Наскоро се заинтересувах от темата за добива шистов газ. Събрах информация основно от интернет. Оформих си следното мнение:
1. Shale gas (Шистов газ) се съдържа в някои слоеве, на дълбичина 3-5 км.;
2. Добива се основно в САЩ;
3. При по-старите варианти на технологията за добив на такъв газ се правят вертикални сондажи. Добива се сравнително малко количество газ и технологията е икономически неизгодна.
4. Заради търсенето на икономическа изгода, сондьорите търсят различни трикове за увеличаване на добива:
- Пробиване на още сондажи,
- Нагнетяване на течности в линия от сондажи с цел изтласкване на газа към друга линия от сондажи,
- Използване на разни химикали с цел "размекване" на зоната и освобождаване на газа,
- Добавяне на пясък или бентонит (вид глина) в течността,
- Игра с ниско и високо налягане с цел хидравлично разбиване (fracturing, fracing) и подпомагане на освобождаването на газ.
5. Твърди се че през последното десетилетие, газът добиван от shales е станал икономически изгоден, защото са усвоили по-друг трик: хоризонтален сондаж. При него, съседните сондажни секции могат малко да се накланят една спрямо друга и това е контролируемо с подходящата електроника и хидравлика. Така, вертикалният сондаж може управляемо да вземе завой и да стане хоризонтален. Понеже газоносните слоеве са хоризонтални, ХОРИЗОНТАЛНИЯТ СОНДАЖ, ако успешно е влязъл в газоносен слой, ДАВА ПО-ГОЛЯМ ДОБИВ И СТАВА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗГОДЕН.
6. Има доста доказателства за замърсяване на подпочвени води, намиращи се в близост до такива сондажи. Използването на циментови пръстени за разделяне на сондажния отвор от водоносния (пясъчен) слой ограничава замърсяването на този слой, но липсата на такова замърсяване не може да се гарантира 100 %.
7. Има данни, че някой леки земетресения, с епицентър в сондажната зона, са предизвикани от хидрофракинга. Тези земетресения са слаби и не са опасни за сградите и пряко за хората, но вероятно допринасят за разпространение на замърсяванията към питейни води.
8. ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ХИМИКАЛИ?
Краткият отговор е: Зависи от химичния състав на шейла. Искаме да го разтворим (втечним), за да се отдели съдържащия се газ.
9. Като четох постовете във форума попаднах на мнението, че направените сондажи, които уж са за добив на газ, МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ (ДЕПОНИРАНЕ, ПОГРЕБВАНЕ, burying) на разни вредни химикали, оставащи като странични продукти от разни производства. ИДЕЯТА, ЧЕ АМЕРИКАНЦИТЕ МОГАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ ЧУЖДИТЕ ДУПКИ ЗА ДЕПОНИРАНЕ НА ХИМИЧЕСКИ ИЛИ РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ ЗВУЧИ УЖАСНО.
10. Химически отпадъци има. Това е факт. Радиоактивни отпадъци също има. Къде и как се депонират? Това вече не знам. Ако се запитаме, къде предпочитаме да бъдат депонирани тези отпадъци?
- На повърхността в ръждясващи варели
- В морето или океана в ръждясващи варели
- В непотребни сондажи, на 4 км дълбочина
Аз лично съм почитател на някои алтернативни източници на енергия и затова не виждам причина да се полагат много усилия за развитието на този вид източник на енергия (газ добиван от шистови слоеве). Политиците обаче, които предпочитат да стъпват на вече доказани технологии - трябва да правят нещо. Не е добре само да взимат заплата.
Въпросите и проблемите обаче съществуват независимо от нас. За 10 въпрос, кой отговор ви изглежда най разумен?
