Здравейте,
Преди няколко дни ми дойде идеята за магнитен двигател. Поразрових се малко в нета и намерих десетки подобни устройства, но повечето са хартия. Въпреки това изобилие, не видях двигател използващ магнитната сила само на единия полюс. Иммено в това се състои идеята ми.
С схемата по долу (или рисунка
) за статор се използват 4 дъгообразни магнита, а ротора е съставен от 4 правоъгълни. В сиво е оцветен материала, чието предназначение е да подтиска магнитното поле. С него са оградени южните полюси на ротора изцяло, частта на северните перпендикулярни на статора, както и извитите магнити на статора.
Принцип.Основни разяснения защо тази конструкция е най-удачна за момента (на хартия разбира се):1. Да разгледаме първата схема (Initial). Това е първоначалния момент в който би трябвало да се намира магнита. При въртене, ако северните полюси на ротора не са изолирани в края, преход на следващия магнит на статора няма да се случи. Това е така, защото прекалената близост на роторния с преходния статорен магнит ще създаде многократно по-голяма сила на отблъскване, отколкото роторния с текущия статорен магнит.
2. Да кажем, че за по голяма ефективност на двигателя може да се използва друга формата на северния полюс на ротора. Например сферична или тръгълна за по-голяма близост със статора. Отблъскващата в този случай сила ще бъде много по голяма между текущите магнити. Но проблема е, че следващия (преходния) магнит на статора е в пряка видимост с част от триъгълната или сферичната форма на роторния. Съпротивлението ще нараства почти двойно със всеки милиметър. Затова между тях не трябва има директна видимост преди да е настъпил момента за ефективното отблъскване.
Обобщение:В схемата извитите магнити ще осигуряват във всеки един момент постоянно отблъскване. Когато края на изолираната част на правоъгълните магнити се намира перпендукилярно във всяко начало на дъгообразните (примера от Initial.jpg е приблизително точен) взаимодействие между тях все още няма да има (нулева позиция), докато не се направи лек заход по посока на часовниковата стрелка. След това се преминава към ускорението (Rotation.jpg), в края инертната скорост ще бъде напълно достатъчна за осъществяването на прехода и създаването на по-висок въртящ момент.
Ако пренебрегнем факта че противоположния полюс никога не може да бъде изолиран напълно, този тип конструкция предразполага към практически нулево обратно съпротивление във всеки един момент на въртене. Разбира се, трябва да пренебрегнем и факта, че магнитните сили не се разпространяват праволинейно. За това, би било добре ако удължим изолационния материал в края северените полюси.
Точна схема за принципа можете да намерите в последните два прикачени файла. DWG файла е схемата, начертана с AutoCAD.
Още на тази тема в
The Museum of Unworkable Devices:
http://www.lhup.edu/~dsimanek/museum/unwork.htm#chenghttp://www.lhup.edu/~dsimanek/museum/cheng2.htmНямам необходимите умения за реализиране на идеята си, затова я споделям с вас.
Готов съм да финансирам всеки който е заинтересован от този двигател.
Единствената ми цел е да проверя дали нещата казани до момента не са пълни глупости.
Благодаря за вниманието!