Автор Тема: Теория и експерименти на mi68  (Прочетена 187083 пъти)

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #120 -: Февруари 23, 2010, 08:21:49 pm »
Така е ефекта е повтаряем. В центъра се получава охлаждане и имам пациент които твърди че му е изчезнал артрита. Но от единичен случей не трябва да се правят генерални линий и обобщения.
Някой мисли на глас. При резонанс имаме активно съпротивление т.е. нямаме дефазиране между тока и напрежението. Според мен не може да се прилоложи правилото за разпределени параметри т.е. дълги линий. Тъй като нямаме фазова разлика то скороста на реакция на вакума излиза ,че е безкрайно голяма. Безкрайности няма то тази скорост е огромна спрямо скоростта на светлината. Ако се измести резоната честота се получава фазова разлика и в единият случей имаме капацитет в другия индуктивност.
Възниква един практичен въпрос:как влияе постоянната съставка на колекторният ток и дали е възможна паралелна схема на захранване на колектора? Постепенно ще намерим отговора.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #121 -: Март 03, 2010, 01:05:01 am »
Днес си играх и оптимизирах смемата. Кондензатора 4,7нФ между емитер и колектор замених с 390пФ. Кондензатор 150нФ замених с 680нФ. Получих при 12в 249кХц при 24в 260кХц. Честотата се доближава до 330кХц но автогенератора според мен не може да я постигне заради инертността на транзистора,инпеданса при триточкова схема трябва да има индуктивен характер,при резонанс инпеданса има активен характер,затова автогенератора има честота по ниска от резонансната. Пътят за увеличаване на честотата и доближаване до резонансната на кръга е намаляване на стойноста на капацитивният делител-при транзистори стойността на границата е доста висока. Използването на съставни транзистори не води до желаният резултат. Тези стойности на елементите са близки до оптималните. Ще видя да ползвам полеви транзистор и какви резултати ще постигна.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #122 -: Март 09, 2010, 05:09:30 pm »
Направих някой опити и констатирах нелинейност в конусните и палачинковите бобини.  За сега твърдо съм
наблюдавал само честотно преобразуване и по слабо амплитудно. Просто човек не знае откъде ще изкочи заека.
Това явление ме навежда на мисли за електродвигателя на Тесла в електромобила на Тесла, там дискусията се водеше за ламповата схема, а не от къде влиза енергията. В тоя ред на мисли прегледах ферорезонанса разгледан в ТОЕ.
Намерех свежи идей за разработка.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #123 -: Март 14, 2010, 08:14:04 pm »
Расъждавах кога два електромагнита или кондензатори ще се привличат/инплозия/ ако се пусне променлив ток с подходяща честота. За да се привличат максимално трябва да са в противофаза на 180 градуса. При синфазност 0 градуса имаме отблъскване. При повишаване на честотата имаме дефазиране/заради нееднородност/ и започва слабо привличане до максималното възможно 180градуса . Правя заключение, че гравитацията е слабо променливо поле и може да се пребори с постоянно или противофаза.Този ефект се постига при бифилярка тип Тесла НК-НК. Следващо е да се ползва нееднородност, различна геометрия и различни метали,с цел понижаване на честотата,увеличаване на амплитудата и доближаване до постоянен ток. Вече работя бифилярка мед и стомана , която я лови постоянен магнит. Идеята е да се усили магнитното поле индуцирано от медния проводник и собствиният ток по стоманата ,имаме променлив ток, самоиндукцията да се увеличи и да получим по-високо напрежение т.е. да се получи параметричен усилвател.
« Последна редакция: Март 14, 2010, 09:34:16 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #124 -: Март 21, 2010, 06:38:23 pm »
Днес получих експериментални данни за биметална бифилярка тип Тесла/бобината е направена от стоманен проводник и меден.
 генератор; резонансна честота ;непермер
       -10дВ                      458кХц              -44дв
          0дВ                      459кХц              -34дВ
      +10дВ                      479кХц              -21дВ
От направените измервания се забелязва нелинейност между напрежението(амплитудата) и повишаване на  резонансната честота-обратна зависимост спрямо статдартен трептящ кръг.
   
