Автор Тема: Теория и експерименти на mi68  (Прочетена 187082 пъти)

vitan

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #90 -: Януари 19, 2010, 12:16:40 pm »
При затворен обем налягането се повишава ,а това води до увеличение на плътността прочелсъм го от учебник по физика.....Ако имате питания ще отговоря.

За мен е голям лукс да коментирам почти всяко изречение. Ще изгубя много време и ще излезе като заяждане. Затова ще си позволявам питане само към 1 изречение.

В случая за обема.  Като затвориш един газ в кварцов балон по твоята логика, той някога трябва да се пръсне. Ако искаш коментирай, но по-добре недей.

ppg

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #91 -: Януари 19, 2010, 05:29:38 pm »
mi68, поздрави за сериозните експерименти. Човек трябва да е много мотивиран за да действа така както ти го правиш. Сега по темата-кажи за какви мощности и честоти ще трябва да бъде този усилвател, който искаш да правиш за 600 Волта и евентуално с какви лампи  разполагаш, за да  потърся някоя схема.

mi68

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #92 -: Януари 19, 2010, 06:20:39 pm »
Обеснявам ,че в бифилярна безиндуктивна намотка не губим електромагнитна енергия, а тя остава в затвореното пространство. Това довежда до увеличено налягане т.е. плътност. Това увеличение може да е докато не се скъса проводника от механичната сила. При спиране на тока налягането излиза и взаимодейства с индуктивност и индуцира ток. Тази пмевматична аналогия е подобна на ДВГ. Количествени преценки се уточняват в процеса на работа,а принципа трябва да е  ясен.
Схеми на лампи имам и това не е проблем разполагам с около 30 лампи и затова се ориентирам към тях.

ppankov

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #93 -: Януари 19, 2010, 06:59:02 pm »
Обеснявам ,че в бифилярна безиндуктивна намотка не губим електромагнитна енергия, а тя остава в затвореното пространство. Това довежда до увеличено налягане т.е. плътност. Това увеличение може да е докато не се скъса проводника от механичната сила. При спиране на тока налягането излиза и взаимодейства с индуктивност и индуцира ток. Тази пмевматична аналогия е подобна на ДВГ. Количествени преценки се уточняват в процеса на работа,а принципа трябва да е  ясен.
Схеми на лампи имам и това не е проблем разполагам с около 30 лампи и затова се ориентирам към тях.

Само  ще допълня от пракатиката - ползват се яки бифилярки, като пневмо-клапан, чиято сърцевина е метална и действа като пневмо-винтил за освобождаване на въздух под налягане, който упражнява силен натиск върху пневмо кран, който кран отваря поток на пропан-бутан - 15 бара, метан 200-220 бара, кислород 200 бара, а, водород 200бара, аргон 200 бара.
Приложението е предимно в силно-агресивно избухлива среда, където човешката грешка
от искрене при боравене с инструменти или внасяне на статично напрежение е сведено до минимум.
За справка "Методика за проектиране на газови стопанства и станции за технически газове".


mi68

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #94 -: Януари 22, 2010, 09:02:34 pm »
Размишлявах защо нямам ток и стигнах до извода,че около бобината при резонанс имам стабилна интеференачна картина и трябва да се излезе от резонанс за да тръгне енергията.Реших да проверя полето около резонансна бифилярна бобина работеща на 333кХц за това използвах радиоприемник СЕЛЕНА В211 РАБОТЕЩА НА ДВ с обхват 150-408 кХц.Приемника е настроен на 333кХц и има милиампер на АРУ.
-интеференачна картина не наблюдавах-приемника има АРУ и може това да бърка
-ФА радиално разполажена приема много по-добре от перпендиколярно феномен(Електромагнитните вълни се приемат най-добре перпендикулярно)
-Ясно прекъсване в екваторялната област(дип-ефект независимо радиално или перпендикулярно е ФА)
Бобината изключително влия е на психиката и физиологията на човек. За сега имам пациент с много добър терапевтичен ефект на артрит.Същият ефект получих с двойно конусна намотка и противотактен лампов генератор. Двата метода водят до един и същ резултат.Остава да изледвам безиндуктивна бифилярка.

