Мой добър приятел, който е специалист в областта на електрохимията и освен това се интересува от свободната енергия преди време ме запозна със собствени успешни експерименти в областта на студения синтез. Не мога да си спомня в какви съотношения, но сплав от платина, паладий и никел потопена в тежка вода, в която по-късно може да се долива само обикновена, и без да се изразходва, предизвиква в началото на процеса по-бавно, а по-късно и по-бързо загряване, кипване и разлагане на водата. Отделя се също хелий и радиация във вид на бързи неутрони. Почти същия процес е постигнал починалият вече д-р Найденов (автор на книгата: "И все пак водата гори"), но използвайки за целта само специално обработена паладиева гъба. За сплавта, за която говоря, по думите на приятеля ми се знае в много научни центрове по света. Той не е продължил работата си в това направление по две причини. Първата е - отделянето на радиация и втората е, че веднага ще се намери държавна институция, която ще го спре с презумцията, че работата му е опасна. В настояще време може и да склони да продължи, но с него работим в съвсем друга насока.