« Последна редакция: Март 27, 2010, 08:59:18 pm от mzk »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #125 -: Март 27, 2010, 10:48:35 pm »
Колеги показвам снимка на биметална теслова намотка. Бобината е направена от стомана(магнитно мека) и меден проводвик с ф0,5 с ПВЦ изолация-дължина около 9,5м., диаметър на бобината е ф167. Парчета от стомана и мед са споявани с тинол съдържащ кадмий и флюс колофон,нямам цинков хлорид и стоманата трудно се спояваше.Бобината се сътои от Диамагнит,мед, с взаимно компенсиран орбитален и спинов момент т.е. 0 и силен парамагнетик-Феромагнетик с не компенсиран орбитален и спинов момент т.е. различно от 0. В тази комбинация имаме отблъскване т.е. намагнитване с едноименни полюси и прекъсване на магнитната верига(неотринен ток) и затова не наблюдавам загряване на желязото.Според мен имаме положителна обратна връзка по магнитно поле. В желязото се създава магнитно поле и то ускоряда електроните в медта, проводниците са свързани серийно и  усиленият ток създава по голямо нагнитно поле в желязото и така работи положителната обратна връзка. Двойката желязо и мед са един до друг и на практика нямаме термо ток.Работя с ниски напрежения защото електронната апаратура излиза от строя, а нямам излишни пари за възтановяване. Но сега етапа иска жертви трябва да се увеличава напрежението и опитите ще си проведат на открито. Измерването на параметрите става с лабораторен генератор и нивоизмерител(непермер)(НИ) показано на картинката.Данните в таблицата се отнасят за последователната схема с инпеданс 135 ома. Данни за паралелната измерителна схема с инпеданс 40ком ще дам по-късно по простата причина, че не съм ги направил. Забелязах следната интересна разлика между бобина само от диамагнит(медна на по-горна снимка) и бобина диамагнит-феромагнит ,при медната имаме редуване на студено-топло-студено, а при биметалната само студено. Експериментите постепенно се усложняват и данни за биологично деиствие на биметалната бобина нямам. Съвсем предварителни резултати смятам че от биметалната бобина няма да боли глава ползва се принципа на противоположностите.
П.П. Генератора е с инпеданс 0 ома.
« Последна редакция: Март 28, 2010, 12:34:23 am от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #126 -: Април 05, 2010, 09:29:00 am »
Един месец зациклих от към идеи, но внезапно нещата се отпушиха. Прочетох, че ъгловата скорост е вектор и се определя по правилото на дясната ръка (десен винт). Ако имаме маховик въртящ се обратно на часовниковата стрелка (поглед отгоре), вектора на ъгловата скорост е насочен срещу вектора на теглото и при определена ъглова скорост теглото става отрицателно и се полита нагоре. Тъй като темата не е за антигравитация, разглеждам едно интересно свойство на жироскопите- намаляването на инерчния момент с Н пъти увеличава с Н пъти кинетичната енергия- това става за сметка на външна сила, която преодолява центробежните сили, в случая центростремително движение (спираловидно). Явно увеличената кинетична енергия на електроните води до неочаквани електрически параметри на бобината. Трето свойство на жироскопите- не указват съпротивление на оста на въртене при успоредно преместване. Указват силен жироскопичен момент при прeцесия (отклонение) на оста на въртене. Смяната на посоката на въртене еквивалентно на жироскопичния момент е енергоемко мероприятие. Тези аналогии трябва да се приложат съм спина на електрона, протона и неутриното.

