Започвам тази тема с надеждата да се обърне по-голямо внимание на най-переспективния метод за получаване и съхраняване на слънчевата енергия. Не напразно самата природа го е използвала масово в живите организми. Самото съхранение изисква минимални усилия и ресурс, за разлика от останалите видове енергии. Най-подходящите за съхранение и използване са парафините , техните течни и твърди деривати. Наситените въглеводороди с прави, разклонени и циклични вериги са подходящи за горене в дизеловите двигатели и за директно отопление. При правилно подбрана температура, те изгарят на 100% и не замръсяват околната среда. Освен това, те са основен входен материал за много химически реакции за промишленоста. За получаванена на парафините е необходимо въглерода да е в свързано състояние и да е преминал първоначалното извличане от атмосферата. За целта ще се използва огромното количество остатъчна биомаса от селскостопанската дейност. За България това е над 2,5 милиона тона слама и 1,5 милиона тона остатъци от други дейности. Основната систавка на биомасата е целулозата и лигнина - циклични въглеводороди, свързани в полимерни вериги. В тях се съдържа и определени количества кислород, азот и други елементи. Енергийната стойност на 1 кг. целулоза е около 12МДж, а на 1кг. нафта е 40МДж. Разликата между двете стойности е 28 МДж за килограм. Това е енергията, която трябва да се получи и добави. Слънчевите концентратори са най-подходящите конструкции за събиране на слънчевата енергия в химическите реактори. Самия процес на преобразуване е известен от 20-те години на 20 век, като процес на Фишер-Тропс. Германците изкарват 6 години война само с изкуствен бензин, получен по този процес. Приблизителните разчети за енергийна установка, за 10 тона въглеводороди на годишна база, има около 100кв. м. площ на концентраторите, изисква разположение за да се приема слънчевата светлина през целия ден и са необходими около 20 тона слама.
Переспективите на установката при сегашния ръст на горивата е повече от отлична.
