш без масло, защото натрупващият се въглерод трябва за бъде изкарван по някакъв начин от двигателя, а това може да се постигне с маслената уредба.
Успехи!