Стигнах до разбирането, че най- удачна схема на автогенератор за спирална намотка тип Тесла е схема Майслер. За това е необходима дапълнителна намотка за обратна връзка.
« Последна редакция: Април 05, 2010, 12:05:37 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #127 -: Април 05, 2010, 06:31:36 pm »
Схемата е като на ГОГО55 за теслов трансформатор с лампа 6П45С т.е. генератор с индуктивна обратна връзка. Трептящият кръг е бифилярка на Тесла + бобина за обратна връзка. Ламповият генератор е отлична схема за бифилярка на Тесла. КПД на генератора може да достигне 70-80%, което е най-важното предимство на схемата. Резонансното съпротивление е 5-10 ком то тока е малък и лампата работи отлично. При 600 В и съпротивление на кръга 6ком се получава 0,1А; мощност 60Вт.Тези параметри могат да се покрият с една лампа от типа 6П45С. Като се вземе предвид и безинертността на лампата(голяма стръмност на изходното напрежение) то се получава отличен генератор.
« Последна редакция: Април 06, 2010, 07:31:00 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #128 -: Април 07, 2010, 12:21:27 am »
Проведох опити и открих следното интересно явление при тесловите спираловидни намотки. При бобина само от мед се получава КЛЕТЪЧНА структура на полето, а при биметална бобина ЕДНОРОДНА структура на полето. При клетъчната структура имаме кръгова стояща вълна и енергия не влиза.При еднородна структура енергията влиза(вихър). Стигнах до разбирането,че при разпространяващ се резонанс се гони клетъчна структура(стояща вълна). При центробежните методи се гони еднородна градиентна структура(вихър). Предполагам ,че явлението е универсално и при други опити ще се прояви. Умолявам ако друг е наблюдавал явлението да сподели свойте наблюдения.

Моля те оставяй интервал СЛЕД препинателния знак. Примерно "колеги, намерих....".
http://mazeto.net/index.php?topic=4200.0
------------
Правила за писане на препинателни знаци

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
------------
Благодаря!
mzk
« Последна редакция: Април 07, 2010, 07:21:58 am от mzk »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #129 -: Април 10, 2010, 08:05:44 am »
Получих следната симетрична картина:
-бягаща вълна - излъчване (загуба) на  енергия
-стояща вълна - затворена енергия
-вихър - тангенциално (спираловидно) всмукване на енергия.
 Вихърът се получи по най-елементарен начин на принципа на монофазен асинхронен двигател естествено е,че може и при многофазни системи, в часност трифазни. При монофазните двигатели има пускова намотка, на която се включва съпротивление или кондензатор. Вместо съпротивление по някога се ползва различен по състав проводник примерно месинг и мед. Аз ползвах желязо и мед, а ротор е полето, което се върти в една посока и най-интересното се самоускорява поради ефирното налягане,  имаме динамомашина. При намотки само от мед имаме стояща вълна. Стояща вълна (пълсиращо поле) може да се получи чрез:
-електромагнити свързани едноименно серийно SN-NS-SN и т.н.  захранват се с променлив ток (държи се сметка на честотата и инпеданса)
-кондензатори свързани едноименно серийно +-;-+;+-  и т.н. недостатък искат високо напрежение и висока честота
 Стоящите вълни вълни могат  да пренасят електроенергия на разтояние или ефективно пречистване от вироси. Естествено и вихърът смуче и удължава живота.
« Последна редакция: Април 10, 2010, 02:32:39 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #130 -: Април 11, 2010, 07:51:59 pm »
Някой теоретични бележки:
Ако едно тяло с маса m се движи постъпателно и кръгообразно, то пълната енергия е сума от постъпателното и въртеливодвижение:
Екин=0,5.m.v2+0,5.I.w2
I-инерчен момент - I=m.r2
m-маса
v-скорост
r- радиус
w-ъглова скорост

Затова на снаряда се дава въртеливо движение - за да има по-голяма пробивна сила т.е. сумарна  кинетична енергия. I играе роля на маса при аналогия с постъпателно движение.
При  намаляване на инерчния момент с n пъти то кинетичната енергия се увеличава n пъти.
Екин2=n.Екин1
Това се вижда от формулата като се намали радиуса квадратично т.е. центростремително движение в часност спираловидно. Тази енергия не е даром, а е за сметка на преодоляване на центробежните сили.

При електрическа верига с теслова бифилярка се получава резонанс, при увеличаване на амлитудата (енергията), от формулата се вижда увеличение на ъгловата честота.  Тази увеличена честота в допълнителна бобина ще предизвика увеличено напрежение (закон за електромагнитна индукция), при серийно свързване получава самовъзбуждане (положителна обратна връзка). Работата се свежда до пратическа настройка на ситемата и намиране на стационарен режим.
« Последна редакция: Април 11, 2010, 08:57:42 pm от mi68 »

vitan

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #131 -: Април 11, 2010, 09:08:47 pm »
Затова на снаряда се дава въртеливо движение - за да има по-голяма пробивна сила ....