vitan

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #95 -: Януари 22, 2010, 09:47:26 pm »
Бобината изключително влия е на психиката и физиологията на човек.
Аз пък мисля, че кондензатора по-изключително влияе на психиката :)

mi68

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #96 -: Януари 22, 2010, 11:44:41 pm »
Продължих с опита и презапоих краищата и резонансната бифилярка се превърна в безиндуктивна-пускам 333кХц.(уточнявам бобината е плоска с ф244).Изследването проведох пак със същият радиоприемник.
-получи се изключително излъчване в екваториалната област като пак радиалното поставяне на феритната антена(ФА) дава по-добри резултати от перпендикулярното.
Тези резултати ме навеждат на мисълта,че без индуктивната бифилярка е торбинното колело на центробежна помпа влиза в центъра и излиза радиално в екватора. Вцентъра поставям индуктивност и там се въжбужда ток. Мисля ще пробвам друга конструкция. Трябва да направя три плоски бобини за получаване на сандвич неизлъчва-излъчва-неизлъчва в екватора подобно на транзистор п-н-п. Експериментално трябва да се проверят правата и обратната комбинация.

ppankov

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #97 -: Януари 23, 2010, 12:20:53 am »
ФА може и да абсорбира нещо, милиамперерметъра на АРУ-то отчита децибелите на сигнала,
а ти се явяваш като външнен осцилатор в случая.

Но това не е толкова важно, важното е като събереш сандвича - външните бифилярки ако може да се мернат по следния начин:  успоредно на бифилярките по един кондензатор примерно от 22 нанофарада до към 470 и последователно по един резистор примерно от
22 килоома до към 80 килоома, поледователно на резисторите - амперметър в обхата мили или микро, или съответно успоредно на резисторите - волтметър в обхват мили или микро.
 
Да знам, тука радио-специалистите ще кажат :-Ти качествен фактор на кръга ли ще мериш?
(за което съм благодарен на GMG, че ме подсети за това в друга тема)
Ще отговоря:-Да, но това единствения начин да е налична енергийна регистрация - да се постави бифилярката в работни условия !
Между другото метода във АРУ (автоматично регулиране на услилването) е подобен.
При наличие на  енергийини показатели, не е трудно да се утилизира енергията
в радиотехниката метода е много популярен с едно-полупериоден детектор с точков диод :)

Успех mi68
« Последна редакция: Януари 23, 2010, 12:27:14 am от rebel »

mi68

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #98 -: Януари 26, 2010, 11:48:44 pm »
Днес проведох един интересен опит като захранвах две безиндуктивни бифилярки с генератор и една приемна резонансна бифилярка. Получих следният резултат резонансна честота 637,53 кХц генератора подава 0дБ с инпеданс 0 ома(изменях на 150 ома но не влия е) нивомер на инпеданс 40ком получих 0,01дБ. Размених начало край на генераторните бифилярки и получих при тези усвовия резонанс 1027,83кХц ниво -  -42,4дБ при същите условия(инпеданси). Вторият случуй работи като режекторен филтър пропадане на нивото на резонансната честота. На практика нивоизмерителя мери ток и в този случей тока е мининален.
Опита е поучитен в това отношение, че трябва правилно да се включват бобините и да се разполага с измерителна апаратура за това ще подготвя схеми на ВЧ пробници за елементарни измервания.

mi68

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #99 -: Януари 27, 2010, 03:05:34 am »
Сега имам идея да направя диод за неотрино. Единият проводник е мед,а другият е жилязо. Желязото е магнит и напрактика не пропуска неутриното,а медта е обратно. Бифилярка от тези материали се прави просто едната нишка е пролодник ,а другата е гола стоманена жица. Тази намотка има предимство ,че електронния ток е променлив, а неутриния се движи еднопосочно. Това ще доведе до натрупване и динамично складиране. Идеята обезателно трябва да се разработи.
П.П. трябва да се работи с постоянен ток или пусиращ, може да се получат вихрови токове и да светне желязото.
« Последна редакция: Януари 27, 2010, 03:13:38 am от mi68 »

vitan

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #100 -: Януари 27, 2010, 08:45:00 am »
Сега имам идея да направя диод за неотрино. Единият проводник е мед,а другият е жилязо. Желязото е магнит и напрактика не пропуска неутриното,а медта е обратно.

Е те тука ме разби! Имаш ли идея изобщо какво е неутрино?!?