Ако снаряда или куршума не придобие И въртеливо движение, той няма да стигне до никъде - ще се "мята" хаотично по пътя си. Няма ИДЕАЛНО симетрични боеприпаси. Нито пък цеви.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #132 -: Април 14, 2010, 06:27:23 pm »
Проведох практични експерименти с теслова бифилярка и обикновенна индуктивност. При правилно включване (синфазно) имаме допълнително усилване, което подвърждава виждането ми за клетачна (квантова) структура на полето. Като резултат стигнах до извода ,че трябва по висока индуктивност (бобиното ми е само с  три навивки и с нищожна индуктивност- мерена е индуктивността по резонансен път на 2мХц). Продължавам с проблема да го изследвам. Имам виждането, че центробежните сили се преобразуват в качество т.е. честота. Това качество трябва да се превърне в количество (свободна енергия) чрез обикновенна бобина.
« Последна редакция: Април 14, 2010, 06:33:57 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #133 -: Април 30, 2010, 06:05:44 pm »
Проведох някой елементарни опити със самовъзбуждане но за сега резултата е нулев. От опита се установи много малък коефициент на усилване и генератора не тръгва. Трябва да се увеличи индуктивността за по високо напрежение, като решение ще ползвам стомамен проводник, опитно ще видя дали преложението работи. Въз основа на опита стигнах до следните теоритични размишления. Имаме две скорости тангенциална и радиална.
-радиалната скорост  отговаря за заряда или за масата - цетрална сила
-тангенциална скорост  отговаря на индуктивността или масата - не централна (полюсна) сила
трите величини индукнивност, заряд и маса са взаимно свързани и ги разглеждам като правоъгълна кординатна система.
 
Ако ротираме твърдо тяло то се изменя тангенциалната скорост, а радиалната е нула (тялото не се разпада) , тази скорост се явява като цетробежна сила и наелектрезирва тялото. Обратно при цетростремително (радиално) движение се повишава тангенциалната скорост, при ток се увеличава скоростта на тока, това е адекватно на повишено напрежение.
Като резултат двете скорости са еднакви и изменението на едната скорост води до изменение и на другата. Най-лесно е изменение на тангенциалната скорост при въртене, въпросът е на сполучливи решения.
« Последна редакция: Април 30, 2010, 06:08:55 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #134 -: Май 03, 2010, 05:53:06 pm »
 Разгледам теоретични аспекти на явлението което се получава усилване впоследствие генератор. При механично движение имаме S=V.t  където: S e път; V e скорост; t e време; Ако една е константа то другите величини са променливи и имаме три случея:
-t-const   променливи S и V  нютонова механика
-V-const  променливи S и t  айщайнова механика
-S-const  променливи V и t  нова механика на, която се гради генератора
Последното схващане адаптирам към криволинейни движения (въртене)-пътя е константа; за бобина дължината на проводника е константа. Променливи са времето и скоростта на движение на тока. При променлив ток времето е еквивалентно на периода и по-лесно е да се ползва честотата. Най-голямо изменението на честотата е ако се движим противоположно, друг случей е ако имаме относителен покой спрямо явлението, естествено е при еднакви скорости честотата е 0.
Извесна е връзката между линейната (тангенциалната) и ъгловата (радиалната) скорост , а именно линейно зависи от радиуса. При центростремително движение имаме увеличение на тангенциалната скорост за сметка на цетробежните сили. Щом имаме усилване(преобразуване) може да се направи генератор. Стигнах до заключението, съотношението на вътрешния и външния диаметър (радиус) трябва да е минимум 9 за по-лесно смятане10 ,защото е квадратична зависимостта.
Сега по темата с честотата, тъй като при бифилярка тип Тесла имаме изменение на честотата то за сега експериментирам с индуктивност т.е.  относителен покой като варянт не съм пробвал две противоположни бифилярки.

 
« Последна редакция: Май 05, 2010, 06:09:00 pm от mi68 »