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #101 -: Януари 30, 2010, 10:12:25 pm »
Идеята е да се получи постоянен неотринен поток със стабилни параметри. Променлив неутринен поток се получава от теслов т-р(качер). Получаването на постоянен неутринен поток от центробежен метод(вихър) е първостепенна задача за отпушване на нещата. Влияенето на неутриното влияе на протона. Пример е автотермията,където азота се превръща във въглерод имаме дефект на масата и енергия мечта на всеки изледовател. Тук подкрепям тезата на Тесла , че радиоактивността е външен фактор, противоположно на съвременното схващане за ядрени сили. В сайта на Ринат е описан ташкенски опит с едновиткова намотка от полупроводник и пускане на инпулсен ток по нея,как се държат различните вещества от менделеевата таблица. Резултата е следния:
-четвърта група неутрална
-1 до 3 група отскачат на ляво
-5 до 8 група отскачат на дясно
това независи от посоката на тока. Забелязано е ,че медта отскача повече от алуминия, а желязото повече от медта. Това ме наведе на мисълта за диод от мед и желязо тази двойка има максимална потенциална разлика в отскоците. Тук имаме и обеснение с запълване на валентните електрони и протони и сващането на Тесла за по тежки елементи правят по-голямо съпротивление  и в крайна сметка радиоактивност. Ако някой не му е ясно защо мед и желязо е диод за неутрино да пише ще се опитам да обесня. Двата метала имат електронна проводимост и променлив ток ще тече без проблем.
« Последна редакция: Януари 30, 2010, 10:16:17 pm от mi68 »

vitan

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #102 -: Януари 30, 2010, 10:41:00 pm »
Потокът космическо неутрино не се влияе от материята, била тя:

- немагнитна като медта;
- магнитна като желязото;
- тежък метал като оловото или волфрама. Факт, добре известен на науката.

Трябва огромно количество материя за малък ефект на спиране.

Иначе двойката мед-желязо, ако има някаква сила да натрупва енергия (особено ако е зарита в земята), то тя НЕ е диод за неутрино. Обяснени са нещата от Джери Василатос: "Изгубените открития". Радиоактивността, която mi68 "загатва" е обяснена пак там (мисля в главата за Райхенбах, а ако не е там, то вероятно при Т. Мъри).
« Последна редакция: Януари 30, 2010, 10:44:13 pm от vitan »

ppankov

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #103 -: Януари 30, 2010, 11:30:57 pm »
Това ме наведе на мисълта за диод от мед и желязо тази двойка има максимална потенциална разлика в отскоците. Тук имаме и обеснение с запълване на валентните електрони и протони и сващането на Тесла за по тежки елементи правят по-голямо съпротивление  и в крайна сметка радиоактивност. Ако някой не му е ясно защо мед и желязо е диод за неутрино да пише ще се опитам да обесня. Двата метала имат електронна проводимост и променлив ток ще тече без проблем.

Драги mi68, склонен съм да се съглася с теб, в тази част на поста ти.
Защо? Ето какво смятам аз...
Ако изходим от практиката - най елементарното, захранване на големи консуматори от порядъка на 300kW трифазен консуматор, проводниците са медни, разрядниците са алуминиеви, опората е стоманена и стабилно заземена.

Обратно на консуматорите, когато се теглят високоволтови далекопроводи, при тестово запускане на далекопровода се мерят крачни напрежения под него /всеки учил дисциплината "Инжинерна безопастност" знае за какво говоря/ като меренето представлява
следната постановка: меден кол, алуминиев кол и стоманен проводник за връзка между двата кола.
Меренето се провежда по следния начин:
-забива се в земята на около 10 см медния кол, мери се потенциала между земя и върха на кола;
- под следващия проводник се забива на 10 см алуминиевия проводник, мери се потенциал между земя и върха на кола;
- опъва се железния проводник между двата кола и се свързва, мери се потенциала на железния проводник в двата му края, като се вземе в предвид специфичното му съпротивление.
Процедурата се повтаря между всички носещи решетки, по продължение на целия далекопровод. Често има самоиндуктиращи се токови вихри по почвата и там допълнително се заравят допълнителни заземителни шини.
Защо пиша всичко това?
Една бригада веднъж, зарязали постановката с двата кола и железния проводник в едно поле около два дни, без да е пуснат далекопровода. При демонтаж, единия доста сериозно го ударил ток...какъв ток? Телурен? Радиантен? Но със сигурност не е индуктиран от далекопровода. Отново свързали железния кабел и измерили потенциал между земя и кабела около 90 волта.
Това мога да кажа за свойствата на металите под открито небе, но за неутриното...
Вие сте :)

vitan

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #104 -: Януари 30, 2010, 11:45:30 pm »
Щом сме ние :) един приятел ми разказва, че чел за някаква наша електроцентрала която я спирали. След като спрели генератора се ошашкали, че доста време след като не се върти, генератора подава енергия !! А с'я!

Не съм очевидец и на твърдя, че е 100% така. Просто аз не съм бил свидетел. Обаче това, над което разсъждаваш мисля е добре описано (даже много добре) от Джери Василатос в главата за Нейтън Стъбълфиилд. Поне като принцип, по онова време далекопроводи не е имало.